Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
След двумесечна забрана, от 6 май в Германия православните храмове вече са отворени за богослужения и християните могат да присъстват на тях при спазване на необходимата дистанция и хигиена.
Руската църква „Йоан Кронщадски“ отслужи празнична литургия за деня на св. Георги, на която мнозина православни християни взеха участие.
Храмовете на БПЦ в Германия през време на строгите мерки в страната останаха затворени за посещения на миряни, но някои излъчваха св. Литургии на живо в социалните мрежи, както и онлайн курсове по вероучение и беседи.
Представяме ви проповедта на протойерей Сергей Бабурин от храм „Св. Йоан Кронщадски“, Хамбург от днес.
Христос воскресе!
Отново, скъпи братя и сестри, получихме възможността да участваме в богослужение, да се събираме заедно за молитва и да пристъпваме към светото Причастие. Това е огромна радост за всеки вярващ човек! Да се окажем дълго време без хляба насъщен, хранещ душата на християнина, е много трудно. Но днес трябва да се запитаме кое е по-важно за християнина: просто да се причастява колкото се може по-често или причастявайки се, да се старае колкото се може по-дълго да опази в себе си тихата радост от благодатната среща с Христос.
Наистина много от нас успяха да приемат, че ако Причастието е „хлябът, слязъл от небето” (Йоан 6:41), както днес четем в предложения ни евангелски текст за деня, значи ни е необходимо по-често да се насищаме с този хляб. Както в обикновения живот ние биваме жадни за телесната храна, така и пренасяме това качество в отношението си към Тайнството. Станахме носители на градската цивилизация, която напълно загуби представата за стойността на обикновения хляб. Нямаме понятие колко е трудно хлябът да се сее, събира, смила; не знаем колко трудно е това изкуство – печенето на хляб, каква радост е за всички да разчупят топлия хляб, изпечен в дома, за семейството. Поради тази загуба ние не сме в състояние да разберем думите, изречени от Твореца към Адам: „с пот на лицето си ще ядеш хляба си“ (Битие 3:19). Но вероятно тази фраза за „пот на лицето“ е много важна за човека. Тя спомага през умората от труда да се чувстват и радостта, и особения вкус, и стойността на хляба.
За духовния живот на човека потта от усърдието и самопринуждението, трудът в поста и молитвата при подготовката за Причастие има огромно възпитателно значение. Вътрешната работа преди пристъпването към Тайнството; трепетът, благоговението и светлото чувство на благодарност у приемащия в себе си небесните Тайнства – това са същата пот и усърдие, които помагат да се приеме за полза Тайнството на Църквата. И обратното – привикването към Светинята, принизяването на участието в Тайнството като навик, установена традиция, която се изпълнява от човек безучастно, това е най-страшното, което може да се случи в живота на човека. Именно затова хора се отдалечават от Църквата, губят първото радостно религиозно чувство, променят своето отношение към вярата и молитвата. „Солта изгуби сила“ (Матей 5:13), както казва Господ за равнодушните християни.
Тайнствата, извършвани по навик, вместо в огън се превръщат в топлохладно бреме. От посланията на св. апостол Павел разбираме, че първите събрания на християните – вечерите на любовта, също понякога са се превръщали в безредици заради това, че хората забравяли защо отиват на това събрание: „Нямате ли къщи, за да ядете и пиете? … Да ви похваля ли за това? Не похвалявам… Нека човек да изпитва себе си, и тогава да яде от хляба и да пие от чашата.” (1 Кор. 11:22, 28).
Да ни даде Бог вътрешни сили винаги да се стремим и да горим със сърце при нашето пристъпване към Светинята, да изпитваме себе си, помнейки, че това е Самият Бог, Който влиза като хляб в нашия живот, така че в това временно пребиваване в тази „долина на плача” ние да имаме „вечен живот” у себе си.
