Начало / Uncategorized / Нашите врагове – проповед за св. Георги Победоносец

Нашите врагове – проповед за св. Георги Победоносец

В името на Отца и Сина и Св. Дух! 

Едно благородно сърце, една вярваща душа, един военен гений, това е св. великомъченик Георги. Роден в Кападокия. Служил при Римския цар Диоклециан. Заради добротата и познанието му на военното изкуство, Диоклециан го определил за наследник на престола. Но това решение не могло да се изпълни. На благородния пълководец било съдено да стане не цар, а светец. 

Историята ни разказва, че Диоклециан бил най-жесток гонител на Християнството. А пък успехите на победоносния му пълководец се дължели на вярата в Христа. Георги бил християнин. Всепредан на Христа Господа, той със скръб гледал жестокостите, които Диоклециан вършел над християните, въпреки че те били най-верните граждани на държавата…

Един път, на Рождество Христово, Диоклециан заповядал да изгорят, заедно с големия Никомидийски храм, 20 хиляди християни. Сърцето на пълководеца се свило от болка при вида на това варварство. Той кипнал от благородно негодувание срещу Диоклециан. Някаква сила почнала да му внушава да бяга от царя на жестокостта и да се отдаде всецяло на Царя на милостта и любовта. И Георги скоро послушал това внушение. 

Друг път Диоклециан, със своите велможи, устроил съд над християните. Със свойствената си злоба и безумие той осъдил на мъки и позорна смърт най-невинните християни – светци. Отвратителна и омерзителна била тая процедура. Победоносният пълководец Георги не можел да търпи повече. Вдъхновен от вярата и правдата, той влязъл в залата на варварския съд, смело изобличил императора в нечестие и жестокост и заявил своята вяра в Христа Спасителя. 

Всички били поразени от постъпката на царския любимец – наследник. Слисан бил и Диоклециан от станалото. Отначало той употребил всички средства да убеди Георги да се отрече от вярата си. Молил го да запази високото си положение. Ала напразно. Георги предпочел да бъде наследник не на земното, а на небесното царство…

Тогава дивата ярост на Диколециан кипнала. Той веднага дал заповед да изтезават великия пълководец. И джелатите (историческо лице, което изпълнява смъртни присъди бел. ред.) почнали своето ужасно дело. Георги били с ремъци; рязали късове от тялото му; въртели го на зъбчато колело: варили го в негасена вар… Ала мъченикът си останал непреклонен. „По-скоро ти ще се измориш да ме измъчваш, нежели аз – да търпя мъките“, – казал той на жестокия цар. Така и станало! Изморени, мъчителите били принудени с нож да отсекат главата на тоя велик християнин и бележит военен гений…

Великият мъченик Георги е наречен победоносец, защото той винаги е поразявал враговете на своето отечество. Където той ръководил сражението, там победата предварително била осигурена. Най-сетне той победил и самия император, както с доброта и благородство, което му осигурявало наследството на царския трон, така и с твърдостта си във вярата, с която си осигурил наследството на небесното царство. Победоносец в полето на честта срещу враговете на земното отечество, той бил победоносец и в областта на вярата срещу враговете на спасението и небесното отечество. Поради това, той с право се счита покровител на християнските войски, които бранят свободата, правата и честта на отечеството… 

Това е късата биография на великия победоносец. Ценна поука има в нея за всички. Най-напред той е висок пример за благородство и родолюбие. Но още по-важното е, че тия качества у него се закаляват от огъня на вярата. Тя го вдъхновява и подпомага и срещу враговете на спасението. А това ни доказва, че вярата в Бога е най-надеждното оръжие срещу многобройните врагове на нашите земни и небесни блага. 

Кои са тези врагове? – Първият от тях е безверието

Диоклециановото езическо неверие и сега застрашава личното и общественото ни благоденствие. Нещо повече, то взима вече и скъпи жертви. Този враг се стреми да поради най-чистото и възвишеното у човека, да изличи нравствения закон из сърцето му, да помрачи светлината на духа му. Една жалка, безпомощна жертва на злото става оня, който бъде пленен от тоя вътрешен враг. 

Кораб, който остане без кормчия, не може да стигне здрав и читав до тихото пристанище. Изложен на морските бури, след страшни блъсканици по безбрежното море, той непременно ще бъде разбит от бесните вълни о някоя подводна скала. Същото става и с човека, който изгуби кормилото на вярата. Щом започне бурята на безверието в сърцето му, той не може вече да намери тихо пристанище нито тук на земята, нито вечен покой там зад гроба. Той непременно, след безумни лутаници в морето на земния живот, ще бъде разбит о скалата на преизподнята… 

Който не вярва в Бога, който не вярва, че има един друг живот и един всеправеден съд, пред който всеки ще дава сметка за своите дела; който не вярва, че човекът е създаден за вечност и изкупен за блаженство, за тоя безверник няма нищо свято и забранено. Той е способен да извърши и най-отвратителни беззакония и мерзости, без да му трепне окото… 

И, наистина, кой може да удържи безверника от лоши дела? Свестта ли, честта ли или закона? Той не вярва, че съвестта е глас Божий и безсмъртна принадлежност на душата. Следователно, нейният глас той не слуша. Още по-малко може да го удържи от злодеяния честта. Той не вярва, че има задгробно разплащане за честни и безчестни постъпки, за добри и зли дела. Изразите: чест, благородство, съвест и пр. за него са само думи, които нямат място нито в сърцето, нито в душата, нито в делата му. За него те са само средство да заблуждава другите. Гражданският закон той лесно заобикаля, щом липсва нравствения в сърцето… Да, неверието поразява нравственото, поразява и човещината у човека. 

Егоизмът, алчността, плътоугодието и пр. са тъй също врагове на нашето духовно благо. Те са извор на потресни сцени и ужаси. Тия врагове са опасни, защото превземат отвътре. Наглед те, сякаш държат наша страна и защитават наши интереси. Според тяхното внушение, ние сякаш, че се грижим да си наредим добре живота, да увеличим имотността си, да си създадем удоволствия. Всъщност, обаче, това е една измама. Те постоянно ни изменяват, завличат ни отвъд законните граници; предават душата ни в плен на греха, измъчват и я заставят да се отрече от Христа и да се покланя тям. А това е по-лошо и от поклонението на езическите идоли. Защото тия пороци, освен че заставят мнозина да жертват доброто си име, имота си и честта си, но ги принуждават да посегнат и върху имота, честта и щастието на ближните си. 

Тия врагове – пороци са извор на безброй други такива. Те създават всички видове престъпления: кражби, убийства, измамничества, фалшификации. Те създават и моралната поквара с нейните страшни болести, които тревожат духа, подкопават здравето и застрашават живота. Да се победят тия врагове се изисква по-голямо мъжество и нравствена мощ, отколкото е потребно да се победят враговете на отечеството. Затова, който може да побеждава първите, той лесно поразява и вторите. 

Не по-малко опасни врагове на личното спасение са: светът с неговите съблазни, духът на злобата с неговите козни и изкушения, злите хора с техните клюки и клевети, с тяхната завист и злоба. Това са неприятелски пътища, които постоянно налитат върху нашия добър живот и смущават нашия дух. Щастлив е оня, който умее победно да се бори с тях. Защото той спазва блаженият покой на духа си и светлата чистота на съвестта си. 

И нашето духовно благо изисква да водим борба срещу изброените врагове. Но, де трябва да търсим помощ, за да ги побеждаваме? Откъде можем да черпим потребителна сила, за да им противостоим? Там, откъдето намирал и черпил такава великият победоносец, св. Георги – От своята жива вяра в Бога и Христа Спасителя. Чрез нея само може да се получи помощ от Господа на силата, любовта и милосърдието, за да се отблъснат световните съблазни, демонските изкушения, клюките и завистта на злите хора. Още по-лесно се придобива тая победна сила чрез молитвата. Сърдечната молитва е ръка за вярата, с която тя взема от Бога всичко, каквото ни е потребно. Следователно, чрез вярата, любовта и молитвата се получава мощното съдействие на благодатта Божия, която вдъхновява и внушава себеотрицание, с което великият мъченик Георги побеждавал враговете си. 

Затова и великият апостол Павел ни съветва: „Облечете се във всеоръжието Божие, за да можете устоя против дяволските козни, защото нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата. Заради това приемете Божието всеоръжие, за да можете се възпротиви в лош ден и, като надвиете всичко, да устоите. И тъй, стойте, като си препашете кръста с истина и се облечете в бронята на правдата, и обуйте нозете си в готовност да благовестите мира; а над всичко вземете щита на вярата, с който ще можете угаси всички нажежени стрели на лукавия; вземете и шлема на спасението и духовния меч, който е Божието слово;“ (Еф. 6:11-17). В това се състои силата на истинските християни победоносци. С това ние ще опазим и засилим нашата взаимна обич, доверие и подкрепа. С него ще можем да водим мощна борба срещу всички отвратителни пороци и престъпни планове, кроени от враговете на реда, честта, дълга и спасението. 

Прочее, нека се въоръжим с тоя духовен меч на истината, вярата и любовта и да застанем срещу неверието и покварата, за да опазим своето лично и семейно духовно благо. Нека великият победоносец и мъченик ни бъде пример в борбата и помощник в победата. Амин. 

Видински митрополит Неофит

За Ангел Карадаков

Виж още

Митрополит Гавриил: Господ въздаде на управляващите и народа, които послушаха Православната църква

Интервю с Негово Високопреосвещенство Ловчански митрополит Гавриил, Ръководител на Културно-просветния отдел на Св. Синод  – ...