За да изцели душата и тялото на човека, от две хиляди години Православната църква му дава правото да участва в нейните св. тайнства.
Църквата никога не е била притеснена от обстановката на съвремението – на непочтително отношение към всичко. Напротив, преживя случващото се и извърши голямо чудо. Възможно ли е Христовото причастие да причини болест или най-малка вреда? Възможно ли е Тялото и Кръвта на нашия Господ да замърсят нашето тяло и кръв? Възможно ли е ежедневният опит, който имаме от две хиляди години, да бъде поставен под въпрос поради рационалността и плиткостта на нашето време?
Вярващите, здрави и болни, са се причастявали със Св. Причастие от векове от обща свещена чаша (потир), посредством обща лъжичка, която ние нито измиваме, нито някога сме дезинфекцирали и въпреки това на никого нищо не се е случило.
Свещениците, които посещават здравни заведения, както и инфекциозни отделения, причастяват вярващите, а това в крайна сметка увеличава живота на болните.
Св. Причастие е най-свещеното нещо, което имаме като Църква. На хората се предлага най-голямото и велико лекарство за душата и тялото. Това е учението и опитът на нашата Църква. Тези, които не вярват в чудото на Възкресението, онези, които поставят под въпрос непорочността на Св. Богородица, тези, които богохулстват и са против нашата Църква, тези, които се стремят да изкоренят дори и най-малката следа от вярата, те всъщност се възползват от случващото се, за да обидят и умаловажат тайнството на Св. Причастие – Св. Евхаристия.
Ако е истина това, че Англиканската и Римокатолическата църква са решили да спрат причастяването на християните, поради предпазване от заразяване и борба срещу вируса, то съответно в Англия и Нова Зеландия, това не показва предпазливост и свобода. Напротив, това показва, че има огромна пропаст между тях и нашата Църква. Православната ни Църква дава Св. Причастие, защото наистина вярва в Св. Тайнство, за което и проповядва. Останалите „християнски групи“ прикрито признават, че в техните тайнства липсват благодатта и общението с Господа и изглежда, като че те бавно се отдалечават от църковната си идентичност.
Животът без Св. Тайнства е като да имаш сериозно заболяване и да не приемаш никакви лекарства.
За съжаление, истинският проблем не е вирусът, който причинява грип – както твърдят медиите, нито вирусът, който е причинил всеобщата глобална паника – както твърдят медицинските асоциации, а вирусът, който причинява неуважение и непочтителност. Този вирус е всъщност „зародишът“ на неверието. Най-добрата ваксина срещу този нов вид вирус е съзнателното ни участие в тайнството Св. Причастие, което не може да бъде поставено под съмнение или отхвърлено от никого. Нашият отговор на това нечестиво предизвикателство е собственият ни личен живот.
Би било разумно, ако духовни отци, преценявайки добре ситуацията, призовават вярващите да ходят по-често на църква, за да се причастяват с Тялото и Кръвта Христови през тези трудни времена „със страх Божии“, но и „с вярата и любовта, които са свързани с Него“.
Месогейски митрополит Николай
Източник: orthodoxtimes.com.