Начало / Uncategorized / Неделя на Мироносиците – любов и преданост към Бога

Неделя на Мироносиците – любов и преданост към Бога

Нежно и свято е сърцето на жената като майка и сестра. Поради това и на жените е определен дял да вземат участие във великото божествено дело – духовната обнова на човечеството. 

Великата майка Христова започна това дело. Подир нея първата група жени, които взеха участие в него са жените – мироносици. За тяхната любов и преданост към Господа Спасителя ни свидетелства евангелската история. Тяхната памет църквата днес специално чества: за тях ни разказва и прочетеното евангелие. 

„След като мина събота, Мария Магдалина, Мария Иаковова и Саломия купиха аромати, за да дойдат и Го помажат. И в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, след изгрев-слънце, и говореха помежду си: кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни? И като погледнаха, виждат, че камъкът е отвален: а той беше много голям. Като влязоха в гроба, видяха един момък, облечен в бяла дреха, да седи отдясно; и много се уплашиха. А той им казва: не се плашете. Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тук. Ето мястото, дето бе положен. Но идете, обадете на учениците Му и на Петра, че Той ви преваря в Галилея; там ще Го видите, както ви бе казал“ (Марк. 16:1-7). „А когато отиваха да обадят на учениците Му, ето, Иисус ги срещна и рече: радвайте се! А те се приближиха, хванаха се за нозете Му и Му се поклониха;“ (Мат. 28:9).

С една безмерна скръб, с една чиста, свята, небесна любов и беззаветна преданост били преизпълнени сърцата на жените – мироносици. Иначе те нямаше да имат смелостта, въпреки силната стража на гроба, да отидат да помажат тялото Христово с миро…

Но, кои са били тези благородни жени? Евангелието споменава имената на три-четири от тях. Но те са повече от десетина свети жени, които първи откриха сърцата си за божественото учение. Те първи разбраха, колко низко била поставена до тогава жената, и до колко високо сега я издига това учение. В Иисуса Христа те видяха своя освободител и просветител. Тогава у тях се разгоря оная чиста, свята, небесна любов към Него. От тогава те се предадоха да служат всецяло на великото дело – духовната обнова на хората. И женското сърце изново било благословено да бъде добрия проводник на вярата и любовта, на милосърдието и братството. Наистина апостолите и проповедниците са насадили и насаждат семето на евангелското учение в света. Но жените най-вече са поддържали и поддържат вярата и благочестието в човешките същества. 

Жените – мироносици ни дават идеален образец на вярващо, любвеобилно, състрадателно и всепредано женско сърце. Те ни учудват със своята непоколебима вярност към Христа Спасителя. Той бива уловен, вързан и предаден на беззаконен съд. Всички Негови близки се разбягват. Ап. Петър дори се отрече от Него. Благородните жени са отчаяни до скръб, но не се плашат от грозното насилие, извършено над Спасителя и не се поколебават. Напротив, отсега тяхната преданост към Него става още по-силна…

След ужасни мъки и изтезания, натоварен с тежкия кръст, Иисус бива поведен към лобното място. Напразно търси с погледа си Той да види някои от близките си. Те са изплашени и се изпокрили. Но благородните и предани жени са налице, въпреки оскърбленията от жестоката тълпа, вървят близо подир Него и плачат… 

Христос е разпнат на кръста, облян в кръв, в предсмъртни мъки вдига премрежено поглед, сякаш иска да види някого от своите, които обаче отсъстват. Но верните и свети жени са тук. Те проливат горещи сълзи и страдат заедно с Него… Великата Божествена Майка прегръща увисналите на кръста окървавени нозе на своя син-страдалец. Нейните майчини сълзи  се смесват с Неговата св. кръв. Освен любимият ученик, само верните и предани мироносици присъстват при тази трагична сцена, кършат ръце и с глас ридаят… Най-сетне Спасителят е снет от кръста, обвит в плащаница за погребение. Занасят го в пещерата, слагат го в гроба, наместват отгоре каменна плоча – всичко това внимателно следят добрите жени мироносици.

– А Мария Магдалина и Мария Йосифова гледаха, къде го полагаха… и купиха аромати да опитат да го помажат… Какви святи чувства на обич, скръб и преданост! Колко велико и благоразположено е женското сърце, когато то е просветено с божественото учение Христово! То е готово на големи жертви, за да превъзмогне всички трудности и да изпълни закона на любовта и вярата. В тъмни зори светите мироносици са при пещерата. Те дори не помислят за трудността да се отмести гробната плоча… Но уплашени в един момент, поради намерения празен гроб, тяхната преданост получава върховна награда. Ангелът им известява, че Христос е възкръснал! Тръгнали да съобщят на учениците му, ето че и възкръсналият сам ги посреща с думите: радвайте се!

Кой може да изрази щастието и радостта на тия свети жени в тоя час! Това е момент на тържеството на верните сърца, светите чувства и чистите души. Тоя момент ни припомня неделята на жените – мироносици. 

Всичко това ни дава повод да хвърлим поглед върху вярата и чувствата на съвременните жени и майки. По природа сърцето на жената е по-пригодно за високите чувства на вярата и любовта към Бога и на милост и състрадание към нещастните. Като възвърна потъпканите й права, Христос освети тези нейни чувства. В тях Той благослови нейната победна сила, като майка – възпитателка и жена – другарка. С тази мощна сила тя може да вкоренява в сърцата на своите деца почит и уважение към нежната женска природа, да ги възпитава в духа на мира и правдата и да ги вдъхновява към велики дела на благородство и самоотверждение за благото на ближните. Това е безпогрешният път за нейното благотворно влияние в живота на народа, без да изменя своето природно назначение… 

Ала, за нещастие, в сегашно време този безпогрешен път започна да се изоставя. Духът на отрицанието засяха и женските сърца. Съпротивата е слаба. Възпитанието и просветата на девиците не се извършва близо до Бога. Любов към Христа Спасителя у тях слабо се развива. С Неговото учение и вяра и благочестие те малко се запознават. Затова нежни и свети чувства у съвременните жени рядко се проявяват…

Напротив, те се подмамват в противоположна посока към сурови политически борби. Подмамват се по партизански и площадни състезания, дето сърцата закоравяват и нравите се покваряват. Не ще ли бъде това един удар върху нежността и светостта на майчините чувства и върху верността на семейството? Но това е целта на безверниците, които правят всички усилия, да убият вярата и морала в младото женско поколение. И случаите на сполука не са рядкост вече… 

Въпросът е и от съдбоносно национално значение. Лишаването на жената от вярата й в Бога ще се отрази гибелно върху семейството, а след това и върху народността. Защото, какво е жената като майка? Едно условие за разумен човешки живот. Сърцето на една добра майка – това е най-хубавото и възвишеното, което Творецът е направил! Една добра майка! Това е едно чудно съчетание на всичко божествено, което се нарича: нежност, любов, вярност, доброта, набожност, милосърдие, жертвоприношение… Тя е добрият ангел на семейството, гаранция за опазване на традициите, обичаите, добродетелите… Тя е привличащият център на семейното огнище, изворът на топлината и облагородяваща сърцата атмосфера. 

Но, представете си, каква би била една жена-майка без вяра и свещени чувства! Кой би могъл да опази тоя пръстен съсъд от разбиване, щом му липсва бронята на вярата в Бога? Няма ли след това бързо да изпадне в позорното безправие, в което някога бе я намерил Спасителят? Ще може ли тогава да бъде тя добра невеста, жена и майка? Ще иска ли тя изобщо да става майка? А пък може ли да има общество без майки? 

Усилията на безверниците да обезверят жената са понятни. Те знаят, че една добра майка винаги ще влага в сърцата на децата си вяра в Твореца. Но обезверена и лекомислена, тя ще отрече Христа, който й възвърна правата, и лесно ще стане в техните ръце една нищожна вещ. А такава една жена – майка вече не е годна за творчество и жертвоприношения. Тя е едно нещастие, не, тя е едно условие за народна гибел.

Ето защо, налага ни се общ дълг да употребим усилия и опазим вярата и светите чувства в нашите сестри и жени. Велика е тяхната роля при създаване на семейното щастие и при строежа на народното бъдеще. Затова трябва грижливо да се подготвят, да укрепнат в божествените начала на истината и доброто, във вярата и предаността си към Бога. Оттук те ще могат да черпят нравствени сили да създават семейна радост и да разпръскват лъчи на светлина, мир и любов в народа. 

Щом те се почувстват достатъчно подготвени за извънсемейна дейност, нека техните права бъдат разширени. Но полза ще принасят те, ако по всички линии на тая дейност се държат близко до Христа Господа. Само при Него те ще чуват гласа на радостта и утехата. Неговото отсъствие ще бъде за тях скръб и безправие… Някога жените – мироносици, със своите свети чувства на вяра, любов, милост и състрадание, помогнаха да се внесе мека евангелска атмосфера в сърцата на много хора. И нашите майки и сестри ще изпълнят този свой дълг, ако следват техния пример. Защото победната сила на жените винаги ще произтича повече от просветата на сърцето и светостта на чувствата, отколкото от просветата на ума. Това е върховната истина… 

И тъй, нека се положат по-сериозни грижи за опазването на нашите жени от отрицателния дух на времето. Нека се вземат мерки, и постоянно да се работи, за да се дава една здрава подготовка на подрастващите женски поколения, подготовка по началата на вярата в Бога и любовта към истината, та да могат те достойно да изпълнят своя дълг при моралната обнова на българското семейство и при строежа на светото народно бъдеще… Амин. 

Видински митрополит Неофит

За Ангел Карадаков

Виж още

Митрополит Гавриил: Господ въздаде на управляващите и народа, които послушаха Православната църква

Интервю с Негово Високопреосвещенство Ловчански митрополит Гавриил, Ръководител на Културно-просветния отдел на Св. Синод  – ...