Начало / Uncategorized / Вирусът, който открадна Пасха

Вирусът, който открадна Пасха

Бях изненадан, когато чух, че нашата енория, която е в диоцеза на Антиохийската православна църква, реши да затвори храма за всички богослужения до края на Великия пост.

Още по-изненадан бях, когато разбрах, че всички църкви на Антиохийската патриаршия в САЩ трябва да извършват богослуженията си при закрити врата и то по разпореждане на нашия архиепископ. Скоро след това бях още по-изненадан, когато разбрах, че голяма част от Православната църква по целия свят е направила същото.

Св. Синод на Константинополската патриаршия, свикан от Вселенския патриарх Вартоломей, препоръча „всички верни да се придържат към официалните указания както на Световната здравна организация, така и на местните препоръки и законови разпоредби, издадени от гражданските власти на съответните страни“. За САЩ и за голяма част от Европа това означаваше пълно спиране на богослуженията по време на поста.

Аз бях в тотален шок. Кога за последен път се е случвало това? Случвало ли се е въобще някога? Православната църква някога затваряла ли е богослуженията си за цял един пост? Никога не би ми хрумнало дори да задам тези въпроси допреди няколко седмици (както се и оказва, това се е случило по време на бубонната чума от XIV век). Първоначалната ми реакция беше, че това са пълни глупости, че християните, особено в периода на Великия пост, не трябва да позволяват на болестите да ги отдалечават от Причастието; че ние успешно отменихме Христовото Възкресение от страх; че всички ние се отнесохме към нашето общение в Христовата смърт и Възкресение като към нещо незадължително, нещо, което ще направим, когато нещата станат мирни и безопасни. Не можех да не мисля, че всичко това е лицемерие, тъй като смятаме духовното заболяване за по-лошо от физическото такова. Да затвориш вратите за верните на Бога и то по време на Великия пост? Загубихме ли ума си?!

Знам, че написаното звучи драматично, но точно по този начин умът ми обработваше информацията, докато не дойдеше следваща (не винаги е разумно или безопасно да допускаме други до собствената си беседа, но ето).

След известно размишление ми стана ясно, че реагирам от базата на мислене, изградено от моето старо Слово за евангелско възпитание (протестантско бел. ред.). Да не кажа, че няма много православни със същото мислене, но това е по-скоро изключение, отколкото правило. Като евангелист бях възпитан, че всяка болест е от дявола и трябва да бъде победена чрез вяра. Ако християнинът не е в състояние да я победи, то явно вярата му е слаба. Единственият друг вариант бе Бог да бъде отговорен, а болестта да послужи за Неговия Божествен съд – и следователно, все пак е от липса на вяра. Поради много причини, които няма да изброявам, православните в продължение на две хилядолетия се съпротивляват на желанието да се плъзнат по тази богословска скала и вместо това са изградили здрав поглед върху болестта и дълбоко разбиране за смъртта, далеч по-дълбоко от всичко, с което бях запознат, когато бях евангелист.

Но имаше и нещо друго. Като православен намирам за лека проява на гордост факта, че ние сме неспособни да имаме Църква, без да събираме хората. Като евангелист, за мен нямаше никакво значение дали присъствам на църковна служба, или я гледам на живо в интернет. Там няма нищо, което да изисква присъствие: центърът на службата са десятъкът, проповядването на Словото и хвалението – всичко това може да се направи онлайн.

Но Православната църква изисква действително събиране. Както отец Андрей Дамищ обобщи добре в скорошна своя публикация в Туитър: „Църквите съсредоточили своето богослужение около Евхаристията, както ранната Църква е разбирала това добре. Хората не могат да приемат Евхаристията през живото излъчване“. Изисква се събиране, защото елементите на Евхаристията са истински, реални – наистина са Тялото и Кръвта Христови. Те не са просто символи на вярата или са взети, за да бъдат в спомен. Евхаристията, както при всички тайнства, е събитие, което изисква физическо участие на вярващия. Този вид богословие предпазва вярата от гностицизма и други философии, които биха се опитали да изместят Тялото като несъществено и да сведат вярата до списък с умствени упражнения, предназначени само за умните и образованите.

Отначало се притесних, че отмяната на великопостните служби и участието на Църквата в Евхаристията ще задейства психологическите колела в движението на Православната църква да приеме описаната по-горе редукционистка вяра. Но този страх говори за моята собствена незрялост в православната вяра. Идеята, че древната вяра и нейното основно богословие биха се разпаднали по някакъв начин поради пандемия, е комична. Христос не каза: „И портите на ада няма да ѝ надделеят, освен ако някой ден няма наистина, наистина лоша чума.“

И така, след няколко седмици размисли и дискусии с приятели и в семейството, ето къде съм се приземил с цялата тази ситуация:

  1. Решението да се отмени общественото богослужение ще постигне най-малко две неща: (а) очевидно, че ще спаси много животи, но може да помогне и да защити вярващите от изкушението да безразсъдство (нещо, с което бях добре запознат преди приемането на православието), вместо смирено да търсят Бога и Неговата милост. (б) Това ще послужи, за да даде нова ориентация на много вярващи, които са се научили да приемат богослуженията и Евхаристията за даденост, сякаш тя винаги ще бъде там, когато те имат нужда и пожелаят. Говорейки за себе си, не мога да си спомня някога в живота си да съм искал да се причастя повече от сега.
  2. Подобно на последната точка, един мой добър приятел ме доведе до интересна мисъл. Когато обясних някои от тревожните си мисли, той просто каза: „Това е време на изгнание“. Всъщност ние не сме първото поколение и вероятно не последното, което ще преживее изгнание от Чашата. Може би това „изгнание“ е точно това, от което много от нас се нуждаят в този момент. Изгнанието може да е болезнено, но изглежда, че се оказва най-доброто в много случаи за апостолите и светците.
  3. Най-накрая съм впечатлен от осъзнаването, че това събитие е всичко друго, освен неизследвани води. Всъщност това е позната сцена в сравнение с първата Пасха. Първото събитие на Пасха, записано в книга Изход, предвещаващо нашата Пасха („Пасха” идва от еврейската дума за Песах), започна с това, че Бог инструктира хората да се приберат по домовете си, докато чума обиколи Египет. За да избегнат чумата, евреите трябвало да се изолират един от друг в домовете си, сами, без да могат да се събират масово; сами да се подвизават в страх и трепет. Мислейки си за това, спрях да се боря с идеята, че прекарването на тази Пасха в изолация е атака срещу вярата; Намирам за добра мисълта, че може би това е връщане към самите корени на нашата вяра.

Автор: Ерик Хайд

Източник: pravmir.com

Снимка: thenationalherald.com

За Ангел Карадаков

Виж още

Нова рубрика в сайта „Добротолюбие“ – Въпроси и отговори за вярата

Сайтът “Добротолюбие” стартира нова рубрика “Въпроси и отговори за вярата”. Всяка седмица ще събираме всички ...