Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Националните, религиозни и етнически граници нямат значение за вируса COVID-19. В следващите няколко седмици християни, евреи и мюсюлмани ще участват във важни за тях духовни празници.
Във времето за празнични събирания, всички се борят да организират така живота си, че да предпазят и защитят себе си, близките си и като цяло общностите. Християнските, еврейските и мюсюлманските общности отговарят на всички предизвикателства на това безпрецедентно време: борба с омразата и фанатизма, възникнали поради пандемията, поддържане на общностите и търсене на алтернативи за отбелязване на големите празници по света по време на социално дистанциране и карантина.
– Ваше Светейшество, как виждате адаптирането на църквите към предизвикателствата от епидемията от коронавирус в Св. земи, но и по целия свят?
– В дългата история на нашата Църква, разбира се, светът е преминал през безброй трудности. Можем да продължим живота си с яснота, следвайки думите на нашия Господ и Спасител Иисус Христос, който каза: „отдайте кесаревото кесарю, а Божието Богу“ (Марк. 12:17). По този начин, а и особено по време на настоящата ситуация, свързана с коронавируса, поддържаме нашия молитвен живот в границите, определени от властите за целите на общественото здраве и безопасност.
– Как можем да защитим живота? Какво можем да сторим ние като Църква и религиозна общност?
– Нашият Господ Иисус Христос обобщи целия закон и пророците в две заповеди: обичайте Бога от всичкото си сърце и от всичката си душа и обичайте ближния си като себе си, та дори и нашите врагове. Тези заповеди ръководят нашата християнска мисия, а Църквата възстанови своя ангажимент към милосърдната си дейност, облекчавайки теготите на другите, когато това е необходимо, както материално, така и духовно. По този начин, като Христови служители и като духовни водачи, трябва да се ангажираме с всякакви дейности на помощ, в които можем да се погрижим за възрастните и уязвимите, да молим Бог за Неговата милост за творението Му, както и да ни избави от пандемията.
– Ваше Светейшество, споделете повече за богослуженията и тържествата за Пасха в Йерусалим? Как чествахте празниците насред Covid-19?
– Понеже Йерусалим е физическото място на богочовешката среща, нашите богослужения през Страстната седмица и Пасха бяха отслужени в извънредната ситуация и невъзможност да посрещнем поклонници и членове на нашата местна общност, които физически да присъстват на Св. Гроб, поради указанията на здравните служби. Тези богослужения бяха излъчени на живо и наблюдавани от стотици хиляди, както тук в Св. земя, така и по света.
– Имали сте повече от два-три милиона последователи в социалните мрежи за пасхалните тържества в Йерусалим?
– Сблъсквайки се с настоящата криза, стана ясно, че хората по света религиозни, но и нерелигиозни имат голяма потребност да се свържат със светите места. За тях е утешение да знаят, че има надежда, която е въплътена в нашите молитви за целия свят и за всеки един от нас, както и за преодоляването на този вирус. По същия начин хората осъзнават, че без Небесната защита животът губи своя смисъл и е напълно несигурен. Надеждата за възкресението, което е Пасха, е в победата на Бога над злото и Неговата светлина, която мракът не може да обземе, е залог за вечния живот с Него.
– Кой ще бъде най-силният Ви спомен от Пасха в Йерусалим през 2020 г.?
– Нашите пасхални празници, може би, бяха посрещнати в безпрецедентна ситуация, но техният смисъл остава същият. Бог не е прикован в помещения, защото самият човек е храмът, в който живее Св. Дух. „защото Божият храм е свет; а тоя храм сте вие“. (1 Кор. 3:17).
– С какво предстоятелите на църквите и духовните лидери в Йерусалим могат да бъдат пример за подражание по време на паднемията с Covid019?
– Християнските църкви в Св. Град Йерусалим и Св. Земя продължават да бъдат живо свидетелство, което се изразява в и чрез молитви на самото място на разпятието, погребението и възкресението на нашия Господ Иисус. Като пастири на Христовото стадо, продължаваме своята мисия да поддържаме духа жив и да разпространяваме посланието на надеждата, защото така ни е заповядано: „Духа не угасяйте“ (1 Сол. 5:19).
Увещаваме и подкрепяме неукрепналите, помагаме на слабите, нуждаещите се и болните в обществото ни и се подкрепяме в моменти на несигурност, страх и страдание. В същото време, като религиозни общности, молим хората да се придържат и да спазват указанията на здравните власти, за да можем да бъдем всички в безопасност и да останем здрави.
– Докато Ваше Светейшество се сблъсква с безпрецедентни предизвикателства, за какво може да се помоли цялото ни общество?
– Нека да благодарим на нашия Господ и Спасител Иисус Христос за Неговата постоянна любов и за това, че никога не ни изоставя. Трябва да се молим за проявяване на Божията любов в делата и състраданието към нашите братя и сестри; както и св. Йоан ни учи: „Който каже: „любя Бога“, а мрази брата си, лъжец е; защото, който не люби брата си, когото е видял, как може да люби Бога, Когото не е видял?“ (1 Йоан 4:20).
Източник: oikoumene.org.
Заглавието е на редакцията.
