Начало / Uncategorized / Отец Исаак имаше змия за приятел

Отец Исаак имаше змия за приятел

Тази история е разказана от архим. Гавриил (1886 – 1983), бивш игумен на манастира „Св. Дионисий“.

В края на 70-е, начолото на 80-е години бях на посещение на Св. Гора, която е леснодостъпна от Солун, където тогава живеехме. В онези дни първата спирка на корабчето бе на пристанището на Зограф, българският манастир. Когато стигнахме там, на борда се качи един монах, който всяваше респект. Той бе придружен от трима или четирима по-млади монаси. Всички, които бяхме на корабчето – капитан, екипаж и пътници – спряха се на едно място и се изправиха. Естествено и аз направих същото, без да знам защо го правя. Когато отново седнахме по местата си, попитах някого до мен, кой е този монах. „Отец Гавриил от Дионисиу“. Освен очевидното уважение, което всички му оказваха, той бе доста сдържан. Това, което ми направи голямо впечатление бе поведението на стареца. Той не беше груб или арогантен, но мина покрай нас без да забележи никой и нищо около себе си. Беше скромен човек за своята преклонна възраст, ходеше спокойно, без помощ и излъчваше такова спокойствие, че всички, които бяхме там разрабхме, че умът му е отвъд границите на този свят. До ден днешен, вече близо четиридесет години, откакто отецът почина в Господа, все още се помни с голяма обич и дълбоко уважение от атонските отци. Да имаме молитвите му… 

Когато дойдох в манастира, монасите от Дионисиу ми казаха с изненада, но радостно за отец Исаак, който две години имал послушанието да пече хляб. През време на своето послушание в пекарната, той имал змия, която му правила компания. Тя била от онези, които ние на Св. Гора наричат λαφιάτης, което означава „змия за плъхове“ (на български змията е под име Ивичестият смок, живее в гористи местности, а основната ѝ храна са птици и гризачи бел. ред.). 

Змията била дълга около метър и половина и се чувствала толкова удобно в компанията на стареца, че била готова да легне да спи в импровизираното му легло, което той си бил направил в пекарната, за да може да отпочива от тежката работа. Старецът Исаак ѝ пълнел чиния с каша от наличното брашно и след като тя изяждала приготвената ѝ трапеза, отивала в своето гнездо. 

Змията обаче помагала на стареца в пекарната, защото ловяла всички мишки и гризачи, които се навъртали около помещението. За цялото време, в което отец Исаак бил пекар, змията идвала всеки ден и му помагала, правела му компания и се навъртала около него. 

Щом друг монах получил послушанието в пекарната, змията си заминала. Това показва, че всички неща в света са подчинени на подвижниците и праведниците, които са се завърнали в състоянието на човека преди грехопадението. 

Източник: pemptousia.com

За Ангел Карадаков

Виж още

За празника Успение Богородично

Празникът Успение Богородично е последният голям празник в календарната църковна година. Той е предшестван от ...