Начало / Uncategorized / От него се научих как да се живее и как да се умира

От него се научих как да се живее и как да се умира

Как срещите с йеромонах Серафим (Роуз) повлияли на живота на бъдещ американски православен свещеник

Протоерей Мартин Персон служи като настоятел на руския православен храм в чест на Преподобния Герман Аляскински в град Сънивейл в щата Калифорния в САЩ. Той и майка Сара се запознали през 1980 г. в Калифорнийския университет в Санта Круз, където имало активно Православно християнско студентско братство (OCF). Наставници и вдъхновители на братството били архимандрит Анастасий (Нюкомб) и йеромонах Серафим (Роуз).

Неотдавна отец Мартин и майка Сара посетиха Русия и осъществиха поклонничество по светите места на Санкт Петербург и Москва, както и околностите им. В групата от поклонници бе и Марта Никълс – духовно чедо на отец Серафим (Роуз). Нейни спомени за отец Серафим, припомнени по случай 30-годишнината от кончината му, се съдържат в статията „Vignette sofa Holy Life“ („Епизоди из един свят живот“).

Имах удоволствието да пообщувам с отец Мартин,  майка Сара, Марта и останалите членове на поклонническата група една вечер, на вечеря в грузински ресторант, по време на техния престой в Москва. Имахме възможност да побеседваме на разни теми, включително спомените на отец Мартин за йеромонах Серафим и влиянието на този подвижник върху живота му.

– Разбирам, че сте имали интересна група другари-студенти, които са се обърнали в Православието горе-долу по едно и също време.

Майка Сара:

– Православното християнско братство в университета в Санта Круз събра мнозина наистина уникални хора и стана средоточие на най-интересни събития. За наше щастие ни подкрепяха неколцина духовни отци: освен блаженния Серафим (Роуз) това бяха архимандрит Анастасий (Нюкомб) и протопрезвитер Константин Тивецки, който помагаше в наставленията на групата млади студенти от братството. В групата, също така, влизаха бъдещият митрополит Йона (Пафхаузен, бивш предстоятел на Православната църква в Америка (ПЦА), а сега архиерей в Руската православна църква зад граница (РПЦЗ)), архимандрит Герасим – бивш игумен на манастира на Преподобния Герман в градчето Платина в планините на Северна Калифорния, архимандрит Иаков (Кораца, сега служи в стария руски катедрален храм в Сан Франциско), авторът на биографията на отец Серафим и сегашен игумен на манастира „Преп. Герман Аляскински“ Дамаскин (Кристенсен), дякон Йоан Дибс от Антиохийската архиепископия, монахът Лазар от манастира Мар-Саба в чест на Преподобния Сава Осветени в Светите земи, майка София от манастира в щата Индиана… Много бяха, сега не мога да си ги спомня всичките.

– Всички вие ли присъствахте, когато  отец Серафим прочете в Санта-Круз лекцията, която бе записана и впоследствие публикувана като книга „Божие откровение пред човешкото сърце“?

– Лично не присъствах. Макар че помагах в организацията на лекцията, трябваше да отивам на занятия.

Отец Мартин:

– По това време аз все още „се съпротивлявах“ на Православието. Тогава се увличах по индуисткия учител Парамаханса Йогананда. Сара и отец Иаков пратили отец Дамаскин да поговори с мен, тъй като той по-рано се увличал по будизма, та те се надявали, че ще съумее да намери общ език с мен. Джон – така се казвал отец Дамаскин преди да приеме монашество – ми хареса и аз почувствах, че той е добър и искрен човек.

Първата ми среща с отец Серафим (Роуз) се случи по време на пътешествието ми в западните щати на Америка след завършването на университета. Наистина интересно запознанство в щата Ню Мексико. Преди това бях прочел книгата „Откровените разкази на странника пред духовния му отец“ и тя много ми хареса. Пътувах с автомобил и съзрях човек, вървящ по пътя. Спрях и го попитах да го взема ли с мен. Казваше се Джим, скочи в колата ми и се завърза разговор. Върху таблото на колата беше книгата „Автобиография на един йога“ на Йогананда, а се оказа, че Джим е бил свързан с групата на Йогананда през 50-те години на миналия век. Така че се разговорихме за Йогананда, за индуизма и духовността като цяло – като Джим се оказа много умен младеж. Той започна систематично да анализира истинския индуизъм и истинското християнство, като ги разделяше и показваше пълната несъвместимост на тези две религии. Когато оставих Джим до Големия каньон, Джим подхвърли една рязка забележка, която ме прониза като стрела и досега звучи в главата ми. Той се наклони към мен и каза: „Слушай, всяка религия съдържа зрънце истина, и това в религиите ни привлича. Но ти никога няма да придобиеш мир, докато не намериш Иисуса Христа, Който е Самата Истина“. След това Джим затвори вратата на колата ми и си отиде.

М.С.:

– Джим пътешестваше много години, носеше само завивки и Библия. От индуизма той премина в римокатолицизма.

О.М.:

– Бях поразен. Тази среща беше удивителна: чух необходимите думи в точното време. Реших да ида при отец Анастасий в Пойнт-Рейс, но той беше зает с поклонници и ме насочи към градчето Платина, като каза, че е нужно да поговоря с отец Серафим. Познавах отец Герасим от Санта-Круз, затова – щом се появих – той ме приветства и ме въведе в манастира. Тогава още беше послушник.

Прекарах там седмица и преживях невероятни разговори с отец Серафим. Дълго се разхождахме, седяхме на една греда до килията му и беседвахме за живота и духовността. В един момент казах: „Искам да позная Бога – какъвто е, а не какъвто аз искам да е Той. Дори това да не ми хареса, все пак искам да позная Бога именно какъвто е“. Отец Серафим отвърна: „Ако си искрен, Той ще ти се открие“.

В края на седмицата той ме стори оглашен и ме пусна да си ходя от обителта с две книги – „Северната Тиваида“ (сборник жития на монаси-пустиници от крайния Север на Русия, аскети-подвижници за Христа) и с Джорданвилския молитвослов. Потопих се в двете книги. След месец-два ми позвъни отец Герасим и ми съобщи, че отец Серафим е в болница. Заминах за Рединг, така че втората ни среща се състоя в болница. Отец Серафим бе в много лошо състояние. В реанимацията, където седяхме около леглото му и служехме молебен, се случи нещо забележително. Благословихме отец Серафим и му поднесохме Евангелието и той – превъзмогвайки силната болка – се наклони към  Евангелието, за да го целуне. Ние плачехме. За мен това беше истински урок: видях вяра, която оставаше силна даже пред лицето на смъртта.

Когато за пръв път се срещнах с отец Серафим, видях как трябва да живее православният човек. Когато го видях за втори път, видях как православният човек би следвало да умира.

– Удивително е, че само за две срещи с него сте видели всичко.

О.М.:

– Видях всичко, което ми трябваше. Моето познанство с отец Серафим бе много кратко и не мога да твърдя, че го познавам добре. Имахме само две срещи, но те измениха живота ми.      

М.С.:

– Обърнах се в Православие непосредствено преди описаните по-горе събития. Казах на отец Мартин да иде да види отец Анастасий, и му дадох книгата „Откровените разкази на странника пред духовния му отец“. По това време учех по обмен в Швейцария, молех се всяка нощ той да са обърне в  Православие и да стане монах, а аз – да стана монахиня. По-късно отец Мартин ми писа: „Преживях цяла прекрасна седмица в манастира! Искам да се върна там!“ И аз си помислих: „Почакай, почакай – я внимавай за какво молиш“ (смее се).

Фото:  Отец Мартин и майка Сара

                                                                                  * * *    

В този момент майка Сара и другите членове на поклонническата група отидоха в гостната, а ние с отец Мартин и Марта Никълс продължихме беседата си.

                                                                                  * * *    

– Отче, после сте заминали в Джорданвил и сте учили в семинария?

О.М.:

– Не заминах да уча в семинария. За щастие, просто имах забележителни свещеници и учители. Приех Свето Кръщение през 1983 г. …

– Къде бяхте кръстен?

О.М.:

– В Мед-Ривър до Плотина, от отец Герман (Подмошенски, 1934-2014 г., основател на православния храм в чест на Преподобния Герман Аляскински – заедно с отец Серафим), тъй като по това време отец Серафим вече се бе поминал. Моят храм в чест на празника Покров Богородичен бе в Пало Алто, там ме научиха да чета черковнославянски. Започнах с Шестопсалмието и започнах много да чета в църквата. Нашият енорийски свещеник отец Владимир Дерюгин готвеше двамина за служение като дякони. И на мен ми бе интересно, но много се колебаех. По природа съм голям интроверт – много тих и стеснителен, така че се съпротивлявах, осъзнавайки неспособността си да поема това служение така скоро с оглед на своята незрялост в Православието.

Кариерата ми на програмист продължи 35 години. Бях много зает с работата си и осигуряване на семейството и трите ми деца. Продължавах да служа като четец в храма, бях старши олтарник и преподавах в неделното училище. Работата в сферата на програмирането има свои плюсове и минуси, така че от Силиконовата долина се наложи да се преместя в Норт Бей (областта на залива на Сан Франциско), а след това – в Южна Калифорния. Така се заселихме в Лос Анжелис и започнахме да ходим в храма на Светия покров. В тази църква имаше два престола – за служене на ранната литургия на английски и на по-късната – на църковнославянски. Трябваше им дякон за служението на английски. По това време децата ни бяха вече поотраснали и аз най-накрая се съгласих да стана дякон. Прослужих като дякон три години, местният свещеник все ми повтаряше: „Трябва да станеш йерей“, но аз продължавах да пребивавам в нерешителност. През 2005 година тръгнахме със сина ми на поклонение в Йерусалим и там в храма на Гроба Господен с мен се случи следното: както си стоях в храма, почувствах, че до мен дойде някаква вълна и ме удари – и аз просто се предадох… Осъзнавайки какво е сторил Христос за мен, как можех да не изпълня всичко, което би поискал Той от мене?

Когато се върнах в Лос Анжелис, свещеникът ме попита дали не са се променили сърдечните ми намерения. Отвърнах, че ако ме поканят да стана свещеник, повече няма да възразявам. След това събитията се разгърнаха бързо. По време на командировка в Мюнхен с колеги програмисти получих електронно съобщение от храмовия свещеник: „Животът, който познаваш, СТИГНА ДО КРАЯ СИ“. Тоест в идната неделя следваше да се явя в катедралния храм в Сан-Франциско за ръкополагане.

В петък отлетях от Мюнхен към дома в Лос Анжелис, в събота полетях от къщи в Сан-Франциско, а в неделя след Изповедта ме ръкоположиха за йерей. След ръкополагането ми почувствах, като че за това и съм се родил. Защо трябваше да се съпротивлявам толкова много години? Слава на Бога за всичко.

– Имаше ли някакъв особен момент, когато всичко изведнъж се проясни?

О.М.:

– Всичко просто се сля в едно: отслужването на Литургията, тайнството на Изповедта, пастирското служение: сякаш сърцето ми се отвори за хората. Въобще не съм оратор, но общуването с хората „от сърце към сърце“ помага да се установят крепки отношения. Сега не мога да си представя нищо друго в живота.

– Мисля, че няма нищо лошо в това, че в началото сте се съпротивлявали.

О.М.:

– Съгласен съм. В това няма нищо лошо.

– Понякога елеят не успява да изсъхне на челата на семинаристите (смее се)…

О.М.:

– Според мен е по-важно какъв си с хората, а не какво им говориш. По-важно е дълбокото ответно чувство, което се предава от душа на душа. Ако съм в състояние да преборя себе си – своята неувереност – и да се открия на хората, то се установяват такива удивителни отношения.

– Когато се срещнахме в Сретенския манастир, споменахте жена, която купувала в един от московските храмове книга за светителя Йоан (Максимович), на която сте успели да дадете масло от неговото кандило. Имало ли е при вас нещо подобно, свързано с отец Серафим (Роуз)?

О.М.:

– Имаше такива случаи, макар че повече запознавам хората със светителя Йоан. Интересна история: преди отпътуването ни отидох в храма в Сан-Франциско, за да взема двадесетина флакона с кандилно масло от мощите на светителя Йоан. Влизайки в катедралния храм, аз се помолих до мощите му, поисках благословение за пътуването. В храма се съхраняват частички от мощите на оптинските старци, на блажената Ксения и на праведния Йоан Кронщадски – все светии, при които се канехме да се докоснем в Русия. Постоях там известно време, след това отидох до съндъчето със свещите и поисках колкото се може повече флакони с масло на светителя Йоан. Но се оказа, че са останали само три! Тогава взех 100 икони-картички, осветени на мощите на светителя Йоан, като си мислех – ето, като не мога да донеса масло, то поне да занеса иконки, осветени на мощите му. Се ла ви, това е животът. След това посетих стария катедрален храм, при отец Яков (Кораца) – мой стар другар от университетските години. Беше прекрасна среща, казах му и за маслото. Отец Яков наметна върху ми мантията на светителя Йоан и се помоли светителят да ме благослови за пътуването ми до Русия. Преди тръгването ми ми връчи кутия с 20 флакона с масло на светителя Йоан. Благодаря ти, светителю Йоане! В съботата преди отпътуването ми имах кръщение и там присъстваше отец Сергий Лукянов от щата Ню Джърси. След кръщението ми каза: „Слушай, ти заминаваш за Русия“ – и ми връчи 70 флакона с масло на светителя Йоан. Така че в крайна сметка при мен се появиха около 100 флакона – точно според благословението от светителя Йоан.

Срещите с хората, но които съумях да предам това масло, бяха безценни. Направо безценни.

Марта Николс:

– Това бяха своего рода бисери на нашето пътуване. Вчера бяхме в Свято-Троице-Сергиевата лавра и там посетихме гроба на стареца Кирил (Павлов). Там беше и една жена с тежка форма на церебрална парализа. Отецът ѝ подаде флакон с масло и тя на висок глас, от цяла душа отвърна: „Благодаря!“

В няколко случая хората, които ме срещаха, имаха връзка с Америка, затова ги питах, знаят ли за отец Серафим и те отвръщаха: „Да, разбира се!“ – и аз им давах по няколко флакона с масло от кандилото на гроба на отец Серафим, за което те бяха невероятно благодарни.

– И аз имам подобно преживяване в Гърция (особено на Атон), а също и в Сърбия. Само да споменех, че сме от Америка и хората развълнувани ни разпитваха знаем ли отец Серафим (Роуз)! В Гърция първо питат за стареца Ефрем Аризонски, а после за отец Серафим, а в Сърбия питат само за отец Серафим.

Веднъж бях с група на Атон – чакахме автобус. Заговорихме се с един младеж, седнал до мен, и разговорът ни заведе до отец Серафим. Имам късче от подрасника на отец Серафим – в който той работеше – което винаги вземам със себе си на поклонническите пътувания. Младежът каза, че обича отец Серафим, аз му дадох да се докосне до светинята и той беше потресен. Има хиляди атонски светци, а този човек се бе привързал именно към отец Серафим (Роуз)!

М.Н.:

– Една жена в Свято-Николската църква си купи книга за светителя Йоан. Като забеляза това, отец Мартин ѝ подари флакон с масло. Очите ѝ се разшириха от удивление: „Не мога да повярвам, не мога да повярвам!“

О.М.:

– Това бе невероятно стечение на обстоятелства. Жената си купи книга за светителя Йоан. Аз ѝ дадох масло. Тя се удиви, че до нея се е оказал свещеник от Сан Франциско. За нея това бе чудо!

М.Н.:

– Забелязахме, че в този храм виси голяма икона на светителя Йоан, и се зарадвахме на това.

– Икони на светителя Йоан могат да се видят на много места. В Кипър видях негови икони. Когато преди години ходих на остров Егина да се поклоня на мощите на светителя Нектарий, със слизането от лодката, видях параклис, в който висеше икона на светителя Йоан. Светителите Йоан и Лука Симферополски присъстват по цял свят!

О.М.:

– Монахиня в един манастир ми подари малък сгъваем триптих с икона и частица от мощите на светителя Лука. Слава Богу!

– Любопитно ми е, че някои хора смятат отец Серафим за фанатик. А той се отличаваше с изключително рядка уравновесеност и когато бяха с него, хората чувстваха умиротворение. А имаше гореща душа. От моето седмично пребиваване в обителта отчетливо помня, че той бе нетърпелив с мен на каквато и тема да говорехме. Постоянно питаше: „А в какво е същността?“ някак проникваше през всичко, което е нагласено или мъгляво. Струва ми се, че чувстваше, че му е отпуснато малко време.

Снимка: отец Мартин, майка Сара, Марта Николс и други поклонници в храма на Христа Спасителя в Москва.

Автор: Джеси Доминик

Превод: Димитър Банков

Източник: https://pravoslavie.ru

За Ангел Карадаков

Виж още

За празника Успение Богородично

Празникът Успение Богородично е последният голям празник в календарната църковна година. Той е предшестван от ...