Често православните песнопения по време на Страстната седмица дълбоко ни докосват. Със своята красота и чистота те захранват съзнанието и сърцето, за да успеем да осъзнаем абсолютната жертва, която Христос извършва за нас.
Имайки това наум, бих искал да обсъдя един от стиховете на втората статия на Опело Христово, който често се пренебрегва, дори изпуска, по време на службите на Разпети петък. Стихът е следният:
“Като пеликан,
о, Ти Боже, наранен в ребрата,
Своите деца умрели днеска съживи,
като им преля живителни струи!“
Когато за първи път чух този стих, се запитах каква е връзката между това животно и Христос. Всички знаем, че Христос е бил пронизан с копие на Кръста, но какво общо има това с пеликана? За мое удивление научих, че, поради своята жертвоготовност, някога Църква е използвала пеликана като древен символ на Христос.
Обикновено пеликанът се храни с риба, но понякога и с отровни земноводни със специална цел. Оказва се, че кръвта на пеликана се превръща в силна противоотрова, която той използва, за да лекува малките си, когато ги ухапе някое отровно животно като змия. Когато пеликанът усети, че малките му са в опасност в следствие на отровно ухапване, то птицата извършва нещо, което разкрива великата ѝ любов – застава до тях и започва да кълве тялото си, докато не потече кръв в човките на пиленцата.
Приемайки кръвта, която е и противоотрова, те биват спасени и оживени. Това се случва благодарение на доброволното самонараняване от страна на техния родител, който някога ги е снесъл и сега им дава нов живот. Четейки този красив химн или молитва по време на Страстната седмица, нека съзнателно и със сърца вникнем в Страстите Христови, които Бог претърпява за всички нас.
Автор: О. Йоан Сакелариу
Превод: Асен Андонов
Източник: detroit.goarch.org