Начало / Uncategorized / Трима свещеници извършили богослужението в концлагера Белене на Възкресение Христово 1957 г.

Трима свещеници извършили богослужението в концлагера Белене на Възкресение Христово 1957 г.

Тримата свещеници, извършили богослужението в концлагера на Възкресение Христово 1957 г., знаели какви ще бъдат последствията за тях и въпреки това изпълнили свещеническия си дълг към отчаяните, обезправени хора.

На 24 и 25 април 1957 г. Държавна сигурност разследва нелегална Великденска служба в концлагера Белене. Разпитите са проведени от зам.началника на отделение ДС в концлагера лейт. Борис Митев и началника на отдел І, управление ІІІДС Иван Димитров.

„Ръководството на поделението бе сигнализирано за проведени религиозни обряди сред въдворените от православните свещеници (),() и (). …Възползувайки се от добрия режим, предвиден от проектоправилника на поделението, горепосочените свещеници без всякакво разрешение и знание на ръководството организирват и провеждат религиозен обряд на 20 април 1957 година. На 20 април през деня свещениците се договарят, че провеждането на обряда следва да се извърши през нощта срещу 21 април в 12 часа. През деня, с изключение на анархистите, и още някои други повъзрастни и болни въдворени, всички останали са си купили свещи и се подготвят да участвуват в провеждането на обряда. Вечерта (), бивш търговец, официално съобщава в помещението, че всички ония които желаят могат да участвуват в посрещането на „Възкресение Христово“. Поради това, че свещениците не са в едно помещение, то предварително се договарят за едновременното провеждане на обряда. Точно в 11:30 часа заспалите се събуждат от предварително бодърствуващи въдворени. В първо помещение под ръководството на свещениците () и () се оформява хор за изпълнение на църковни песни „Христос Воскресе“. () и () прочитат текстове от евангелието и призовават богомолците (бивши фашисти, полицаи, жандармеристи, михайловисти, фашисти и др.) за молитва към бога. В същото време оформения хор стои до свещениците. Подготвена е била масичка, покрита отгоре с бяла кърпа, върху която са били нарязани яйца и козунак на дребни парчета. Точно в 12 часа всички станали прави, запалват свещи като свещеник () взема предварително изготвен от него кръст и произнася слово. Хора изпява „Христос въскресе“. След завършването на молитвата и песента, свещеник () раздава на всички парче от яйцата и козунака. По същото време в другото помещение, под ръководството на свещеника () се извършва същия обряд. По време на разпита се установи, че подобни обряди са били провеждани и на Нова година, Бъдни вечер и заговезни. За горната проява свещениците (), () и () заедно с () и () подпомогнали организирването и провеждането на обряда, бяха наказани с уединяване за 24 часа. След изтърпяване на наложеното им наказание, бяха извикани отново на разпит, където същите отчетоха вината си и заявиха, че ще преустановят всякаква подобна дейност. На 26 април на вечерна проверка пред всички въдворени, те бяха публично разобличени.

В горната справка имената на свещениците са заличени от Комисията по досиетата, но две от тях са споменати в разказа на Никола Куртоклиев за същото Възкресение Христово: „Мина Разпети петък. Целият лагерен персонал се държеше безчовечно с нас. Началник на лагера беше майор Петър Гогов, а отговорник по ДС линия ст. лейтенант Борис Митев. Въпреки че бяхме безправни люде и допълнително обработвани да нямаме самочувствие, решихме да отпразнуваме вечерта срещу Възкресение с религиозен обряд. Подготовката започна със закупуване на свещи от лавката, в която нямаше нищо за ядене освен дреболии. Между лагеристите имаше няколко души свещеници, на всички не мога да си спомня имената, но двама помня. Единият се казваше Иван Пинтев от Алфатар, Силистренско, а другият Христо Минчев, от близкия Свищов. Докъм 23:30 часа лежахме по наровете. Мои съседи бяха Ив. Ранков, професор по икономика в Софийския и Варненския университет, и Любен Боянов, народен представител от Пазарджик от групата на Никола Петков. И на двамата царство им небесно. Любен Боянов беше убит в началото на 60те години в лагера край Ловеч. Към 23:45 часа се събрахме в средата около варела, в който се кладеше огън, и запалихме свещите, свещениците започнаха богослужението. Ние им пригласяхме, всеки според певческите си възможности. Страхил Гичев, син на Димитър Гичев, с висше духовно образование, държеше исо. Всички преживяхме възкресението на Богочовека.

Около мен пригласяха Петър Кьосеиванов и Константин Муравиев. Малко подалече Лерински и поетът Йосиф Петров. След около 10 минути по прозорците се накачулиха от охраната с фенери в ръце. Взираха се да разпознаят някои от нас. Ние продължихме богослужението докъм 0:30 часа. После угасихме свещите и се разотидохме по наровете. На сутринта дойдоха трима следователи от брега и започнаха разпити под ръководството на майор Гогов. При влизането в стаята скрилият се зад вратата следовател те халосваше с една цепеница и ти щеш, не щеш, падаш на земята. След това те изправя с ритник и започва разпита.

Всички участващи в богослужението бяхме вкарани в карцера за по 10 дена.

Като изтече срокът, бяхме лишени от колет (един от 4 кг на три месеца). Режимът се затегна изключително много, но великденските свещи грееха душите ни и ни вдъхваха упование въпреки безнадеждното болшевишко време, в което живеехме.

През първия период на концлагера – 19491953 г., в него има достатъчно свещеници, за да формират една бригада (бригадите са от 50 човека), наречена в лагерния жаргон “попската бригада”. В края на 1951 г. в концлагера се намират 22 православни свещеници. През 1957 и предходните дветри години Държавна сигурност наблюдава “активизиране на религиозния живот”. 

Изграждат се църковни хорове, образуват се разни религиозни дружества, братства, театрални групи и пр… Изнасят се данни от окръзите, че класовият състав на въпросните религиозни организации е предимно вражески и че целите на тези организации не са чисто религиозни. +Агент „Вера“ донася, че целта на образуваната към черквата Св. Николай Мирликийски театрална група е да води агитация против народната власт. В тези организации се говори, че християните не бива да участвуват в светски организации, тъй като това противоречело на библията, да не се ходи на манифестации, да не се изпълняват нарежданията на властта и пр. Под формата на проповеди, сказки, беседи и пр. се провежда вражеска агитация, правят се призиви за неучастие в мероприятията на народната власт, против влизането в ТКЗС. Особено непростимо за ДС е “привличането” на младежи. Опасна дейност е и разпространението на забранена литература и ДС се досеща, че книгите идват от библиотеките на митрополиите, църквите и манастирите. Дори молитвите представляват заплаха за режима. “В началото на отчетния период се разпространяваха хиляди молитви почти в цялата страна. Една част от тях, префасонирани, имаха определено вражески характер.

През 1958 г. в концлагера са изпратени още четирима православни свещеници, а като цяло “реализациите” на Държавна сигурност по линия на “духовенство и секти” се утрояват. Нарастването на репресиите е в изпълнение на решение „А“ №344 на Политбюро на ЦК на БКП „Относно мерките за засилване и подобряване на атеистическата пропаганда в страната“, прието на 26 декември 1957 г. Формално то копира постановленията на ЦК на КПСС от 1954 г. за засилване на атеистичната пропаганда и висши духовници като митрополит Михаил се надяват това да остане само идеологическа кампания и да не се стига до гонения. Но решението посочва духовенството като един от обектите на новата репресивна кампания.

„През последните няколко години и особено след XX конгрес на КПСС и унгарските събития, когато международната реакция се опита да нанесе удар върху комунистическото движение и народнодемократичния строй, отделни реакционно настроени свещенослужители станаха дръзки и открито призоваваха към неподчинение на законите и на постановленията на Конституцията. В тези си действия те се окуражаваха от известни нелоялни прояви на някои висши духовни дейци и на синодалния печат. В повечето случаи тези прояви са дело на класовия враг и на неговите задгранични покровители, които правят много усилия, за да използуват религиозната маска и религиозния институт за своите коварни, контрареволюционни цели. В края на 1958 г. Държавна сигурност отчита: “Бяха арестувани 33 попа и служители под ведомствата на църквите, от които 19 осъдени, 4 изпратени в ТВО, 4 подследствени и 6 филтрирани. За същия период от време през 1957 година са осъдени 9 попа. По католическо духовенство 1 осъден, по секти осъдени 4 и двама изпратени в ТВО.

Ползван материал с автор Борислав Скочев, (публикувано в списание Диалог, бр. 67)

Източник: istoricheskidnevnik.eu.

За Ангел Карадаков

Виж още

Лекари в бяло и черно

Много рядко се изрича фактът, че църквите, храмовете са всъщност болници, в които човеците търсят ...