Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
„Лазар, нашият приятел, е заспал; но отивам да го събудя“, това казва Господ на апостолите, когато разбира, че приятелят Му Лазар е починал. И той наистина е заспал, макар и да е починал, защото само четири дни по-късно Лазар ще излезе от гроба и още много години ще проповядва за Бога и Църквата Му.
Историята, която всяка година ние си припомняме, разказва за едно чудо, което Христос прави. Чудесата, които Господ прави са десетки, стотици, а може би и хиляди. Описаните на страниците на Новия Завет разказват за възкресяване на мъртви, прохождане на сакати, проглеждане на слепи, излекуване на бесновати. Всичките тези чудеса са реалност, както е реален и сегашният ни разговор. Истина са и поради това, и вече почти 2000 години са постоянно актуални. Но защо чудото с Лазар е някак си по-особено?
За това чудо се говори някак си по-приповдигнато. Отговорът се крие в Евангелието. Христос пребивавал отвъд Йордан, възкресявайки от мъртвите дъщерята на Иаир и сина на Наинската вдовица. А неговият добър приятел Лазар заболял тежко и починал. Иисус, макар да не бил там, казал на учениците Си: „Нашият приятел Лазар заспа”, и след малко отново рекъл: „Лазар умря!”. Не след дълго бил повикан от сестрите му, той оставил Йордан и отишъл във Витания, близо до Йерусалим. Посрещнали го сестрите му разплакани и изморени с думите: „Господи, ако ти беше тук, брат ни нямаше да умре. Но и сега, ако Ти е угодно, можеш да го вдигнеш, защото всичко можеш!”.
Иисус, като ги видял да плачат, и дошлите с нея юдеи също да плачат, разтъжил се духом, смутил се и рекъл: „де сте го положили? Казват Му: Господи, дойди и виж. „Иисус се просълзи“, лаконично пише св. Йоан Богослов.
Тогава всички отишли на гроба и когато отместили камъка, Марта казала: „Господи, мирише вече, защото от четири дни е в гроба.”. Като Се помолил и просълзил над лежащия в гроба, Иисус викнал със силен глас: „Лазаре, излез вън!”. И мъртвият веднага излязъл, разповили го и си отишъл у дома.
И това чудо останало в историята вечно, може би и затова от древни времена е отредено възпоменанието на чудото да се чества малко преди Пасха. Богослужението на Лазаровден се отличава с необикновена проникновеност и значимост. Лазаровата събота е пасхално тържество – единственият ден в богослужебната църковна година, когато възкресната (неделната) богослужба не е в неделя. В Лазаревото възкресение, обаче, има и още нещо специално.
Ако погледнем внимателно историята на чудото, описана в евангелието, ще видим, че Господ Иисус Христос е призовал за сътрудничество обикновени хора: наредил им да отвалят камъка на погребалната пещера и всички се отзовали с безпрекословно послушание; никой не възразил на Господа, че в условията на палестинската горещина тлението вече е започнало. Когато пък Лазар се изправил с погребалните пелени, Спасителят отново наредил на хората да го разповият, макар че Всесилният Господ можел само със слово да го освободи от погребалните обвивки.
Така чудото с Лазар ни кара да помислим за себе си, за това че ни е възложено послушание от Господа да освобождаваме ближните си, приятелите си, семейството си и дори враговете си от веригите на духовната смърт. Призовани сме чрез това послушание да се опълчваме винаги на изкушенията, да ги борим и да носим ближните си, а и те нас, към Царството Божие.
Автор: Ангел Карадаков
