Начало / Uncategorized / За упованието в Бога, радостта в Пасха и отговорността ни към другите

За упованието в Бога, радостта в Пасха и отговорността ни към другите

Скъпи приятели, не е настанало гонение срещу вярата ни и срещу нас като християни. Казвам го, защото се усеща нещо подобно като мислене в сърцата на много хора.

Споделям личното си мнение и не обвързвам никого с него. Просто Бог допусна тази ситуация по много причини и най-вече затова, че светът спря да се съобразява почти изцяло с Небесните разпоредби. Щом е така, сега ще му се наложи да се съобразява почти изцяло със земните! Няма как да сме против това да се грижим за другия дори през призмата на отдалечеността и дистанцията, защото не са много хората, които могат да кажат „Да аз съм здрав със сигурност!“.

Прекрасно е, че няма забрана за служение в България и ще е чудесно, ако разберем, че имаме отговорност към познатите и непознатите около нас. Има баланс в действията между Църквата и Държавата и това е чудесно! Този баланс не бива да се нарушава, защото може да има тежки последици!

Има разпоредби от здравните власти и е нужно да бъдат спазвани съвестно, защото лекарите, в по-широк смисъл, са също Божии служители, независимо дали те в личностен план са вярващи или не! Светият Синод има своето решение и то е мъдро! Ако ние като духовници и хора като цяло нямаме отговорно мислене съобразено със ситуацията, която е тежка за всички, рискуваме да направим грешки, които да имат последствия. В България Църквата функционира прекрасно и без спънки именно, защото всичко се решава мъдро! Не бива да изкушаваме Господа, защото това няма да е плод на вяра със сигурност! В тази ситуация се случва най-доброто – Църквата и Държавата функционират в съзвучие!

Винаги съм споделял мнението си, че тези които са си вкъщи поради болест, невъзможност да излизат или дори от чисто човешки страх, в никакъв случай не са предатели и никой няма да ги обижда, ругае или пазѝ Боже да им се подиграва, че са маловерци! Не е маловерие да си отговорен и да не изкушаваш Бога! Храмовете са отворени и съм убеден в сърцето си, че се спазват всички санитарни изисквания и се радвайте за това, защото е привилегия, която не всички имат. Питайте ни нас, които сме в чужбина. Сега се вижда в пълнота, че вярата в Бога и любовта към хората около нас преминава и през личната отговорност! Божието Богу и Кесаревото Кесарю! Бог да ни помага винаги и да се молим едни за други!

Автор: свещеник Стефан Паликаров

Снимка: pixabay.com.

За Ангел Карадаков

Виж още

Църковен живот и богословие: От взаимодопълване към взаимоунищожение

„Защото онези, които са успели или само в живота, или само в словото, а в ...