Начало / Uncategorized / Да бягаме от кваса на разединение

Да бягаме от кваса на разединение

Братя, всички ние чуваме, виждаме и ставаме свидетели на случващото се, както по цял свят, така и в нашата мила родина.

Ставаме, за съжаление, свидетели и на още нещо, случващо се в Църквата, не светската, а духовната среда в която пребиваваме, ако мога така да се изразя. Случва се това, от което Църквата най-много е била притеснявана през вековете – разделението, пребиваване в НЕединомислие, не само между клирици, но и миряни. А от това вече започва да боли.

Коронавирус, епидемия или какъвто и да е катаклизъм не могат да нанесат толкова вреда и щети на Църквата, колкото едно разделение.

Едни се изказват в полза на това хората да посещават храмовете, а други точно обратното и то на всеослушание. Стигне ли се до разногласие винаги страда Църквата в лицето на енориашите, вярващите. Е, слава на Бога, че Той е установил йерархия в Църквата и архиереите, които ни е поставил, поместно са разумни и отговорни, защото те могат да предотвратяват такъв тип недоразумения. Затова призовавам всички да се вслушваме в наставленията им.

Разбирам, братя, че относно вируса и последствията от него, относно духовния и богослужебния живот във всяка енория, всеки има свое мнение и има право да го изрази, но когато това води до раздразнение, обиди, хулене и резултатът от всичко това е осъждане, то тогава трябва да спрем. Да, братя, да спрем. Защото врагът на нашето спасение ликува в тоя момент, радва се понеже хитрия план „разделяй и владей“ винаги работи.

Та нали Сам Христос ни каза „в света скърби ще имате“ (Иоан. 16:33), но да дерзаем, защото Той, Самият Живот победи света и надви смъртта. Намираме се в най-красивия период на Църквата, светата Четиридесетница, абсолютното време за покаяние. Време да ридаем за греховете си, да просим милост от благия Бог, който също така ни завеща какви да сме, казвайки „по това ще познаят, че сте мои ученици, ако любов имате помежду си“ (Иоан. 13:35).

Да се пазим, прочее братя от тоя квас, на разединение, злоба, горделивост. Да се опитаме да простим. Да ни даде Бог наистина „да виждаме греховете си и да не осъждаме брата си“, според молитвата на св. Ефрем Сирин, която всеки ден четем.

Нека да кажа, че не съм авторитет, а не съм и добрия пример в добродетелите, за които писах. Но съвестта ми подсказва, че трябваше да напиша тези редове. Пожелавам радостно посрещане на всички предстоящи празници и най вече на славната Пасха Христова на всички вас. Да ни дава Бог разум и сили да прощаваме. Христос да е посред нас. Амин.

Автор: свещеник Симеон Змейков

Снимка: pixabay.com

За Ангел Карадаков

Виж още

Митрополит Гавриил: Господ въздаде на управляващите и народа, които послушаха Православната църква

Интервю с Негово Високопреосвещенство Ловчански митрополит Гавриил, Ръководител на Културно-просветния отдел на Св. Синод  – ...