Начало / Uncategorized / Стига страх!

Стига страх!

Стига страх!

„… щом душата е тясна, как бих могъл да порасна? То е все едно да умра не от болест, а от стрес… ” Помните ли тази песен на Диана Експрес от зората на демокрацията? Стига страх, за да не умрем от стрес, вместо от коронавируса! Защото, не,  Ковид-19 не е епидемия с невиждана ярост в човешката история.

Човешката история е виждала епидемии и с по-голяма ярост.

Богове, мои господари, оставете ме на мира… Нека чумата утихне” – моли царят на хетите Мурсили Втори в запазените от XIV век преди Христа „Чумни молитви”, в които описва как загинало голяма част от населението на владеещата Мала Азия империя.

Една четвърт от населението на Атина загива през V-ти век преди Христа при първата описана от историка Тукидид епидемия – вероятно от тиф. 15 процента от жителите на Римската империя загиват през II-ри век след Христа при Антониновата чума – наричана още Галенова по името на лекаря Гален, който я описал.

40 процента от жителите на Константинопол – по 1000 на ден според историка Прокопий Кесарийски – умират при първата вълна на Юстиниановата чума във Византия през VI-ти век. През 18-те вълни на заразата през следващите две столетия загиват 40 процента от заразените. Черната смърт, както наричат най-опустошителната пандемия в историята, през XIV-ти век убива 30 процента от населението на Европа.

През 1665 г. в голямата лондонска чумна епидемия умират над 100 хиляди души. Само в Индия, откъдето се разраства Третата чумна пандемия през XIX век, загиват 6 милиона души. С испански грип през Първата световна война се заразява една трета от населението на света и умират поне 50 милиона души.  

След Втората световна война от азиатския грип и хонконгския грип загиват по 1 милион души. Жертвите на свинския грип през 2009 – 2010 г. са над половин милион души. 32 милиона са починали от СПИН през 40-те години, откакто е познат. Досега от коронавирус в световен мащаб са починали под 60 хиляди човека. Но не само в историята, а и днес човек може да види далеч по-яростни причинители на смърт.

Според препоръчвания от Американската библиотечна асоциация като най-добър сайт за статистика worldometer от началото на тази година от сезонен грип са убити 125 хиляди души, а от малария – 252 хиляди. Самоубили са се 276 хиляди. В катастрофи са загинали 348 хиляди. Алкохолът е убил 644 хиляди, а цигарите – 1 милион и 300 хиляди. Над 2 милиона и 100 хиляди са починали от рак. Почти 3 милиона са умрели от глад (30 хиляди само вчера). Отделно 217 хиляди – заради мръсната вода, която са пили. 11 милиона, пък, въобще не са се родили заради аборти… Въобще от началото на 2020-та са умрели над 15 милиона души, а само вчера – почти 160 хиляди.

И с какво всъщност ни плашат от сутрин до вечер?

Че ще умрем …

Да, все някога ще умрем!

Но мисълта за смъртта не трябва да ни накара да спрем да живеем! А неизбежността на смъртта не означава да загубим достойнството си. Да, и хората, които обичаме, все някога ще умрат! Но тревогата за тях не трябва да измести любовта ни към тях! И то в навечерието точно на Великден… Защото – както казва Свети Апостол Йоан – „който се бои, не е съвършен в любовта”.

Сковани от страх губим човешкото, което Бог ни е дал – любовта и свободния избор. Защото – както пише в Библията – „Бог не ни е дал дух на страх, но на сила, на любов и на себевладение”. Най-първичният животински страх, че ще умрем, може да ни накара да не мърдаме, камо ли да мислим. Паниката, че ще заразим майка си и баща си, баба си и дядо си… може да ни накара да се отнасяме към тях сякаш нямат душа, която в заника на живота има най-голяма нужда от близост с децата и внуците.

Както казва Дан Браун, „съществува само една форма на инфекция, която се разпространява по-бързо, отколкото вирус. И това е страхът.” И, да, властимащи по целия свят във всяко време са използвали вируса на страха, за да управляват тревожни поданици, които са накарали да повярват, че са жертви. А най-страшно е ставало, когато самите управляващи са били страхливци. Защото страхливците управляват с ограничения, глоби, вменяване на вина, неизвестност… Но светът помни и смели водачи, които не са плашили хората, а са им давали упование и са ги повеждали и превеждали през изпитанията. Спомнете си само Мойсей, който е повел евреите през пустинята със съзнанието, че за 40 години ще умре и последният роден в робство, а не е мрънкал, че е по-добре да си живуркат при фараона…

И днес има нужда точно от такива водачи.

Водачи, които познават далеч по-яростните епидемии в човешката история и виждат яростта на далеч по-големите причинители на смърт в днешния свят. Водачи, които да ни помогнат да продължим да живеем с всякаквите вируси край нас, а не да ни плашат с тях като използват вродения у всекиго страх от смъртта. И без това този страх достатъчно поробва човека, който откакто свят светува се опитва да намери освобождение от него.  

А светът не е намерил по-добро освобождение от всеки човешки страх от страха Божий…

Още от Мурсили Втори, който в „Чумните молитви” се обръща към боговете да го оставят на мира… до нашата християнска вяра, която, обаче, ни е дала нещо повече от страха от боговете, молени да ни оставят на мира – вярата, че Бог не е против човека, а е с него и му казва „Не бой се, защото Аз съм с тебе… Не се ужасявай… Ще те укрепя… Ще ти помогна…”

Но как вярата помага срещу страха от смъртта?

 С безсмъртието на душата.

И независимо дали вярваме в него или не – сковани тези дни от страха от смъртта – да не забравяме, че преди всичко имаме душа, която може пък наистина да се окаже безсмъртна…

И тогава, когато всеки от нас намери своята вяра и потисне човешкия страх, че ще умре, трезво ще правим нужното, за да продължим да живеем и ще преживеем и коронавируса…

И няма да ни изглеждат като господари наши властимащите, които ни плашат от сутрин до вечер и искат от нас да им вярваме и да не оспорваме нищо от това, което правят. Даже когато – за разлика от Господ – си сменят заповедите през няколко часа…  

Затова стига страх!

Иде Великден!

Автор:  Кирил Вълчев

Източник: Дарик радио

За Ангел Карадаков

Виж още

Изпълни се една година от кончината на протопсалт доц. Димитър Димитров

На 11 януари се изпълва една година от кончината на протопсалт доц. Димитър Димитров, дългогодишен ...