Начало / Uncategorized / Безразсъдната молитва

Безразсъдната молитва

Бог, като благ и щедър небесен отец, винаги е мощен да изпълни молбата на своите добри чеда. Но ако понякога той отказва да стори това, причината трябва да се обяснява с факта, че техните молитви, често пъти, биват самолюбиви, егоистични и безразсъдни. Че и добрите хора понякога се обръщат с такива молби към Бога, ни говори днес поучителното евангелие. Нека си припомним думите му и да се поучим.

Когато бяха на път, възлизайки за Иерусалим, Иисус вървеше пред тях, а те бяха смаяни; и следвайки подире Му, бояха се. И като повика пак дванайсетте, Той почна да им говори, какво ще стане с Него: ето, възлизаме за Иерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт, и ще Го предадат на езичниците; и ще се поругаят над Него, и ще Го бичуват, и ще Го оплюят, и ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне. Тогава се приближиха до Него Зеведеевите синове, Иаков и Иоан, и рекоха: Учителю, желаем да ни сториш, каквото поискаме. Той ги попита: какво искате да ви сторя? Те Му рекоха: дай ни да седнем при Тебе, един отдясно, а друг отляво, в славата Ти. Но Иисус им рече: не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам? Те отговориха: можем. А Иисус им каза: чашата, която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите; но да дам да се седне Мене отдясно и отляво, не зависи от Мене; сядането е на ония, за които е приготвено. И десетте, като чуха, почнаха да негодуват за Иакова и Иоана. А Иисус, като ги повика, рече им: знаете, че ония, които се смятат за князе на народите, господаруват над тях, и велможите им властвуват върху тях. Но между вас няма да бъде тъй: който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; и който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб. Защото и Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина“ (Марк. 10:32-45).

Този евангелски разказ съдържа дълбоко назидание. В молбата на двамата апостоли, наистина, има нещо необмислено, безразсъдно. Христос им говори за мъките и страданията, които го очакват, а те мечтаят за първенство в царството небесно. Искат да седнат един отдясно, а друг отляво, до престола на славата. Колкото Божественият Учител е велик по смирение, толкова това желание на двамата негови ученици е нескромно. То дори е обидно за другите ученици, които са равни с тях по апостолско достойнство. Естествено е, че божията правда няма да изпълни едно тъй примесено със самолюбие и славолюбие желание. Нещо повече, Христос кротко, но явно изобличава просителите:

Не знаете, какво искате.

Това е отговорът на безразсъдната молба, която бе предизвикала справедливо негодувание от страна на другите апостоли. От нея Спасителят взема повод да поучи учениците си, че те не бива да бъдат като светските князе и велможи, които властват над народите. Напротив, който от проповедниците на истината и любовта иска да бъде пръв, нека бъде на всички послушен слуга. Защото и Христос не дойде да му служат, а да послужи и да даде душата си за спасението на хората.

Не знаете, какво искате! Навярно Бог много пъти и на мнозина от нас отговаря така. Безспорен факт е, че понякога молитвите даже и на добрите християни не се удовлетворяват. Необмислената молба на двамата, безспорно добри, апостоли нека ни послужи за уяснение: защо нашите молитви не винаги биват послушвани от Бога, и каква трябва да бъде истинската молитва, за да бъде силна?

Не от Бога, а от нас самите зависи молбата ни да бъде изпълнена. А за да бъде молитвата ни силна и да може да се наложи на божието могъщество, тя трябва да притежава две главни условия: първо, да излиза от истинско разкаяно и смирено вярващо сърце и второ да не противоречи на божията благост и правда, както и на благото на нашите ближни.

Смиреното и съкрушено сърце Бог няма да обиди. Но мнозина от християните се молят без сърдечно разкаяние, преизпълнени с гордост и себелюбие. За себе си само те искат облаги и първенство. За ближните около тях не държат сметка. Богу се молят, но пороците си не оставят. Ала това е една безразсъдна и безплодна молитва. Тя не може да бъде чута. На такива сам Бог казва: „защо проповядваш Моите наредби и влагаш в устата си завета Ми, а сам мразиш наставлението Ми и хвърляш зад себе си думите Ми? кога видиш крадец, сближаваш се с него и с прелюбодейци дружиш; устата си отваряш за злодумство, и езикът ти коварство плете; седиш и говориш против брата си, клеветиш майчиния си син; ти върши това, и Аз мълчах; ти помисли, че Аз съм, какъвто си ти. Ще те изоблича и ще представя пред очите ти (твоите грехове).“ (Пс. 49:16-22).

Освен, че без смирение и разкаяние в греховете си, някои хора се молят Богу и за неща, които противоречат на божията благост; неща, които са във вреда и на ближните им и на самите тях. Молят се например за леко придобиване на богатство и имоти, за да ги прахосат в широк и разюздан живот. Разбира се, всеблагият Бог няма да изпълни една подобна безразсъдна молба заради доброто на самия просител. Искате, и не получавате, казва апостолът – защото зле искате; искате, за да го прахосате в разпътство (Як. 4:3).

Други се обръщат с молитви към Бога, но надеждата си възлагат повече на богатствата си или на връзките си със силните на деня. Когато стоят в храма на молитва, те са разсеяни, замислени за други неща, за критики на облекла и за разни клюки. Те не внимават нито на общата църковна молитва, нито имат своя определена такава. Може би езикът им да изговаря някои думи, ухото им да чува някои изрази, но умът и сърцето им не вземат потребното участие. За такива говори Господ: „тоя народ се приближава до Мене с устата си и Ме почита с устните си, а сърцето му стои далеч от Мене;“ (Мат. 15:8).

Безразсъдна е молитвата ни, когато молим Бога да отмъсти на враговете ни, да погази зложелателите ни, да унижи съперниците ни, да накаже тия, които са ни обидили. Защото Словото Божие учи вярващите да се молят Богу не да отмъсти, а да прости на всички, които им пакостят. Определено е да се молят да бъде волята божия както на небето, тъй и на земята. Следователно, безразсъдно е да искаме всичко да се върши по наша воля и желание, според нашите егоистични сметки и планове. Това е оскърбително за Бога. В такъв случай той не само би ни упрекнал, че не знаем какво искаме, но за тази дързост би ни казал: махнете се от Мене, не ви познавам.

Нашите молитви трябва да бъдат сплетени от благотворни клончета на дълбока вяра и дълбоко покайнно смирение. Само те могат да ѝ дадат сила да развие цвят и да роди плод. Липсват ли тия елементи, молитвата е безплодна. Това е отговорът на въпроса: защо нашите молитви често пъти не биват чути.

Истинската молитва не допуска самолюбие и самоугодие. Тя има предвид само мира и любовта между хората, за да поживеят те тих и безмълвен живот във всяко благочестие и чистота. Наш дълг е да се молим Богу за доброто и полезното на нашите души и за насъщните потребности на нашия земен живот. А Господ най-добре знае, що е полезно за душата и що е необходимо за тялото. Поискано с чисто, разкаяно и смирено сърце, то ще ни бъде дадено. Молитвата на смирения прониква през облаците и достига до престола на Бога. Той милостиво я изслушва и благосклонно я удовлетворява (Сир. 35:17).

И тъй, когато се молим Богу трябва да знаем, какво искаме. А пък добрите християни са длъжни да знаят, че неотстъпната тяхна молитва не може да бъде друга, освен тая: да бъде волята божия, както на небето, тъй и на земята, да ни даде Бог изобилно насъщните потребности за тих и безбеден живот, и най-вече, да ни прости греховете, както и ние прощаваме на ония, които са ни прегрешили. Вярата и предаността ни към Бога, покаянието и смирението непременно ще направят нашата молитва плодна. Нека винаги я отправяме чрез Господа Спасителя, който обещал на вярващите, че всичко каквото те поискат от Бога в Негово име, ще им се даде (Йоан. 6:23). Но нека помним, че това всичко трябва да бъде достойно за Бога и в равна степен полезно, както за нас, така и за нашите ближни. Иначе молитвата ни винаги остава безплодна.

Видински митрополит Неофит

Снимка: pixabay.com

За Ангел Карадаков

Виж още

Опелото и погребението на Сръбския патриарх Ириней ще бъдат в неделя

В неделя – 22 ноември ще се състоят опелото и погребението на починалия днес Сръбския ...