Начало / Uncategorized / Църквата по време на изолация

Църквата по време на изолация

Колкото и да искам не мога да избегна говоренето за епидемията от Covid-19, още повече, че тази тема стана номер едно. Ето и някои мои мисли. 

Като интроверт се радвам на възможността за самоизолация. Вече не ми се налага да търся извинения, за да избягвам социални събирания, сега просто смирено мога да кажа: „За доброто на общността и особено на тези с нарушена имунна система, ще си остана вкъщи“ и се възприемам като човек с общност, а не антисоциална личност. Вече мога да работя по личните си проекти, без да се притеснявам да спра, защото „сега е време да отида някъде“. Няма къде да отида, няма хора, които да видят и многото неща за правене у дома! И най-накрая, правителството постанови светът на интровертите.

Това е обърнатата страна, обратната страна… Не мога да излизам, когато искам да изляза. Дори като интроверт обичам понякога да хапвам навън, да ходя на кино, да се виждам приятели и най-важното – да посещавам Църквата.

И това за мен е най-големият недостатък.

Като християнин да бъдеш част от тялото Христово означава да бъдеш част от общността. В нашата църква имаме събиране след всяка неделна литургия, където всеки може да седи, да говори, да споделя и да се наслаждава на компанията си. През Великия пост ние имаме богослужения в средата на седмицата, където биваме освежавани в собствената ни битка със самоотричането. Имаме светоотечески проучвания, в които търсещите могат да научат за вярата, а верните могат да споделят мисли помежду си. Но тъй като сме избрали да спазваме здравните указания, тези допълнителни събирания бяха анулирани. Неделната литургия е спряна до април и това може да продължи още по-дълго.

Сега имам време да преоценя какво е важното в живота ми. Да бъда в успокоявощото присъствие на семейството и приятелите, да говоря, да се смея. Това са неща, на които се радвам. До известна степен мога да поддържам тези взаимоотношения с използването на технологиите, но технологията е ограничена. От друга страна, празниците в обществото, спортните занимания, концертите имаха малко влияние върху живота ми, така че няма да забележа тяхното отсъствие.

Но съжалявам, че не участвах в живота на Църквата, особено по време на Великия пост, в нашето пътешествие до Пасха. Не съм пропуснала богослуженията през Страстната седмица или пасхалната служба през последните 20 години, от както съм православна. Всъщност тази Цветница ще бъде 20-годишнината от момента, в който моето семейство стана част от Православната църква. 

И така, какво значение има моето пътуване през живота и ставането на човек съвършен, както бе и Христос, и как то зависи от седмичното ми посещение в църквата? Простият отговор би бил „Никак“, но редовното посещаване на богослужения с други членове на тялото Христово със сигурност ми помага при това мое пътуване.

Разликата е между самостоятелните трудове и трудовете със съмишленици. Когато си поставям цел, другите могат да ме насърчават, подкрепят и дори да работят с мен за постигането на тази цел. Когато съм сама, е толкова лесно да се върна в леглото или да не се трудя, защото няма кой да ме провери. Ако искам да успея сама, трябва да имам издръжливост, за да бъда дисциплинирана в ежедневната си програма.

В историята християните са преживявали времена, когато редовното посещение на църква е било невъзможно и въпреки това не са губили вяра. Всъщност мнозина имаха вяра по-силна от всякога. Те направиха това, защото имаха личен активен, жизненоважен молитвен живот – нещо, от което се нуждая сега, когато мога да посещавам службите.

По време на Великия пост православната църква отбелязва паметта на св. Мария Египетска. Тя беше жена, която пропиля ранния си живот чрез удоволствията на тялото. Когато най-накрая се разкая, прекара следващите 40 години в пустинята, молейки се на Бога за милост. През цялото това време тя видя свещеник два пъти и се причасти веднъж преди да умре. И все пак тя се смята за велика светица заради дисциплината, която наложи на себе си, докато вървеше към светостта.

Света Мария е моят пример за самодисциплина и молитвеникът ми съдържа моята програма за духовни упражнения. Ще започна с Псалом 91. Света Богородица се моли за нас и нека Господ да ни ръководи и укрепва през цялото ни време в духовната пустинята.

Автор: Анастасия Бартлет

Източник: pravmir.com

За Ангел Карадаков

Виж още

Започнахме църковната година с Рождество Богородично, приключваме я с Успение

Преди няколко години споделих с един православен поклонник, че Богородичният пост, макар и кратък, е ...