Начало / Uncategorized / Старомодната църква

Старомодната църква

Преди години разговарях с колежка от светската ми работа и тя ме попита към коя църква принадлежа. Когато отговорих: „Православната църква“, тя ми отговори: „О, тази църква е толкова старомодна“. Колежката ми беше приятна дама и каза мнението си като обикновено наблюдение, а не като критика. 

Въпреки че се усмихнах, ѝ отговорих: „Благодаря. Стараем се“. Бях наясно, че коментарът ѝ не беше комплимент. Не се предполага, че църквите са старомодни, че са ретро. Предполага се, че са модерни и актуални. Те трябва да са в крак с времето. 

Това разбиране за църквата – да бъде модерна и да се движи в крак с времето идва от 60-те и 70-те години (на миналия век бел. ред.). В онези далечни дни църковните водачи направиха много, за да привлекат младите хора към църквата (има се предвид протестантската църква бел. ред.). Те бяха сигурни, че проблемът на църквата е, че тя няма отношение към младежите и че ако може да се промени, да стане по-актуална, всичко ще бъде наред. Църквата трябваше да се движи в крак с времето, ако искаше да оцелее. Трябваше да избегне появата на всичко старомодно на всяка цена. Ученията, считани за обидни, бяха тихо отделени. Песнопенията бяха пренаписани, както и вероучението. 

Резултатите не бяха възхитителни. Един химн пееше за „Бога на бетона, Бога на стоманата, Бога на буталото и на колелото“, а друг (озаглавен „Пеем песен на силно негодувание“) ни призова да „възстанем и да се борим“ и да „живеем и пеем Магнификат(1)  в претъпката улица и на разходка“. Една деноминация създаде ново верую през 1968 г., което започваше с думите: „Човекът не е сам; той живее в света на Бога“, само, за да го преразгледа пак по-късно, когато стана политически некоректно и вече не можеше да се използва за приобщаване. Усещаше се, че след като църквата е хвърлила своя старомоден образ и е станала уместна и релевантна, множество младежи ще се завърнат към нея и тя ще бъде пълна отново. Църквата се промени, но младежите така и не се върнаха. Какъв беше проблемът? Бяхме ли все още твърде старомодни и традиционни? Ще ни помогнат ли китарите? 

Предполагам, че това, от което се нуждаем за собственото си спасение, е църква, която остава старомодна.

Ние се нуждаем от църква, която отказва да се движи в крак с времето, защото до голяма степен именно това време е проблемът. Всяка ера и епоха има своите силни страни и прозрения. Имат, обаче, и своите слабости и бели петна. Нуждаем се от църква, която е извън времето и може да предложи и да даде същите спасителни истини във всяка епоха и ера. 

През 30-те години в Германия, например, проблемът бе именно във времената. Много хора в Германия се движеха в крак с времето и приеха онова, което в тогавашния момент бе популярно и уместно, а тогава нищо друго не беше по-уместно от националсоциализма. Съответно големи части от духовниците и вярващите в  протестантската църква бяха в крак с времето и прегръщаха принципите на националсоциализма. Някои хора (като Дитрих Бонхьофер (2)) отказаха да го сторят и се държаха за старомодните докрини, които много протестанти бяха изоставили, но Бонхьофер бе някакво изключение. Това, което бе необходимо на Германия през онези дни, бе църква, която отказва да се движи в крак с времето. 

Проблемът не беше характерен единствено и само за Германия или само за 30-те години. Всяка епоха предлага свои собствени предизвикателства и предлага своите собствени лъжи и изкривявания. Докато ние сме сред всичко това, лъжите и изкривяванията изглеждат очевидни сами по себе си. Имаме нужда от нещо, което да ни каже, че това, което изглежда очевидно само по себе си, може все още да е погрешно. Не се нуждаем от църква, която да ни каже това, което вече знаем – „чесността е най-добрата политика“ или, че трябва с проблемите да се действа незабавно, на момента. Това можем да разберем и сами. Нямаме нужда от църква, която през 2019 г. да ни каже, че геноцидът е погрешен, защото повечето хора вече са наясно с това. Имаме нужда от църква, която ще ни каже, че абортът е грях, защото много хора не знаят това. Църква, която се е движела в крак с времето и може да повтаря само онова, което обществото около нея казва, е безполезна или дори по-лошо. По думите на Христос, тя е като солта, която е изгубила силата си и е годна само да бъде изхвърлена и стъпкана (Мат. 5:13). 

Без съмнение поради своята безполезност, църквите които са се движели в крак с времето, не са увеличили своите поклонници и не са преживели триумфалното завръщане на младите хора към себе си. Светските младежи вероятно са щастливи да видят собствения си секуларизъм, отразен в църквите, ако приемем, че изобщо мислят за църквата. Но те не виждат причина защо в неделя сутринта да станат от леглото, за да отидат на богослужение. Следователно църковните храмове остават празни. И когато се замислим, младите хора имат право. Защо да ходите в църква, където да искат от вас дарение, при положение, че вие може да получите същото нещо и във вашия дом, безплатно?

Има само една причина да ходите на църква и това е, защото там може да получите нещо, което го няма никъде другаде.

Истината и животът, които са достъпни в Едната, Свята, Съборна и Апостолска църква, ги няма никъде другаде. Само в тази църква ще открием гласа, който противоречи на света, когато светът приема лошо противоречието. От това се нуждаят хората във всяка една епоха – някой да им каже истините, които иначе не биха узнали; истините, които не биха открили и не биха разбрали без помощ. 

Днес ние се нуждаем от това – Църквата да бъде достатъчно старомодна и ретро, за да издържи на идващия потоп и Нейните водачи безстрашно да провъзгласят учението, което е извън времето, независимо от цената, която ще платят. Имаме нужда от такива светии като св. Атанасий, който стоеше срещу потопа на неговата епоха. По думите на К. С. Луис, „Да бъде негова слава, защото той не се движеше с времето; неговата награда е, че той остава, когато времената, както всички времена, се отдалечават“. Св. Атанасий бил велик, защото бил старомоден в неговата епоха. Бог да ни даде да бъдем старомодни в нашата. 

Автор: Свещеник  Лоурънс Фарли

Източник: pravmir.com.

1. Магнификат е религиозна песен, посветена на Дева Мария, използвана в католическата и англиканската църква. Описват се събитията около Благовещение, разказани в Евангелие от Лука.

2. Дитрих Бонхьофер е германски лютерански пастор, богослов, антинацистки дисидент и ключов член-основател на Църквата на изповедта. Син е на психиатъра Карл Бонхьофер.

За Ангел Карадаков

Виж още

Документален филм за св. Терапонт Софийски

Предаването „Олтарите на България“, което се излъчва по БНТ2 показа късометражен документален филм за чествания ...