Начало / Uncategorized / Надежда за живот чрез смъртта

Надежда за живот чрез смъртта

Епидемиите и Божиите наказания са дар на Божието човеколюбие с цел връщане на човека в неговия естествен път, в пътя, който Бог е начертал: преодоляването на смъртта и достигането на вечния живот, който Бог е дарувал на човека чрез смъртта Си. Христос е прибавил към смъртта живот: „Kойто вярва в Мене, и да умре, ще оживее“ [Йоан. 11:25].

Бог е определил човека за това царство. Обратно, съвременният човек, който се е откъснал от живота, от Истинския Живот, е достигнал до едно свое собствено житейско царство, което свети Софроний нарича „ущърбно царство“. Това царство, колкото и човешките изобретения да се опитват да го благоукрасят, не престава да бъде мрак и смъртна сянка. То поставя човека далеч от неговия Творец, в ръцете на пленителя и тиранина и в безумно доверие към себе си.

Изкушението на вируса подобно на огън показа вида материал, от който всеки е построил своя дом, равнището на неговата мисъл и сърце. В един свят, в който господства рационализмът – рожба на Просвещението – логиката като единствена сила за решаване на житейските проблеми разкри своята цена: страх, който предизвиква защита от смъртта, разпад на човеците и хаос сред обществата. Накрая сблъсъкът ще бъде неизбежен…

Бог, обаче, „не се радва, кога гинат живите“ [Прем. Сол. 1:13], а се грижи за спасението на всички.

Единствената възможност е в живота на всички ни да навлезе логиката на чудото. Освобождаване не само от смъртоносния вирус, а главно от „злокачествения тумор, който носи вечна смърт“, т.е. от гордостта, която е накарала човека да изпадне от Божията любов. С това изкушение стана явна немощта на самодоволния човек, неспособността му да се справи и с най-малкия враг. Но стана явна и нищетата, голотата му пред Божия покров и Откровение.

Съвременният човек не се е научил да се справя с изкушенията и преди всичко с изкушението на смъртта в светлината на Възкръсналия Христос, Който победи окончателно нейната власт.

Надеждата на всички не се намира някъде другаде, а в това да умрем всички в Христа, Чиято смърт представлява победа над смъртта, при която настъпва истинско освобождение и върху нас се отпечатва силата на Възкреснието, а ние влизаме в страната на „вечно живите“. „Де ти е смърте, жилото?  Възкръсна Христос, и нито един мъртвец няма в гроба.“

Когато душата се закърми, порасне и възмъжее с това послание, смъртта изчезва от полето на нейното действие.

Така Църквата няма да бъде пространство на заразяване със смърт, а на отхвърляне на смъртта и на надежда за „по-добро Възкресение“ [Евр. 11:35], а нашата среща със смирената Му любов ще стане „по-силна от смъртта“.

Автор: архим. Максим, игумен на манастира „Св. Дионисий Олимпски“, Гърция

За Ангел Карадаков

Виж още

Неделя на слепия – телесна и духовна слепота

Днес църквата възпоменава едно от най-великите чудеса, извършени някога от Господа нашего Иисуса Христа. Той ...