Начало / Uncategorized / Митрополит Серафим: Да проявим доверие в Бога

Митрополит Серафим: Да проявим доверие в Бога

Преди дни Негово Високопреосвещенство Неврокопският митрополит Серафим участва в предаването на БНТ2 „Линия култура“, което може да гледате по-долу. За ваше удобство ви представяме интервюто на митрополит Серафим и като текст. 

– Ваше Високопреосвещенство, на какво изпитание сме подложение сега, в тези дни?

– В тези дни всички сме свидетели, участници и спрямо всички е едно изключително голямо изпитание, което може би човечеството среща за първи път в такъв вид и такъв размер. Подобни изпитания на епидемии, на масово разпространение на болести и смъртност е имало и преди, но може би комуникациите, обмяната на информация, която имаме днес, дава възможност да проследим как протича по целия свят едно такова изпитание, което прониква във всички сфери на живота ни и засяга всички хора.

– Какви човешки качества трябва да изградим като хора, като личности?

– Тук е моментът да проявим най-накрая в още по-голяма степен тези наши човешки страни: любовта, загрижеността за другия, любовта към ближния както към себе си, вярата, упованието в Бога, надеждата в това, че в Него е помощта, избавлението и пътят, насоката, към която да вървим и в тази ситуация, и след като тя отмине.

Любовта към ближния като към себе си – както и Христос ни казва – е заповед, чрез която се доказва и вярата, и любовта към Бога.

В тези две заповеди се обединява целият Божи закон. Тъй че всичко онова, което Бог е заложил у човека като образ и подобие Божие и като закон, по който да живее човек, се събира в това да имаме любовта към ближния като към себе си и любовта към Бога. Сега моментът много силно изисква от нас да се стремим да проумеем какво означава това и да го превъплътим, да го приложим на дело в живота си.

– Паниката и страхът обаче не са добри приятели. Как ние, хората, можем да се отървем от това в тази ситуация?

– Пак ще се върна на вярата. Проява на вярата е доверието в Бога. Бог допуска – това трябва да приемем – да дойде до нас това изпитание. По какви причини – можем да изразим най-различни мнения човеците, но надали ще достигнем до пълната дълбочина на Божия промисъл по отношение на това, което допуска. И след като Той го допуска, ние трябва да Му вярваме, да Го молим и да следваме Неговите заповеди в живота си така, че да живее в нас надеждата, че Той го допуска за някаква полза. А в случая ми се струва, че за много ползи Бог допуска това тежко изпитание и страхът по-скоро би разрушил доверието или е следствие на това наше недоверие към Божия промисъл, който винаги действа, ръководи човека към неговото израстване и усъвършенстване, дори и през такива тежки кризи и изпитания. Тук е много важно да си поставим въпроса за живота и смъртта, като виждаме колко близко е смъртта. Не бива да отминаваме тази тема. Може би тя ни плаши най-много.

Може би загубената у нас вяра и надежда за вечния живот е в основата на това недоверие към това, което Бог допуска, и на страха от това, което следва.

Тъй че тази тема трябва да присъства в нашите размисли, но без паника и без страх от това, какво ще стане в следващия момент. Дори и без епидемия, без пандемия ние така или иначе не знаем какво ще се случи с всеки един от нас в следващия момент. Нима живеем постоянно в страх?

Сега, може би по-близко от всякога, до нас е възможността да си поставим този въпрос: какво наистина става с нас, когато трябва да напуснем този свят. И всъщност имаме златно време в момента, като сме по-уединени, като можем повече време да отделим за себе си, да отворим светото Евангелие, Светото писание, Божието откровение. Там ще видим, че всичко това, което касае днешния ден, отдавна е казано. Няма нищо, което би трябвало да ни изненадва днес. За всички тези неща Христос ни предупреждава многократно. И за настъпването на такива страшни моменти, в каквито се намираме, Той не ни казва да се страхуваме, напротив, казва ни, че трябва да не се боим, защото всичко това трябва да стане – не че Той го желае, а тъй като такава е посоката, която ние, хората, сме избрали в живота си още с нарушаването на първата Божия заповед.

Може да се разгърне една много дълбока богословска и философска тема, когато разглеждаме въпроса защо е страхът и как да го преодолеем. Но да проявим доверие в Бога и в това, което Той ни казва, и вяра, упование в думите му: „В света скърби ще имате, но дерзайте: Аз победих света”, а също и в обещанието Му: „Аз съм с вас през всички дни до свършека на света”. Няма и може би не е имало в близко минало по-подходящ момент, в който тези думи на Спасителя да звучат толкова актуално, необходимо и силно.

– Всички храмове са отворени за миряните, така че те да потърсят духовно упование. Има ли някакви специални изисквания във връзка с пандемията и ще се организират ли молитви и служби, в които да участват повече хора?

– Слава Богу, храмовете са отворени в нашата страна и това е нещо, което, мисля, ще допринесе голяма полза в понасянето на това изпитание и в неговото преодоляване. Мога съвсем отговорно да кажа, че в рамките на нашата Неврокопска епархия хората се държат много отговорно по отношение на посещението си в храмовете и богослуженията, същото се отнася и за духовенството. Защото никой не е безразличен към живота и здравето на другите хора. Молитви се отправят непрекъснато и за мен е важно да не се отнема възможността да се извършват богослуженията в храма. Така или иначе посещаемостта е много занижена в момента. Тези, които идват в храма, всячески се стараят да предпазват и себе си, и другите. Организирано и разпоредено е във всички храмове да се съблюдават всички предписания, които изисква настоящата ситуация по отношение на хигиената, дезинфекцията, отстоянията, за всичко това сме предприели мерки. Така че аз лично, виждайки отговорното отношение на хората, имам силната надежда, че няма да възникне някакъв проблем в това отношение.

Молитви и молебени се извършват, някои от тях предаваме и чрез съвременните комуникации в пряко излъчване на фейсбук страници – които желаят, могат виртуално да участват, от дистанция, стоейки си в домовете.

Както например беше излъчена Неделната литургия от митрополитската катедрала в гр. Гоце Делчев при съвсем минимално присъствие на хора. Така тези, които наистина поеха отговорност към своите ближни и направиха тази жертва да останат по домовете си, за да не бъдат и съблазън, но да не бъдат евентуално потенциал на някаква опасност като носители на заразното заболяване, могат и те молитвено да се включат към този устрем в момента, който всички трябва да имаме, – молитвен повик към Бога да прояви милостта си и по-скоро да ни избави от това изкушение, което обхвана целия свят.

Разглеждайки примерите от Стария завет, които не са никак малко и се отнасят много добре към сегашната ситуация, за да извлечем ползи, много добре е да си спомним строежа на Вавилонската кула, където заради високоумието и самозабравянето на хората Бог допусна тяхното разпръскване и разделението, обърквайки езиците – да не могат те да се разберат кой какво казва. Църквата има едно много специфично свойство, което произхожда от нейната същина като основана от самия Господ, като носител на благодатта на Светия дух, като Тяло Христово, чиято глава е самият Христос; това свойство е да обединява хората и то се проявява още в първия момент на създаването на Църквата при слизането на Светия Дух, когато пък, в противовес на вавилонското разделение на езиците, апостолите проговориха на непознати за самите тях езици и започнаха да обединяват хората. Така че Църквата наистина има тази способност и тази мисия, тази функция да обединява не само онези, които вярват, но и да работи за присъединяването, за събирането на всички – и онези, които не вярват, да достигнат до познание на Истината, както иска самият наш Господ Иисус Христос.

 

За Ангел Карадаков

Виж още

Християнска солидарност и дарителство като отговор на кризата

В критични моменти като днешния, когато над цялото общество е надвиснала реална опасност, дарителството и ...