Начало / Uncategorized / Кризата на човешкото съществуване

Кризата на човешкото съществуване

Времето, в което се намираме е особено по своето съдържание. И да, ще говорим отново за коронавируса, но няма да задълбаваме темата за здравната криза, за икономическата криза или за отношението ни към предписанията на здравните власти и правителството. Нека си поговорим за кризата на човешкото съществуване. 

В дни на изпитания човекът обикновено се мобилизира, напряга сили, за да се справи с непознатото, с несигурното бъдеще, с онова, което е отвъд. Отвъд него, отвъд възможностите му и силите му. Забелязваме го особено при обществени и лични трагедии – природни бедствия, сътресения в държавата, икономически кризи и пр. Но тук кризата на собственото ни съществуване ни изправя пред погледа на нещо, което цялото ни поколение не е нито очаквало, нито знае кога всичко ще приключи. Мнозина учени казват, че нещата с коронавируса ще спрат в началото на лятото, когато стане топло. Други не са такива оптимисти и казват, че ситуацията може да се проточи още няколко месеца, поне до средата на септември. Някои пък вече пророкуваха, че ситуацията ще прехвърли 2020 г. и ще продължи през 2021. Дали ще се изпълнят всички тези прогнози, ще видим във времето. Но определено тази наша несигурност в бъдещето ни, ни изправя пред екзистенциална криза за собственото ни съществуване, за ценностите ни, за всичко онова, което смятахме, че сме придобили през изминалите повече от двадесет години. 

Няма поколение, което да не е изживявало поне една криза – финансова, военна, здравна, правна или някаква друга. И няма човешки живот, който да е минал спокойно, без да бъде нито веднъж обезпокоен от случващото се в света. Нашето поколение имаше късмета да вкуси поне за малко времето, в което можеш свободно да се придвижваш – за три часа можеш да отидеш до другия край на контитента, а само за шестайсет да отидеш до другия край на света. Имахме възможността да общуваме с хора, които не говорят езика ни, не познават културата ни и вярата ни. Да се опознаваме взаимно и да градим едно общо общество, което не се затваря в границите на собствените си държави, но е космополитно, което е над граници, езици и култури. Общество, което изгради новия свят като глобален град, в който всички сме съседи. За това и честите новини за пожари в Австралия, политически сътресения в Африка, земетресения в Южна Америка или новини от Северна Америка, ни развълнуват, трогват ни или ни ядосват. Защото самите ние свикнахме да мислим за себе си като за граждани на света. Поколението ни преживя драматични исторически обрати, като започнем от терористичните атаки, които няколко пъти обединиха целия ни свят, минем през глада в страните от третия свят и стигнем до войните в Близкия изток. И като казвам обединиха, нямам предвид само това, че сме обединени в доброто, но за жалост многократно светът е бил обединяван и в злото. Защото всяка война е зло. Отнемането на човешки животи също. И все пак достигнахме до времето, в което медицината е стигнала своя връх. Почти няма болест, която да не можем да излекуваме. Почти достигнахме безсмъртието си тук на земята. И забравихме, къде съзнателно, къде не, че всички рано или късно ще умрем. И тук идва нашата екзистенциална криза. Кризата на нашето съществуване. 

Много философи назад в годините са писали и са обсъждали точно тези проблеми на човешкия живот. Особено, когато във взора ни са войни, глад, престъпления и липса на мир. А липсата на мир не винаги определено значи и война, но значи и хаос, разбъркване на съзнанието. Човекът, който няма мир, няма уравновесеност и не мисли трезво. Днес ние не мислим уравновесено. Впускаме се в спорове без причина, гневим се на неща, които бихме отхвърлили с лека ръка, ако се намирахме във времето от преди два месеца. И представете си, само преди два месеца ако някой ни беше срещнал на улицата и ни беше казал, че съвсем скоро ще затворят училищата, университетите, ще забранят излизането от вкъщи и ще ни сложат КПП-та на областните градове, ще искат от нас да доказваме, че пътуванията ни са важни, а не просто шляене из страната ни. Най-вероятно такъв човек бихме сметнали за побъркан. Бихме се посмели с приятели на казаните от него неща и много бързо бихме забравили, изтрили от съзнанието си, неговите писъци и вопли за наближаващ апокалипсис. Но това щеше да е само преди няколко месеца. Днес самите ние сме изправени пред апокалипсис. Личен. Всеки с неговите си апокалипсиси и кризи. 

И днес, когато се налага да стоим по домовете си повече от това, което сме свикнали – събота и неделя и най-вече вечер, се изправяме пред онази опасност, от която стремглаво сме бягали през цялото си ежедневие – мислите за собственото си съществуване. За смисъла на живота. Имам един приятел, който щом се прибере вкъщи веднага включва телевизора да работи. Когато го попиташ защо го прави това, отговаря, че не обича да му бъде тихо. Случвало се е телевизорът да работи, а в същото време той да гледа филм или да слуша музика на лаптопа си т.е. тотално „обезопасяване“ от това да не останеш сам с мислите си. Мислите могат да бъдат доста плашещи, особено ако касаят съществуването ни. Изправени пред такова предизвикателство няма как да не изпаднем в отчаяние или както сега е модерно да казваме – депресия. Дори днес се подиграват потребителите на социалните мрежи, че депресията ни е изпаднала сама в депресия от всичкото това стоене вкъщи. За това и вярващият човек не се плаши да остане сам със себе си, защото той добре съзнава своята екзистенциална криза и изпълва живота си със смисъл, който му помага да я надмогне, да я победи и да открие себе си в онова безкрайно море от хора, информация и несигурност. 

Кризата на нашето съществуване се заключава и в това, че не желаем да приемем смъртта, като важен компонент от нашия живот. Съзнателно я изхвърляме от съзнанието си. Искаме да се наслаждаваме на живота, да пеем песни, да танцуваме, да се радваме, да се веселим, да опитаме всяка една човешка и земна наслада, да грабим с пълни шепи живота и да го правим ако е възможно вечно. Но нещата не са устроени така в света. Не такъв е техният ред. За това ни е и толкова трудно да възприемем, че в един момент земното ни пътешествие щи приключи. И ако нямахме надеждата, дадена ни от Бога, че у нас има живот вечен и че ние няма да умрем, щяхме да изпаднем в истинска паника за собственото си оцеляване – да тичаме из улици и паланки, обезпокоени за себе си, да се презапасяваме с храна, да изкупуваме тоалетната хартия, да се опитаме като за последно да се порадваме на живота ни, който бавно, но сигурно се изплъзва от ръцете ни. Защото не сме го ние дали и не сме тези, които могат да се разпределят с него – да го бъде ли или не. И ако нямахме надеждата, че смъртта е победена, че вече няма жило, както и че адът е победен, най-вероятно щяхме да се уподобим на скотовете. Всеки един здравомислещ щяхме да приемаме като ненормален. Уравновесените щяхме да считаме за тесногръди, а вярващите за безумни. Но в края на краищата ще разберем, че това добро „безумство“ донесе на света любовта, надеждата и вярата. 

Във времена на криза е нормално да усетим несигурността за собственото ни съществуване под краката си. Напълно естествено е да се паникьосаме, защото точно сега, точно в този момент не сме очаквали, че смъртта може да ни грабне. И изведнъж, докато планираме лятната си почивка или забърсваме поредното гадже, да се озовем пред Съда. Толкова бързо и толкова рязко. Дните на човека са като трева, като полски цвят – тъй цъфти той, понесе се над него вятърът и няма го, и мястото му вече го не познава, казва св. цар Давид в един от своите псаломи. Нашите дни са преброени, както и космите на главата ни. Ние сме цветя в Божията градина и в един определен момент биваме откъснати. Но ни откъсват, защото сме достигнали своя заник. За това и нека възприемем сегашната ни криза не просто като изпитание, не просто като препятствие, а като отрезвяване за собственото ни съществуване. Пред нас винаги ще стои изборът на живота ни. Който и път да изберем ще трябва да го изживеем вечно. Вие как искате да живеете вечно?

Автор: Ангел Карадаков 

Снимка: pixabay.com

За Ангел Карадаков

Виж още

Положителните страни на молитвата

Изтъквайки недостатъците на неправилната и лоша молитва, за да предпази от тях Своите ученици, Спасителят ...