Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
През февруари месец т.г. се изпълниха 180 години от рождението на един от най-видните Варненски митрополити – Симеон. По този повод в нашата историческа рубрика поместваме една хубава характеристика за митрополит Симеон, написана в годишника на Богословския факултет при Софийския университет (том XVI, 6, 1938/39 г.) от професор протопрезвитер Стефан Цанков, един от най-приближените на блаженопочившия йерарх.
Митрополит Симеон е една изключителна личност, както по своите дарования, така и по делата на своя живот. За тази, може да се каже, единствена изключителност в най-новата наша църковна и народна история ни говорят вече тия външни или бройни белези от неговия живот: непрекъснато 40 години член на Св. Синод, 65 години архиерей на Варненската и Преславска епархия, 74 години църковно-народна обществена служба, 98 години живот. За да достигне до тези високи числа на живот и дейност в една бурна и тревожна епоха от духовно-обществения живот на нашия народ, очевидно, митрополит Симеон е бил надарен от Бога богато и всестранно с качества още от рождение. Тия качества се развиват и разцъфтяват у него във висша степен, както поради благодатните за него исторически условия, в които е расъл, така и поради неговите неимоверни лични усилия.
Надарен от младини с жива вяра, със буден дух, със здрав разсъдък, с голямо трудолюбие и постоянство, с идеалистична устременост, митрополит Симеон бива закърмен с вярата и традициите, идеалите и добродетелите на епохата на нашето Възраждане и е проникнат от духа и делата на своите духовни първоучители на него време, начело с митрополит Иларион Макариополски и първия български екзарх Антим Видински. А в буйния поток на историческите събития от времето на живота му се разрастват тия дарования, благодатни въздействия и лични усилия в едно висше съзвучие, граничещо с рядко духовно съвършенство.
Митрополит Симеон, е преди всичко, един силен и светъл дух, един човек на задълбочения вътрешен живот и на светлия духовен поглед на света и живота. Във връзка с това митрополит Симеон е човек на вярата, вяра жива, дълбока, силна. Тя е вяра на топлото благочестие, както и на духовното разумение т.е. вяра съзнателна и просветена.
Той има чувствително, нежно сърце, което понякога (особено в религиозен подем) предизвиква у него и сълзи, като го прави отворен за радостите и мъките на хората и готов на всички възможни добрини. Но сърцето му е здраво поради силния му ум и гранитната му воля. У него има едно рядко съзвучно съчетание между тия три основни сили на човешкия дух: сърцето, ума и волята. Умът му е богат, дълбок, проницателен. Любовта му към истината е отражение на любовта. За това митрополит Симеон от непрестанно увлечение дири истината, която счита за небесна звезда в живота си. За това той е човек с големи, дълбоки и всестранни познания – човек не само просветен, но и учен. На митрополит Симеон нищо не е тъй противно, както лъжата, заблудата, невежеството и лицемерието, особено в областта на вярата и Църквата. Ето, поради това той е враг на обскурантизма и един от най-първите и верни приятели на добрата книга, на доброто училище, на чистите разсадници в Истината и науката. Нещо, което твърде го гнети е духовно-просветната изостаналост в нашия религиозен и църковен живот. Поради това той е най-мощният ревнител за духовна книжнина, главната причина за превода на св. Писание на български език, за откриване на Богословския факултет, за преобразованията и затвърдяването на духовните училища и семинарията, за зараждането и развитието на разните духовно-просветни организации, като православните християнски братства, православните младежки дружества и т.н. Духовното проникновение и богатата житейска опитност на митрополит Симеон го правят още и един от редките наши духовни мъдреци.
С не по-малко сила се отличава неговата воля. Навън той прави впечатление повече със своята непоколебима воля и със своя твърд характер. Трябва веднага към тия две качества да се добавят и качествата му на безусловна честност, трудолюбие и висока морална чистота. В това отношение три са най-мощните добродетели в неговия живот: чест, правда и дълг. За тях той пред никого и за нищо не отстъпва.
Митрополит Симеон е български родолюбец още от времето на своето ученичество в Цариград и до края на живота си. На неговата родолюбива дейност се дължи в голяма степен побългаряването на много от селата и градовете на неговата епархия. Неговото родолюбие е безшумно, но положително и без зловредни крайности на шовинизма и на модерните повеи за езическо-национална идололатрия. То е просветно, християнско родолюбие.
Едно от основните начала на неговата църковна дейност е: независимостта и свободата на Църквата, независимост отвън и свобода вътре в нея. Той е решителен противник на забъркване на Църквата с политиката и партизанството и същевременно поддържа т.нар. народен характер на нашата Църква.
При смъртта на митрополит Симеон цялата Църква, целият български народ – всички потънали в дълбока печал, искрено оплакват тая смърт като една от най-тежките църковни и народни загуби и единодушно изтъкват митрополит Симеон като един от бележитите и незабравими духовни водачи на Българската православна църква и православния български народ.
