Начало / Uncategorized / Да не се боим да пазим Христовата истина

Да не се боим да пазим Христовата истина

Измина се цяла седмица от великия пост. В първата неделя на тоя пост е празникът на православието. поради това и тази неделя се нарича православна неделя. От кога е учреден този празник на православието? Нека си отговорим на този въпрос с кратко припомняне на църковната история и с назидателни разсъждения. 

Това е победата, която победи света – вярата наша, – казва ап. Йоан Богослов. Ала докато се достигне тази победа, водиха се големи борби с мрака и неверието, изтърпяха се нечувани мъки и страдания, дадоха се много свети жертви, проля се много невинна и праведна кръв… 

Христос Спасител прогласи великите начала на вярата и любовта, на братството и правдата. Той ги освети с кръвта си на голготския кръст, даде им и божествена сила. След това възкръсна. Той утвърди апостолите си в истините на правата вяра. Апостолите вписаха тези истини в евангелието и посланията си и започнаха да ги проповядват на всички народи. Ала духът на световното зло, духът на мрака и неверието въстана срещу вярата. Подир книжниците и фарисеите, които приковаха на кръст Спасителя, тая борба се подзе от езическата власт. Почнаха се жестоки гонения на християните. Мнозина от апостолите бидоха избити. Ап. Петър бе разпнат на дърво с главата надолу; ап. Павел бе заклан с нож. Хиляди мъченици пострадаха за вярата. Едни бидоха изгорени върху клади; други хвърлени на разкъсване от зверовете; трети – разрязани с триони; четвърти – хвърлени в огнени фурни; пети – хвърлени в дълбоки ями и залени с негасена вар… Ала всичко напразно. Вярата в тях имаше божествена сила. Тя бе чудотворна и победи. Христос възтържествува. Светът стана християнски. Царства и народи почнаха да се нареждат под победното знаме на христовата вяра…

При все това, духът на злото не се отказал от борбата. Сега той почнал да създава лъжеучения срещу вярата. С тях той мислел да разруши из основа нейните божествени истини. Най-напред се появил дръзкият Арий. Той учил, че Иисус Христос не е равен на Бога Отца, и че не е роден превечно от Бога, а сътворен. Мнозина се съблазнили от това лъжеучение и отпаднали от вярата. Затова бил свикан Първият вселенски събор (325 г.), който изложил божествените истини в символа на вярата, точно според евангелието, като подчертал, че Христос е единороден син божий и равен на Бога Отца. Арий бил осъден и лъжливото му учение забравено.

Ала подир него се появил друг лъжеучител – Македоний. Той пък учел, че Дух Светий не е равен на Отца и Сина и че Св. Троица не е единосъщна. Последователите на тази ерес се наричат духоборци. В 381 г. бил свикан Вторият вселенски събор, който завършил и потвърдил истините в символа на вярата и осъдил Македоний. И неговото учение било погребано и забравено. 

Скоро след това се появил трети лъжеучител на вярата – Несторий. Той проповядвал, че Иисус Христос бил прост човек и че Бог – Слово само благодатно пребъдвал в него; следователно, Св. Мария не е Богородица, а Христородица. В 431 г. Третият вселенски събор осъдил Несторий и ереста му. 

Подир няколко години някой си Евтихий започнал да проповядва ново лъжеучение. Той казвал, че Иисус Христос няма две природи – божествена и човешка, а само една – божествена.  И мнозина почнали да вярват, че Христос е само Бог, но не едновременно и човек. Но Бог не може да страда, да бъде разпъван на кръста и да умира. А без кръстна смърт и възкресение няма изкупление и спасение. В 451 г. Четвъртият вселенски събор осъдил тая ерес, но тя не се прекратила. Сто години по-късно бил свикан Петият вселенски събор (553 г.), който изново я осъдил и умиротворил църквата. 

Ала подир някое време се появила и тъй наречената монотелитска ерес. Нейните последователи учили, че Иисус Христос, ако и да е Бог и човек, има не две, а една воля. И това учение също било против истините на вярата. В680 г. Шестият вселенски събор го осъдил, и то било предадено на забрава. 

Най-сетне се появило лъжеучение и против светите икони. Известно е, че тези св. изображения са като отворена книга, както за простите, така и за учените хора. Всичките свещени събития, рождението на Спасителя, Неговите чудеса, страдания, разпятие и възкресение, живота на Св. Богородица и на всички светии лесно се четат по тази книга – св. икони. Нагледно изразеният подвиг на светеца внушава по-голяма сила за подражание. Коленичил пред светото изображение, вярващият човек гледа с ума си първообраза и молитвено излиза пред Бога и Неговите светии болките на душата си. Но намерили се хора да помислят и да се провикнат, че това е идолопоклонство и гонението срещу св. икони веднага започнало. Светската власт взела страната на иконоборците и извършила жестоки насилия в църквите, за да унищожи иконите. Православните защитници на св. изображения били жестоко преследвани и дори избивани. Това се е продължило 150 години. Едвам през 787 г. Седмият вселенски събор осъдил иконоборците и определил догматическия смисъл на иконопочитанието. 

Ереста обаче, още дълго време смущавала църквата. Най-сетне, благочестивата византийска императрица Теодора, през 842 г. отново свикала в Цариград църковен събор, който окончателно разрешил въпроса за почитането на св. икони. Тогава всички иконоборци се разкаяли и се присъединили към православието. С това се свършила веригата на ересите в църквата. За да се ознаменува това, на 19 февруари в първата неделя на великия пост, били направени църковни шествия из града с кръста Господен и св. икони. Това е било празник и тържество на православието. Затова и неделята се нарича православна неделя. 

И тъй това е победата, която победи света – православната наша вяра. Повече от 500 години църквата води борба с ересите, за да опази тази вяра чиста и неповредена. И тя я опази. Евангелската истина победи както езическия мрак, така и ересите. Тя върви победоносно в света. Много други лъжеучения, всевъзможни религиозни и философски системи, до сега са излизали срещу нея. Но всички те бидоха сразени от нейната божествена сила. Заблужденията на човешкия ум паднаха пред нея. духът на злобата и лъжата, макар временно, отстъпва. Всички внушени от него ереси и учения бидоха погребани в гробищата на забвението. От време на време се явяват нови такива: но и те, със смърта на своите автори, отиват там. Но истинската вяра Христова пребъдва. Божествената истина е жива и победна, чудотворна и безсмъртна. Иисус Христос вчера и днес, той же и во веки. Блажени са ония, които живеят с тая вяра и които ревностно пазят нейната чистота и святост… 

Православната вяра е вяра на нашите деди и прадеди. Тя е наша праотеческа вяра. Много векове тя е спасявала и възраждала нашия народ; бранила е нашето отечество, крепила е битието на нашето племе. Много векове тя е била лостът за нашето духовно, просветно и културно подигане. Такава си оставя тя и сега. И сега тя е единственото условие за нашето сърдечно облагородяване и душевно спасение. Поради това днес, в празника на православието, ние трябва да се запитаме: пазим ли това условие, живеем ли с тази праотеческа чудотворна вяра, пазим ли я чиста и браним ли я от дръзки и нагли посегателства?

Въпросът се касае и за най-благотворната сила в нашия живот. Затова нека бъдем и искрени в отговора си. Вярна е, че ние живеем с нашата праотеческа вяра. Ала нейната благотворна сила не е еднаква у всички ни. У мнозина тя е отслабнала до пълно безсилие. Мнозина формално имат вяра, а физически са равнодушни към нея – нито топли, нито студени. Ала това безразличие е извор на много лични и семейни нещастия. У мнозина добри българи, в случаи на изпитания и злополуки, вярата се раздвижва. Но поради слабостта си, тя не може нито да ги окуражи, нито да ги утеши. Очевидно е, че дръзките лъжеучения, които днес се раждат и утре умират, но които бързо покваряват сърцата и душите, по-силно привличат тяхния ум, отколкото учението на Спасителя, който е истина, път и живот… 

Между нас има множество почтени и благородни хора, с жива вяра и добродетелен живот. Те ревностни защитници ли са на нашата праотеческа вяра? Дръзките и нагли посегатели срещу нея са много. Собствено, гоненията срещу вярата Христова никога не са преставали напълно. Антихристът всеки ден изпраща своите слуги срещу нея. това са безверниците, които на младини се подиграват и я осмиват, а на старини тичат в църквата. Застъпват ли се добрите християни за истината, когато тя се оскърбява? Изобличават ли те тези заблудени млади хора? Вразумяват ли ги с дух на любов и кротост? това не се вижда. наистина, те може да не ги послушат. Но тогава трябвало би поне да ги избегват. Ала и това не се вижда. Често пъти става обратното. Безверник някой, крайно паднала личност, в самозабравата си, злъчно хули и Господ, и вяра, и църква, а дори вярващи хора стоят та го слушат и само се подсмиват…

Но, който ревнува и милее за своята праотеческа вяра, в такива случаи ще стори едно от двете: или ще се погнуси и ще се отстрани да не слуша безумието на богохулника, или ще се помъчи да го вразуми. Защото казано е: който обърне грешника от лъжливия път, ще спаси душата му от смърт (Иак. 5:20). Ние не правим това, а оставаме богохулниците да покваряват вярата, младежта и семействата…

И тъй, огън от праотеческата ни вяра има в нас. Но тоя огън у едни е твърде отслабнал, у други ми липсва пламък. А пък пламъкът на вярата дава и светлина, и топлина. Той може да чудотвори, да възражда душите, да облагородява сърцата и да засиля напредъка в живота. Поради това нашите интереси ни налагат да възпламеним в сърцата си нашата праотеческа вяра и ревностно да я пазим. Истината е в нея. Двадесет столетия тя води общочовешкия живот към мирен прогрес и ще го води по тоя път до свършека на света. 

Православната църква не се бои от иноверни и безверни секти. Тя е вечна и вратата адови няма да я преодолеят. Както всички лъжовни учения, и съвременните заблуди и пропаганди ще умрат заедно със своите проповедници, еретици и безверници. Ала ние трябва внимателно да пазим себе си и челядта си, да не бъдем съблазнени от тяхната широка слободия и да погинем заедно с тяхното нечестие. 

Прочее, нека разпалваме огъня на вярата в сърцата си. Вселенските събори разясниха нейните истини и ни я завещаха като светилник в живота. Само при светлината на вярата и с нейната божествена сила ние ще побеждаваме несгодите в живота. Тя е победата, която победи света. Нека бъдем близко до Спасителя, който е истина, път и живот. Както винаги, той и занапред ще побеждава враговете на истината, защото е всесилен. Амин. 

Видински митрополит Неофит

За Ангел Карадаков

Виж още

Християнска солидарност и дарителство като отговор на кризата

В критични моменти като днешния, когато над цялото общество е надвиснала реална опасност, дарителството и ...