Датираха мощите на мъченически загиналата внучка на първия крал на Англия

Изледванията са направени през януари месец от археолози и историци от Кент, от университета в Белфаст и Института за археологически проучвания в Кентърбъри. 

„Изглежда много вероятно да имаме единствените останки на член на кралския дом в Кент и един от първите англосаксонски светии“, казва д-р Андрю Ричардсън, Археологически институт в Кентърбъри.

Св. Ийнсуит е внучка на св. Етелберт (560-616 г.), първият британски крал, приел християнството около 610 г. Светицата е покровителка на крайбрежния град Фолкстоун и е основателка една от първите монашески общности в Англия, вероятно около 660 г. Тя умира няколко години по-късно, когато е на 20 години. 

През 1885 г. работници реновирали енорийската църква „Св. Мария и св. Ийнсуит“, намираща се близо до пристанището Фолкстоун. По време на ремонтните дейности открили оловен контейнер с човешки останки в ниша – вероятно скрит, за да се избегне унищожаването на мощите по време на Реформацията.

Предполага се, че костите, които съставляват половината от човешки скелет, принадлежат на св. Ийнсуит. Но едва през януари тази година, след отпускане на средства от Фонда за национално наследство, екип от експерти създаде временна лаборатория в църквата, която беше затворена за пет дни. Първоначалният анализ показа, че костите са на св. Ийнсуит: произхождат от един човек, вероятно от жена, вероятно на възраст между 17 и 20 години и без признаци на недохранване, така че потенциално човек с висок статус по онова време.

Зъб и кост на краката бяха изпратени в университета в Белфаст за радиовъглеродни изледвания. Тестовете потвърждават, че е много вероятно човекът да е починал в средата на VII век.

Страховете, че останките може да са част от средновековната „мода“ за фалшифициране на мощи, бяха опровергани. Водещият учен на проекта заяви, че резултатът от анализа е от национално значение. 

„Предстои още работа, за да се реализира пълният потенциал на това откритие. Но със сигурност проектът представлява прекрасно съединение не само на археологията и историята, но и на непрекъснатата традиция на живата вяра във Фолкстоун от средата на седми век до наши дни”, казва д-р Андрю Ричардсън от Археологическия институт в Кентърбъри.

Предстои да се търсят средства за по-нататъшен научен анализ на костите – включително установяване на ДНК – и за да се гарантира, че светините ще бъдат добре запазени и изложени в църквата.