През 1956 г. църквата църквата „Св. Димитър“ в село Паталеница обявена за архитектурен паметник на културата с национално значение, а през 1971 г., след проучването на изключително ценните стенописи – и за художествен паметник на културата с национално значение.
Църквата е уникална със своята археология и история – на повече от 900 години е. Наричат я Каменната църква. Стенописите в църкавата са шедьоври, разказва Любка Тодорова, уредник в Исторически музей Пазарджик отдел „Археология“.
Тя припомня, че отнасят строителството и към ХI, но I все още няма точна дата за строителството на църквата , всичко публикувано е като предположения, а не научни доказателества.
Според един от изследвателите от 60-те години, акад. Миятев, църквата е строена през периода ХIІІ – ХIV век.
Проф. Атанас Божков предполага, че църквата е от края на ХII век. Други изследователи я датират ХI – ХII век. Според една от легендите , преди идването на турците, за да я запази , населението на Паталеница я засипва с пръст, за да се куртулиса / запази / и оттам идва и името“Света Куртулещица“. Стефан Захариев в своята книга „Географико-историко-статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза“, издадена във Виена през 1870 г. пише ,че църквата е изградена от дукс Григорий Куркуа през царуването на гърците и че селяните я наричат „Света Куркулещица“, което е изкривено от Куркуа.
Стенописите са наистина впечатляващи, ясно се разчитат около 80 сцени.
През 60-те години при пристрояването на нов притвор, някои от стенописите са замазани с варова мазилка и блажна боя, но с течение на времето варовата мазилка се напуква, и след реставрация красотата им грейва. Истински шедьовър. Невероятно красиви.
Интервюто на Нели Бистрашка с Любка Тодорова може да чуете тук.