Начало / Uncategorized / Патриарх Йоан: Постът е отречение, милост и любов

Патриарх Йоан: Постът е отречение, милост и любов

В началото на Великия пост е добре да помислим как Църквата води въздигането на душата до прага на Светото Възкресение. В това шествие, към което сме се присъединили, душата съпътства Христа, за да достигне Неговото възкресение и нейното собствено такова, с и чрез Христос. 

Светата Църква установи Великия пост, за да покаже, че човекът е господар на себе си, стига да се облегне на Бога. Църквата установи Великия пост, за да покаже, че оскверняването на душата трябва да се измие, преди се труди за своето очистване, опитвайки се да стане весел и чист. Постът е милосърдие, милост и съчувствие към другия. Преди всичко постът е непрекъснато даване. Той не е просто лишаване от храна, но и символ, чрез който казваме на нашия Творец, че се лишаваме, за да нахраним бедния, когото Той обича. Постът е дар, отстъпка и отричане. Може би всички негови аспекти са обобщени в тази точка. 

Постът е прошка, а прошката е вид отречение и по този начин се дава на онези, които Бог не е надарил със земни богатства. Постът е да прогоним гнева от душата и да прощаваме на „онези, които са прегрешили срещу нас“, докато Христовата светлина, излизаща от нас озари всички около нас. Светите отци имат мисъл, която гласи: „Нека не оставяме земното слънце да залезе в гнева ни, за да не позволим душата ни да бъде изоставена от Слънцето на правдата т.е. Христос. На Него на бъде слава“.

Постът е път, по който очистваме дълбочината на душата си с Христовия балсам. Постът е кръщение, с който измиваме наказанието си с покаянието. Постът е Пасха, преход от рутината на живота към извора на душите. Постът е душа, която пада пред коленете на Христовата голгота, за да се издигне отново с Него. Постът е подхранването на душата, която черпи от своето умиление живот в Господа; тя усеща в своята борба, аскетична борба, триумфа на победния Господ. 

Като християни от Леванта (приблизителен исторически географски термин, отнасящ се до голяма територия в източното Средиземноморие бел. ред.) наследихме тази практика още от зората на християнството. В млада възраст се научихме как да свързваме своя временен живот с нашия вечен живот. Научихме, особено през този период на Великия пост, как звъна на камбаните удря на вратата на сърцето ни, за да се поклоним на „Стопанина на къщата“. Знаехме тези камбани, които ни призоваваха да се съберем в един глас около Св. Богородица в нейния акатист. 

Нашите камбани и църкви в наши дни ни канят отново да разцъфнем в извора на природата в извора на пролетта и във връзка с любящия наш Създател. Те ни призовават да отърсим от душата всяка пречка за влизането ни в дома на Христа, Младоженеца, да запалим светилото на душите като мъдрите девици чрез бдителност, мъдрост, любов, копнеж и прозорливост на фона този свят. Те ни разтърсват, за да гледаме богатството на една любов, която не се е отказала да върви по пътя на страданието и кръста в името на човечеството. В крайна сметка те ни призовават да потърсим зората на Възкресението Иисусово и да разпръснем върху празната му гробница венци на тържество и лаврови листа в памет на победата му над смъртта и радостните възклицания за Неговото славно възкресение.

Ние издигаме молитвите си за мира на целия свят и за този ранен Левант, който е насилен от болката на своите страни и на своите хора от всички слоеве на живота. Ние издигаме молитвите си, така че ревът на войните да се разтопи пред възгласа на мира. Молим се за всеки любим човек, изтръгнат от нас в жестокостта на нашите дни. Молим се и за всички онези, които си отидоха от нас с надеждата за възкресение и вечен живот. Молим се Бог да наглежда внимателно нашите роднини и да ги защитава от всякакъв тероризъм, отвличания, насилие и бедствие.

Ние издигаме молитвите си за отвлечените, включително нашите двама братя Павел и Йоан, митрополитите на Алепо, които бяха отвлечени през април 2013 г., под дълбоко и съмнително международно мълчание, което оскърби душите ни и ни оставя възмутени.

Молим ви за прошка, мои възлюбени братя, в тези благословени дни и нека Всемогъщият Господ, Който пости първо, да ни напътства по този път, да излее вечните си милости във цялото ви сърце, давайки ни изобилието на Неговите божествени благодеяния и да помажем целия си живот чрез Неговото свято присъствие, защото Той е благословен во веки. Амин. 

Антиохийски патриарх Йоан X

Източник: orthodoxianewsagency.gr

За Ангел Карадаков

Виж още

Християнска солидарност и дарителство като отговор на кризата

В критични моменти като днешния, когато над цялото общество е надвиснала реална опасност, дарителството и ...