Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Когато преди няколко години влязох в Църквата, не знаех и не очаквах, че хората в нея имат и проявяват съвсем същите слабости като хората извън нея. Разбрах, че и църковни хора могат да действат манипулативно и тази манипулация е страшна, защото не се очаква от брат в Христа.
Хиляди пъти по-страшна е манипулацията, ако този брат в Христа разполага с медийни инструменти и чрез тях внушава на маса народ каквото реши да си измисли. Типичен пример за това е коментарът в „православния“ сайт „Доксология инфонюз“, критикуващ грамотността в публикация на официалния сайт на Св. Синод на БПЦ за срещата на Негово Светейшество патриарх Неофит с президента на Република Кипър.
Ще коментирам статия от този сайт със съжаление, че обръщайки внимание на двамата жадни за евтини сензации и слава автори, претендиращи да са Христови, мога да генерирам допълнителен интерес към писаниците им и това да ги стимулира да продължават да бълват манипулации. Но дължа на истината тя да бъде казана.
Аз от богословие и църковна политика не разбирам и човек може да ме излъже. Но разбирам от грамотност и затова мога да видя манипулацията в сайта „Доксология инфонюз“ и по-конкретно тази в изречението: „Останалите грешки в текста няма да бъдат редактирани от „Доксология инфонюз“.“
Защо това казване е манипулативно? Защото в посочения текст от синодния сайт грешки няма (с изключение на една главна буква, което е допустимо). Дори посоченото като грешно наименование на Република Кипър всъщност е правилно и това може да се види дори с елементарна справка в сайта на Посолството на Република Кипър.
Тоест в синодния сайт имаме текст без грешки, за който се внушава, че е с количество грешки, които „няма да бъдат редактирани“.
С каква цел „Доксология инфонюз“ изопачава факта за грамотността на публикацията в синодния сайт? Има и повърхностен, и задълбочен отговор на този въпрос. Но този отговор, по-скоро личният им отговор е важен пред Бога, мен не ме интересува. За мен като потребител на новините е важно едно – не мога да имам вяра в истинността на написаното в сайта „Доксология инфонюз“. Защото приказката за Лъжливото овчарче я знаем всички.
Важно за мен е и че богослови, които проповядват в сайта си какви да сме, за да сме Христови, зачеркват с поведение заради личните си амбиции думите на Христос: „Ако съгреши против тебе брат ти, иди и го изобличи насаме…“ (Мат. 18:15) и „А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш?“ (Мат. 7:3). Защото има нормален канал за комуникация между членовете на Тялото Христово, който те съзнателно не използват, а и самите те допускат много грешки в публикациите си. Но това всъщност е доказателство колко трудно е да бъдем нелицемерни православни християни и колко оскъдна става любовта ни към нашата Църква и нейните служители, следователно – и към нас самите. Бог да ни е на помощ!
П.П. Мили хора от „Доксология инфонюз“, моля, спестете нападките срещу „Добротолюбие“ в отговор, аз не съм част от екипа на сайта. А за ad hominem не се хабете. Поздрави!
Автор: Недялка Иванова
