Начало / Uncategorized / Мариус Куркински: Филмът „Светецът светкавица“ е Божие дело

Мариус Куркински: Филмът „Светецът светкавица“ е Божие дело

Отново при пълен салон на 24 февруари бе прожектиран филмът „Светецът светкавица“ в „Дом на киното“.

Поради големия интерес от страна на гражданите и добрия отзвук след премиерните прожекции ще има и следващи излъчвания на големия екран на 8 март (неделя) от 15 часа и от 16:30 часа в „Дом на киното“. На вчерашната прожекция присъства и един от най-големите български артисти Мариус Куркински, който сподели своето мнение за филма, както и очакванията си за настъпването на Великия пост. Ето какво каза големият български актьор, режисьор и автор пред екип на „Добротолюбие“. 

– Миналата седмица бе представен за първи път най-новият филм на Ангел Бончев, посветен на св. Ефрем Нови Чудотворец. Каква е Вашата оценка за филма като зрител и като режисьор?

– Развълнуван съм от филма, но когато се прави нещо такова за светец, какъвто е св. Ефрем Нови, не мисля, че мога да давам оценки като за художествено произведение. Това в никакъв случай не бива да бъде разглеждано като художествено произведение, а като част от живота на един вярващ човек, който е бил посочен и избран от Бога да свърши тази работа. Да отдели толкова години от живота си, за да запознае други хора, които не са запознати с житието на този голям светец. Това не е просто кино, това не е просто изкуство.

Това е дело Божие и в никакъв случай не може да бъде обсъждано и в никой случай не бива, но и не може някой да казва „това е хубав филм“ или „това е лош филм“. Това би било доста кощунствено.

По-важното е наличието на факта, че самият автор на филма – Ангел Бончев, е избран, подобно на притчата за поканените на сватбата на Господаря, в която всеки един от поканените отказва да присъства и тогава слугите на Господаря канят обикновени хора. Мисля, че така Бог е избрал той да свърши тази работа, за което слава Богу. Никога не съм предполагал (ние с Ангел се познаваме отдавна, от други години, от други времена), че ще свърши такова нещо. Това е по-скоро за слава Божия и това, че милостта Му не престава и такива неща се появяват там, където човек никога не е предполагал. 

– А такива филми, въобще този тип проповед, ако можем така да го наречем, необходимост ли е в днешното време, в което сме много свързани с техниката и модерните технологии?

– Разбира се, че е необходимост. Мисля, че техниката ни е най-малкият проблем, защото и в нея има добро. Да речем аз като не мога да намеря някое житие или нещо, което ми трябва, също опирам до техниката, до дадена технология, когато нещо ми трябва специално. Техниката на нас не ни е проблемът, а проблем ни е маловерието, гордостта, в което тънем и обществото, опасявам се да кажа в голяма част, в безбожие. Разбира се, че това е необходимост, защото то може да запали искрата в една още, да речем, душа, която в момента се нуждае от това. Може да я завари в много подходящо време, както се вижда и от житието на св. Ефрем и след това от проявленията след откриването на мощите и начинът на представяне, начинът на явяване на светеца при хората. Но малко е да се каже, че е необходимо. Аз съм благодарен, че го има това нещо като вярващ, православен, но грешен човек. Благодарен съм, че това ме е посетило. Пак казвам – това всичко е Божие дело. Безбройни са чудесата на св. Ефрем, безчет. И да откриеш в един познат от преди толкова години такова дело… Това разбира се е покъртително преживяване. Не искам да превъзнасям нищо. Това също е опасно. Човекът си е свършил работата и да се молим да продължи. 

– След Вашето докосване до личността на св. Ефрем за какво бихте му се помолили Вие?

– Когато се моля, аз избягвам съвсем конкретиката и считам дори за грешно, но може би не съм изпадал в чак такова страдание. Тогава разбира се, че човек ще се моли и за близките си и за друго. Разбира се, че не бих споделил за какво бих се помолил, но би трябвало да се започне от всичко – за усилване на вярата, за премахване на гордостта на първо време, от където идват всички беди, за близки хора, всъщност, и най-вече, за прошка и да не престава моят живот с Христа. Да имам покаяние, да имам сила за покаяние. Какво да ви кажа? За мен това събиране в „Дом на киното“ бе интересно, защото до мен бе дошла една жена, която беше донесла писмо като доказателство за изцерение от много сериозна болест. Аз просто седях до нея. Пак казвам, като много светски и грешен човек е изумително да седиш и да усещаш живата вяра до себе си в една жена, която беше дошла с една свещ в киносалона. Много съм благодарен, че Господ ми дава възможност да заставам до такива хора. Жената бе с една тиха благодарност, с една кротост, с едно смирение. Понеже е извършено върху нея това чудо. И като се докоснеш благодариш, че си имал тази възможност да видиш, защото благодатта в другите се усеща реално, когато Господ е с някого, и съм благодарен на това, че се докоснах до това нещо.

На църква, когато съм на служба, да речем, така съм усещал в такива смирени хора. Много съм благодарен за това, че го виждам. Благодарен съм на Бога, че ни дава тези упования – направо в ближния, в излъчването му виждаш спасителната Божия сила, а това е чудо. Пак казвам, че не искам да се превъзнасям, че кой знае какво съм изпитал, защото и греховете си повече виждаш, слава Богу. Всичко това да води към покаяние, към просвещаване на хората, колкото е възможно повече в общение с нашата Църквата, със свещениците, които са си на мястото. Мисля, че това всичко е в помощ. 

– Пред началото на Великия пост сме и може би случайно или не самата прожекция на филма съвпадна с това начало на Великия пост. С какви мисли и с какви настроения трябва да започнем според Вас, това време на отричане от себе си, в това време на подвиг?

– При всеки човек различно ще го завари поста и ще тръгне към него. В много различни състояния ще са хората и така Господ ще ги посети по различен начин и ще ги укрепи. Ние сме много немощни. Това човек трябва да го осъзнава непрекъснато, но пък да има веднага готовност за изправяне и продължаване на разкаянието – то да не спира. Това е всичко, това е най-важното. Покаянието да не спира!

За Ангел Карадаков

Виж още

Пост и молитва

“ Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост“ (Марк. 9:29). ...