Начало / Uncategorized / Вдигането на схизмата – лични спомени

Вдигането на схизмата – лични спомени

В края на 1944 г. Св. Синод на Българската православна църква, след като разгледал въпроса за вдигането на схизмата, възложи на епископ Андрей Велички (тогава управляващ Екзархийското заместничество в Цариград) да направи сондажи във Вселенската патриаршия и проучи мнението й по въпроса. 

Скоро в Екзархийското заместничество се получи телеграма, с която новоизбраният Екзарх Стефан съобщаваше, че на 30 януари Техни Високопреосвещенства Неврокопският митрополит Борис и Търновският митрополит Софроний ще пристигнат в Цариград. Тази зима за Цариград бе необичайна. От няколко дни бушуваше снежна буря. Въпреки че движението в големия град се беше преустановило, още в деня на пристигането на писмото, което бе изпълнение на точка първа от условията за вдигане на схизмата и признаването на автокефалията на Българската православна църква, в 10 часа сутринта придружих Негово Преосвещенство епископ Андрей до Фенер. 

Влязохме в Патриаршията за първи път от 72 години с официална мисия. Бяхме приети в протосингелството от великия протосингел архимандрит Максимос (сега Лаодикийски митрополит) и главния секретар архимандрит Максимос (сега Сардикийски митрополит). Преведох думите на Преосвещения Андрей, че идва от името на Българската православна църква, за да поднесе писмото на Българския Екзарх, с което последният моли да се сложи край на скръбното разделение между двете сестри Църкви. Те приеха писмото с явна радост и ни оказаха сърдечен прием. Разговорите бяха обнадеждаващи, затова, напускайки този вековен църковен център, изповядахме един другиму мнението си, че началото не е лошо. 

На 3 февруари с.г. след една страшна буря през нощта, която направи големи поражения, повали най-големия бор в екзархийския парк и парализира цялата съобщителна мрежа в града, пристигнаха очакваните двама делегати. Още същия ден вечерта те приеха в екзархийския дом един близък нам патриаршески сановник, от когото се осведомиха за атмосферата, която цари в Патриаршията след връчването на писмото. Ние вече знаехме, че писмото вече е предадено на патриарх Вениамин II, че той го е чел с голяма радост и че вече е наредил да се свика Синодът на извънредно заседание – четвъртък, 1 февруари, но това заседание не се е състояло, поради влошаване на здравословното състояние на патриарха (той беше парализиран и немощен старец). На 4 с.м., след божествената литургия, отслужена от епископ Андрей в присъствието на двамата наши митрополити и при стечение на множество българи от цариградската колония, нашите делегати бяха уведомени от същия патриаршески сановник, че архиереите вече са чели писмото поотделно. На седми сутринта, заедно с дякон Кирил Антонов (сега свещеник в САЩ) връчихме писмото в Патриаршията, с което нашите архиереи уведомяваха за своето пристигане и молеха да бъдат приети. На другия ден научихме, че патриаршеския Св. Синод е имал извънредно заседание, в което се е прочело писмото на Негово Блаженство и това на нашите архиереи и това, че Негово Светейшество и Св. Синод чакат българската делегация на 9 февруари – петък в 11 часа преди обед. 

Цяла една седмица се бе изминала от пристигането на нашите митрополити. През това време те неотлъчно пребъдваха в екзархийския дом – грижливо проучвайки писанията в разните гръцки ежедневници, които, вече осведомени от безбройните тайни пътечки на задкулисния Цариград, вдигнаха голям шум по този въпрос. 

на 9 февруари тръгнахме от екзархийския дом в Шишли. Първом се отбихме в храма-паметник „Св. Стефан“ на молитва. Излизайки от храма, застанахме молитвено пред гробовете на приснопаметните йерарси  – Авксентий Велешки, Паисий Пловдивски и Иларион Макариополски, които работиха и поставиха здравите основи на нашата самостоятелна Църква. Оттам се отправихме за Патриаршията. Делегацията ни бе посрещната на външната врата (там, където някога е бил обесен патриарх Григорий V) от великия архидякон и тримата други патриаршески дякони. При входа ни поеха великият протосингел и главният секретар и ни въведоха в протосингелството. Там ни чакаха четирима синодални архиереи. След обичайните целования, делегацията се качи в частния кабинет на патриарх Вениамин II, която я очакваше седнал, поради парализата. Останалите синодални старци стояха прави около патриарха. Последваха братски целувания с думите „Хрестос посреде нас“ и отговорът „И ест и будет“. След това Неврокопският митрополит прочете приветствено слово на гръцки език, в което между другото каза: 

„Неизразимо е вълнението, което изпитваме в този момент, за който мечтаеха цели поколения от българската йерархия да се явят пред Предстоятеля на Църквата – Майка и да поднесат на нея и на нейния свещеноначалник своята вяра, любов, преданост, защото е била майка на много православни църкви, в това число и на Българската православна църква“. 

След като подчерта величието на момента, своето вълнение и болестта на Негово Светейшество като причина, за да бъде кратък, той продължи: 

„Изказваме желанието да благослови Църквата-Майка да приеме с майчина нежност чрез наше смирение българската йерархия и православния български народ, които идват при нея с обич, почит и вярност към догмите и учението на вярата и да пожелае да възстанови братското общение с Българската църква“. 

Митрополит Борис завърши с благопожелания за добрия завършек на подетото дело. 

С кратък отговор Негово Светейшество пожела успех в доброто общо дело и обяви комисията от четирима синодални архиереи, които съвместно с българските делегати да уточнят условията  за вдигане на схизмата. 

Комисията има общо три заседания (на 9, 12 и 19 февруари). На 22 с.м. Цариградската патриаршия вдигна схизмата, наложена преди 72 години. на 25 февруари се извърши съвместна служба в патриаршеския храм „Св. Георги“. Поради немощта на патриарха, последният бе заместен от Халкидонския митрополит Максимос, който и първенствуваше в службата. Храмът бе препълнен до такава степен, че духовниците не можеха да излязат от олтарните врати. Неокесарийският митрополит Хризостомос, ректор на Халкинското училище, произнесе слово, в което изтъкна повода на тържеството. От патриаршеския трон митрополит Борис произнесе възторжено слово на български език, което бе преведено на гръцки от великия архидякон Мелетиос.

На 4 март се извърши втората съвместна служба в нашия храм-паметник „Св. Стефан“, на която говориха Халкионският митрополит Максимос и Търновският митрополит Софроний. 

На 12 март Томосът за Автокефалията на Българската църква, даден за изработка на специален художник, бе готов. На 13 март от 11 часа сутринта нашата делегация и нашите български консулски власти бяха събрани в частния кабинет на патриарха. Образува се шествие от певци, които пееха „Аксион ести“, следвани от нисши и висши духовници во главе със самия патриарх, нашата делегация и официалните лица. Всички влязоха в тържествената заседателна зала, художествено изографисана и украсена с надписи, взети от Св. Писание. Негово Светейшество бе облечен в хубави и скъпи одежди. Той сложи начало на специално последование. Архиереите изпяха тропарите: „Благословен еси, Христе, Боже наш“, на св. Йоан Богослов, на св. Ефимия Всехвална, на св. Георги, а ние – „Царю небесний“ на славянски език. След това главният секретар архимандрит Максимос прочете на всеослушание Томоса. След прочитането патриарх Вениамин се прекръсти, целуна положеното там св. Евангелие и след като пак се прекръсти, писа до своя подпис в Томоса: „Потвърждаваме“. Същото направиха дванадесетте архиереи, облечени само в епитрахили и омофори. Тогава патриарх Вениамин предаде Томоса на митрополит Борис. Последният, като го целуна, даде го на другите двама делегати, за да го целунат и те. 

На 15 март Техни Високопреосвещенства митрополитите Борис и Софроний заминаха за България, завършили благополучно възложената им мисия. 

Оттогава се изминаха цели 15 години, но от съзнанието ми не могат да се заличат искрените разговори, задушевните срещи и силно манифестираното тогава приятелство между българското и гръцкото духовенство, а по техния пример и приятелството между българите и гърците в Цариград. За жалост, личният контакт между двете Църкви, които даде тези плодове, бе за кратко време. 

Сега, когато народите са зажаднели за мир и братство, когато цялата наша общественост търси пътища и прави всичко възможно за нормализирането на отношенията между двата единоверни съседни народа, а на патриаршеския ни престол светителства изтъкнатият борец за мир в целия свят и братско единение между светите Божии църкви патриарх Кирил, митрополит Софийски и патриарх Български, имайки предвид от опит ролята, която могат в това направление да изиграят Църквите в нашите страни, време е да се засилят личните контакти между духовниците от нашата и другите гръцки православни църкви, за да се възобнови и подсили духът на братство между двата народа, тъй щастливо установен преди 15 години в Цариград. 

Автор: свещ. Благой Чифлянов

Църковен вестник, бр. 9, 1960 г. 

За Ангел Карадаков

Виж още

Пост и молитва

“ Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост“ (Марк. 9:29). ...