Коронавирусът, който се разпространява в Северна Италия създава сериозни проблеми в европейската страна. Броят на заразените е над 150.
В десет населени места е обявена двуседмичната карантина. Междувременно стана ясно, че ЕС отпуска 230 млн. евро за борба с разпространението на вируса. Сумата ще бъде разпределена за лабораторни изследвания, за производство за лекарствени средства, за помощ за Китай, както и за връщането на европейски граждани от засегнатите райони, предаде БТА.
Потърсихме за коментар българския свещеник в Милано – свещеник Стефан Димитров, който обгрижва Българската църковна община в северно италианския град.
– Отец, информацията, която световните агенции предават за ситуацията в Северна Италия във връзка с новия коронавирус е притеснителна. Как българската общност в Милано се справя със задаващата се епидемия?
– В интерес на истината много неща по света са притеснителни и това, което се случва с този нов вирус е поредното, което смущава. Доколкото се сочи в информациите, няма българи, които да са заразени, но за нас като християни няма значение националността, а единствено страданието на всеки човек. Що се отнася до българската общност, най-вероятно всеки има своята идея за справяне със ситуацията, а ние като църковна общност, която е част от цялото се уповаваме на Бога, благодарейки на лекарите, които Той е благословил да лекуват всеки нуждаещ се.
– Ще се отрази ли на църковния живот паниката около епидамията? Ще продължите ли да отслужвате редовно богослуженията в храма?
– Вчера прибирайки се от храма не забелязах да има паника. Хората си вършеха своята работа по начин не по-различен от другите дни. Разбира се има хора, които са по-смутени и е възможно да имат панически помисли в себе си и това е човешко.
Паниката като начин на мислене и действие като цяло е нещо строго индивидуално, но и лесно може да „зарази“ по-податливите и неукрепнали хора и да стане общ проблем.
Тя е последното, което е нужно в такъв момент. Що се отнася до църковния живот, лично аз не знам за Милано да са забранени богослуженията. Ако има такава забрана, ще се намери начин да не я нарушаваме, но и да не прекъсваме богослуженията. Ако трябва, ще се качим по колите и ще отидем на място, където няма забрана и пак ще има света Литургия. Моето мнение като свещеник е, че именно в такива моменти е нужно още повече да се служи, да се молим на Бога и да приемаме тялото и кръвта Му, а не да се лишаваме от благодатта Му. Не мисля, че има духовен пастир, който ще си остави стадото в момент на подобно изпитание. Също така не мисля, че християните ще бягат от храма от страх в такъв момент. Който вярва и се уповава на Бога, ще дойде сам и ще иска да е с Него в дома Му. Всеки ще действа според силите си.
– Подготвяте ли и специални молебени за изцеление на вече болните и заразените?
– Ще помолим от нашата община за благословение от Н. Впр. митрополит Антоний, да бъде извършен още тази неделя такъв молебен, защото времето очевидно е тежко.
– Имат ли място притеснението и страхът във вярата на човека?
– Това е много хубаво питане. Притеснението и страхът често са част от живота на всеки човек. Не може да се каже, че е лесно да се преодолеят тези нападки, защото за да не се страхува и притеснява човек от каквото и да било, той трябва да е оставил изцяло себе си в Божиите ръце и на Божия промисъл. Това е една от най-тежките битки на всеки християнин – да усили своето упование в Бога. Никак не е лесно и затова са нужни ежедневни духовни „тренировки“.
Молитвата, изповедта, Светото Причастие и вярата са тези, които усилват упованието.
Вярата и упованието са две взаимно слепени, но различни по смисъл добродетели. Колко хора имат вяра, но упованието им е слабо? Т.е. вярата храни упованието в Бога, но за него са нужни други действия, за да укрепне и то. Ето, подобни моменти, които са определено тежки, са един безценен опит за утвърждение както във вярата, така и в упованието ни в Бога.
Със свещеник Стефан Димитров разговаря Ангел Карадаков.