Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
В днешното св. евангелие, което е отредено да се чете в неделя Месопустна, денят, в който започваме подготовката за великият, спасителен, възкресен пост, Господ ни говори с много силни думи. Думи, които са актуални дори и в наше време. Дори може би още повече.
Тези две седмици, които спохождаха днешния ден, четяхме текстовете, в които Господ говори за края на времената, за Неговото второ пришествие и за Страшния съд. За това какво ще дойде върху този свят, какво да очакваме всички ние ако сме свидетели или какво да очакват нашите потомци, какво ще се случи над вселената във времената преди Второто Христово пришествие. И то не, за да ни уплаши, не за да ни притесни, не за да изпаднем в някакъв потрес и ужас, а за да се подготвим достойно, защото животът ни е даден като дар от Бога и той е в Божиите ръце. И като дар, ние сме длъжни да се грижим за душата си, за тялото си и за своето съзнание. Защото то ни е подарък, то не е даденост, която ние имаме и можем да правим с него каквото си поискаме.
А както един подарък, който получава човек, скъпоценен подарък – той го милва, грижи се за него. Полага всички усилия този подарък дълго време да му служи. Така и нашето тяло и нашето съзнание, и най-вече безсмъртната ни душа са този подарък, който ни е даден от Бога и ние трябва да положим грижи за него. За съзнанието и тялото си в този живот, но най-вече за душата си, тъй като тя е безсмъртна и ние ще живеем чрез нея след нашата телесна смърт. Тази безсмъртна душа отново ще възкръсне в ново тяло, при Второто Христово пришествие.
А подготовката и грижата е това, което Господ ни казва в днешното евангелие. Огромната тема за милосърдието, за грижата за ближния, за всеотдайността на човека към своите близки хора, към своите познати и дори непознати.
За това, че в този живот ние трябва да бъдем грижовни не само към себе си, но и към хората, които имат нужда и на които можем да помогнем, когато имаме сили, възможности и най-вече желание да не виждаме как страдат хората около нас.
За това Господ каза, че блажени ще бъдат тези и те ще влязат в Царството небесно, които са се погрижили за най-малките, защото за Господа всички ние сме деца. За Него ние сме тези най-малки. Трябва да бъдем невинни като децата, за да влезем в Царството небесно, както на едно място Господ казва в Св. Писание, че който иска да влезе в Царството небесно трябва да се уподоби на тези най-малките, невинни, чисти по сърце и по душа, незлобливи, добри, смирени и кротки по сърце. Това е Божията милост, която Той ще прояви към нас ако ние проявяваме същата милост към своите себеподобни, към човеците, които Бог е сътворил на този свят.
Така както и ние можем да изпаднем един ден в нужда, в трудност, в болест, в немощ. Да попаднем в тъмница. Никой не знае какво може да му донесе този живот и би се радвал ако някой го споходи и се погрижи за него, и му помогне, и го утеши, и бихме се наслаждавали на братската любов, с която някой би ни помогнал в тежък момент. Така че и ние би трябвало да сторим същото, когато видим някой близък изпаднал в нужда, така както Господ говори в притчата за Добрия самарянин, който се погрижи за онзи човек, който бе нападнат от разбойници. Наранен, ограбен, пребит и оставен в калта, в немощ. И той се смили над него, за разлика от другите, които минаваха и се погрижи за него, и му стори милост.
За това и в днешното евангелие Господ ни призовава към тази милост. Да се грижим за болните, за слабите, за немощните, за сираците, за бедните, за тези, на които можем да помогнем.
Тези, които познаваме, защото винаги има начин ние да открием хора, които са в нужда и да им помогнем. Бог ни показва пътя. Със сигурност на много от нас се е случвало някой да поиска помощ, някой да има нужда. Ние трябва да откликваме, като добри християни, като чеда на нашия Господ с милосърдие, с любов. Разбира се има много хора, които злоупотребяват и там трябва да внимаваме, защото светът е лукав и много хора понякога злоупотребяват с добрината на другите. Но тук идва мъдростта, тук идва тази наша християнска мъдрост, за която Господ ни призовава да бъдем мъдри като змии и незлобливи като гълъби. Да пресяваме и оценяваме истинската помощ, защото тук идва и другия момент, в който понякога човек може да изпадне – да се опита да помогне на някой, за когото няма сили да го направи. Много е важно да оценяваме собствените си възможности и сили и тогава да бъдем в помощ на своите близки. Да не стане така че, не само да не помогнем, но и ние самите да изпаднем в изкушение или в трудност. Любовта към ближния е на първо място и тогава Бог ще ни даде възможност да помагаме и на своите близки с каквото можем и както можем. За това е и днешното евангелие, че ако се стремим да бъдем човеколюбиви, да се раздаваме на своите ближни можем да имаме надеждата, че ще бъдем от тези, които Бог ще постави от дясната Си страна. Тези, които ще влязат в Небесното царство, а не като онези, които ще бъдат отхвърлени и запратени във вечен огън. Ето тази истина трябва да ни държи будни. Това не е страх, а преклонение пред Божието величие. Това е преклонение пред Божието всемогъщество, като творец на всичко видимо и невидимо, като съдия в този свят, Който ще дойде да отсъди истината. За това и ние трябва да се стремим да пребъдваме в тази истина, за да бъдем достойни чеда на нашия Господ Иисус Христос.
Автор: ставр. ик. Василий Сарян
