Етимология
Православният свещеник в Библията се нарича презвитер. В контекста на Писанието, презвитер е синоним на епископ или водач на местното църковно паство. В съвременната си форма значението на думата се е разграничила от смисъла на епископ и е станала синоним на свещеник. Думата е с гръцки произход и буквално означава “старейшина”.
Православният свещеник: ръкоположение, социален статус
Чрез тайнството Ръкоположение епископът въвежда човек в свещенство. Това обаче изисква съгласието на целия божи народ, като в определен момент от службата паството потвърждава избора, изричайки на висок глас “Достоен”.
Православните духовници могат да са женени или безбрачни.
В Православната църква женен мъж може да бъде ръкоположен за свещеник, но при условие, че бракът е първи както за него, така и за съпругата му. Ако желае да продължи да свещенодейства, той няма право да се жени втори път, дори ако жена му почине.
В случай, че неженен мъж бъде ръкоположен, то, за да продължи да свещенодейства, трябва да остане с такъв статут. Целибатният свещеник не трябва да бъде обезателно обвързан с манастир, тъй като живот в безбрачие не означава непременно монашество, макар и православното монашество да изисква такъв тип живот. Монах и свещеник едновременно се нарича йеромонах.
История
Първите християнски общности в Палестина наподобявали тези на еврейските синагоги, управлявани от старейшини (презвитери). В Деяния на св. апостоли – гл. 11:30 и гл. 15:22 ставаме свидетели, че формата на ръководене в Йерусалим е включвала събрание на презвитерите, докато в Деяния 14:23 апостол Павел ръкополага презвитери за онези църковни общини, които основава. Първоначално въпросните презвитери са имали функцията на надзиратели (това означава и думата епископ), както четем в Деяния 20:17 и Тит 1:5-7. Думите са били взаимозаменяеми.
Одеяние
Пълното свещеническо одеяние включва стихар, епитрахил, пояс, наръкавници и фелон. Ако не отслужва литургия, то свещеникът трябва да има върху себе си поне епитрахил.
Стихарът е расо с дълги ръкави, което се носи от всички чинове на свещенството и което достига до земята. То символизира благодатта на Светия Дух, която го покрива с одежда на спасение и радост. Върху ръкавите трябва да се поставят наръкавници, за разлика от стихарите на дяконите (или по-ниските чинове), които са по-тежки и са направени така, че да се носят над наръкавниците.
Епитрахилът (букв. “околовратник”) е главната част от свещеническото одеяние. Без него той не може да служи.
Наръкавниците се носят около китките, като се връзват с дълга връзка. Носят се още и от епископите, и от дяконите. Имат практическа функция, а именно – да придържат долния слой свещенически одежди по време на службата. Те също напомнят на свещеника, че служи не със собствени усилия, но с помощта на Бог.
Какво може да извършва православният свещеник
Православният свещеник служи на хората вместо епископа. Той има правото да:
- Отслужва светата литургия
- Изпълнява служби от богослужебния цикъл (напр. утренна, вечерня и т.н.)
- Венчава, кръщава или други тайнства на Църквата
- Изповядва, макар и по някои места да се изисква епископът да даде съгласието си един свещеник да извършва това тайнство
На снимките може да се види отбелязването на празника Сретение Господне във Ватопедския манастир на Света гора, по време на който йеродякон Лазар от братството на манастира беше ръкаположен за йеромонах.от Митрополит на Проконисос (Мармара) Йосиф. От дясно пее хорът “Филатонитес” (приятели на Св. Гора), а на левия клир – проф. д-р Георгиус Константину.
Изтоник: asceticexperience.com
Превод: Асен Андонов