Начало / Uncategorized / Подозренията в брака и в личните взаимоотношения

Подозренията в брака и в личните взаимоотношения

Лошите мисли тровят живота и отношенията между хората. Особено в семейството, където преобладават мисли, които са резултат от корозията на времето и от факта, че ние като хора не сме такива, каквито другите искат да бъдем, а другите не са такива, каквито ние пък искаме да бъдат.

Във всички тези случаи виждаме присъствието на демоничен дух, а тези същества завинаги се опитват да заблудят умовете и сърцата на хората, за да предизвикат разединение. Никой не може да твърди, че е безпогрешен или да каже, че няма особености в своето поведение. Но ако всичко, което правите, е да гледате поведението на другите хора, може би, за да се оправдаете за своята грубост или безразличие към тях или да не се чувствате виновни, защото сте решили да не ги обичате, тогава това ще причини голяма вреда на вашата  душа.

Подозрението поражда лоши мисли.

Имаме чувството, че другият човек има нещо лошо в ума си за нас. Мислим, че иска да ни навреди. Иска  да ни накаже или да отмъсти, за да покаже, че е прав. И така търсим негативни намерения към нас зад всичко, което другите казват, всичко, което правят или не правят, и си позволяваме да правим планове да се защитаваме срещу тях или да атакуваме. Ние ги съдим и осъждаме.

Подозрението подкопава любовта.

И тогава, намаляването на тази любов или нейното преднамерено изчезване поражда нежелано поведение към нас от страна на другите.

Подозрението ни кара да се затворим в себе си.

Когато другите хора искат нашето положение, нашите пари, когато подкопаят нашите способности, когато станат заплаха, тогава къде е причината за любовта, искреността, помощта, прошката и търпението? Когато усетим, че ако простим на другите, те просто ще ни експлоатират и ще се държат още по-зле в бъдеще, това става основа за разваляне на човешките взаимоотношения за постоянно. И в такъв случай как да спазваме евангелските заповеди, които са затворени в „Прости ни дълговете, както прощаваме на нашите длъжници“?

Що се отнася до семейството, подозрението може да е резултат от ревност или липса на мостове в общуването. Това поражда откриване или открито показване на грешки, както и стрес за това в каква посока връзката върви. Това не позволява на мъжът и жената да се наслаждава на любовта си един към друг, на плановете и мечтите си, защото всичко това може да се окаже илюзия. И страхът, да не се превърнат в глупаци, не позволява на хората да изпитат нито момента, в който са сега, нито този след него.

Църквата препоръчва духовния живот като противоотрова срещу подозренията.

Препоръчва молитва, любов, прошка, а също и зачитане на свободата на другите хора, която не може да се договаря. Ако сме подозрителни, не си даваме свобода да гледаме на другите с обич и разбиране и не пропускаме нещата, които не са толкова важни. Църквата отбелязва необходимостта от единство и то само единството, основано на истината. Но това не включва нереалистичното търсене на съвършенство, което никога не може да бъде намерено. Защото ние, като хора, получаваме от Бога каквото и да ни липсва. А винаги нещо ни липсва. Така че нека не даваме място за лоши мисли за някой от нашите ближни.

Автор: Протопрезвитер Темистоклис Мурцанос

Източник: pravmir.com

Превод: Ангел Карадаков

За Ангел Карадаков

Виж още

Старомодната църква

Преди години разговарях с колежка от светската ми работа и тя ме попита към коя ...