Начало / Uncategorized / 13 препятствия, които могат да попречат на ръкоположението

13 препятствия, които могат да попречат на ръкоположението

Църковната йерархия играе много важна роля в живота на Църквата. Църквата не би могла да съществува или да изпълнява своите спасителни дейности в света без йерархията, чийто произход може да се проследи до светите апостоли, и която ни бе дадена от нашия Спасител Иисус Христос.

Точно поради тези причини бъдещите свещеници трябва да отговарят на високите морални и духовни изисквания на светото Писание. Този текст ще представи 13-те най-срещани препятствия, по пътя на човек желаещ да стане свещеник.

Физически пречки

1.  Възрастта 

Желаещият да стане свещеник трябва да бъде достатъчно зрял, утвърден в своите мисли и идеи. Той трябва също така да има натрупан достатъчно опит в живота като част от своята епархия и като член на клира. За да се случи всичко това, човек трябва да е достигнал определена възраст. Каноническата изискана възраст за презвитер (свещеник) е 30 години…

Правилото на светите наши богоносни отци да се спазва и в това, щото презвитер да не се ръкополага по-рано от тридесетгодишна възраст, ако и да е много достоен човек, а да се отлага, докато навърши речените години. Защото Господ наш Иисус Христос в тридесетата си година се е кръстил и е почнал да учи. Също така и дякон да не се ръкополага по-рано от двадесет и пет годишна възраст или дякониса по-рано от четиридесетата си година – 14-то правило от Шести вселенски събор (Трулски 692)

От практическа гледна точка, това правило е доста често пренебрегвано както в старите времена, така и днес. Спрямо настоящия Кодекс на Руската Православна Църква, човек може да бъде ръкоположен за свещеник при навършване на 18 години, а за епископ на 30 години.

2.  Физически недъзи и болести

Въпреки че в повечето случай физически недъзи и болестите, от които страда човек не би трябвало да му попречат да бъде ръкоположен в свещенически сан, има някои ситуации, в които това не би било възможно. 77-мо правило от Каноните на св. Апостоли казва:

Лишен от едно око и повреден в краката, но достоен за епископ, нека бъде такъв, понеже не го осквернява телесният недостатък, а душевната нечистота.

78-мо правило от Каноните на св. Апостоли казва:

Глух и сляп не бива да става епископ не за това, че е бил осквернен, а за да няма пречка в извършване на църковните работи.

От друга страна, въпросът за евнусите е решен от 1-во правило от Първия вселенски събор: Който през време на боледуване е бил лишен от детеродните си органи от лекари или е бил скопен от варвари, да остане в клира; но ако някой, бидейки здрав, сам се е скопил, макар и да се е числил в клира, нека бъде изключен и занапред никой такъв да не се произвежда. Но, както е очевидно, това се отнася за ония, които преднамерено постъпват по такъв начин и които дръзват сами себе си да скопяват, така, напротив, правилото допуска в клира такива, които са скопени от варвари или от господарите си, стига да бъдат признати достойни в други отношения. Йоан Зонара обяснява, че който доброволно позволи някой друг да го скопи, също се брои за човек скопил себе си. Ако пък човек страда от психическо разстройство, той не може да бъде част от клира (според 79-то правило от Каноните на св. Апостоли), освен ако не се възстанови и не стане достоен за ръкополагане.

Духовни пречки

3. Вероотстъпничество

Вярата на кандидатите за свещеническа степен трябва да бъде изпитана, защото ако човек извърши вероотстъпничество във време на гонение, той няма да може да възвърне свещеническия си чин, дори и да се покае.

Ако някои отпаднали са били ръкоположени в свещенство по незнание или и със знанието на тия, които са ги ръкоположили, това не отслабва силата на църковното правило, понеже такива, след като се узнае истината, се низвергват от свещен чин. (10-то правило от Първия вселенски събор в Никея (325))

4. Кръщение поради страх от смъртта.     

12-то правило от Неокесарийския поместен събор (315 г.) казва: Такъв, който е бил просветен с кръщение във време на боледуване, не може да бъде ръкоположен за презвитер, понеже вярата му не произхожда от собствената му воля, а от нужда, освен, ако отсетне прояви добродетели и вяра и се чувства оскъдица от достойни мъже.

5.  Скоро приемане на вярата

Наскоро приелите вярата често се свързват с неукрепналост във вярата и поради тази причина не се бърза тяхното ръкоположение, според църковните канони. Това е, което апостол Павел пише на Тимотей  относно ръкополагането: Да не е новопокръстен, за да не се възгордее и падне в еднакво осъждане с дявола (1 Тим. 3:6). 3-то правило от Лаодикийския поместен събор обобщава 80-то Апостолско правило и 2-ро правило от Първия вселенски събор: Неотдавна покръстени не трябва да се произвеждат в свещенически чин.

6.   Роднини, които не са християни

Апостол Павел пише че кандидатът за ръкоположение може да бъде ръкоположен само ако има верни деца (Тита 1:6). Виж също 45-то правило от Картагенския поместен събор през 419 г..

7.    Смъртни грехове

Това са греховете, които изисквали публично покаяние в Старата Църква. Те са: убийство, обир (кражба), светотатство, разврат, прелюбодейство, содомия (виж 61-во правило от Каноните на св. Апостоли. Правилата на св. Василий Велики и Св. Грегорий Нисийски забраняват дори тези извършили непредумишлено убийство да стават част от клира. Лихвари могат да бъдат ръкополагани, само ако дарят нечестните пари иззети от бедните и спрат „бизнеса“ си.

Обществени пречки

8.   Втори брак

Който след светото кръщение е бил обвързан с два брака или е имал наложница, не може да бъде нито епископ, нито презвитер, нито дякон, нито изобщо да се брои в свещения клир. (17-то правило от Каноните на св. Апостоли)

9.   Пасивно многоженство

Който е взел за съпруга вдовица, разведена или блудница, робиня или опорочена, не може да бъде ни епископ, ни презвитер, ни дякон, ни пък въобще да се брои в свещения чин. (18-то правило от Каноните на св. Апостоли)

10.  Прелюбодеяние на съпругата

Ако жена на мирянин извърши прелюбодеяние и бъде явно изобличена в това, той не може да приеме църковно служение. А ако падне в прелюбодеяние след ръкоположението на мъжа си, тогава той трябва да се разведе от нея. Ако пък продължава да съжителства, в такъв случай се лишава от възложеното му (8-мо правило на Неокесарийския поместен събор от 315 г.)

11.  Женитба с пряк роднина или с нехристиянин

Тези две ситуации също забраняват ръкополагането в свещенически член, според 45-то правило на Картагенския събор от 419 г.

12. Задължения към държавата, които правят невъзможно свещеникът да изпълнява своя дълг

83-ти правило от Каноните на св. Апостоли гласи: Епископ, презвитер или дякон, който е на длъжност във войската и иска да задържи и едното, и другото, т.е. римското началстване и свещенослужителската длъжност, да бъде низвергнат от свещен чин, понеже: “Кесаревото – Кесарю, Божието Богу” (Мат. 22:21).

13.  Лоша репутация

Апостол Павел пише: „Трябва още той да има и добро свидетелство от външните, за да не бъде укоряван и да не падне в примката на дявола“ (1 Тим. 3:7). Това прави така че хора изпълняващи определени длъжности не могат да бъдат ръкополагани (собственици на казина, актьори и други подобни).

Гореспоменатите препятствия, без значение от тяхната значителност, особено спрямо тези отнасяйки се за моралната чистота, са безусловни. В ситуация на неизбежна нужда или поради изключителните качества на кандидата, епископите на църквата мога да пренебрегнат някои от правилата ако това ще подпомогне интереса на Църквата в нейното спасително дело. Това често се случва с необходимата възраст на кандидатите. Има само две напълно безусловни правила за ръкоположението: пол (само мъжете могат да бъдат ръкополагани) и приемането на св. Кръщение (тъй като в противен случай човек нe принадлежи на Църквата).

Превод: Георги Германов

Източник:  goodguyswearblack.org

За Ангел Карадаков

Виж още

Джонатан Джаксън: Лишаването от Св. Причастие предизвиква тъга

„Пътуването до Православието за мен започна в Румъния“, каза в скорошно интервю за румънска медия ...