Начало / Uncategorized / Св. Беда – църковен историк и първи преводач на евангелието на англосаксонски

Св. Беда – църковен историк и първи преводач на евангелието на англосаксонски

Свети Беда бил църковен историк, който записва историята на християнството в Англия до своето време. Вероятно е роден около 673 г. в Нортумбрия. Не знаем къде точно се е родил, но вероятно е било някъде близо до Яроу.

Когато е на седем, Беда е изпратен при св. Бенедикт Бископски в манастира „Свети Петър“ в Уърмут, за да бъде образован и възпитан. След това той е изпратен в новия манастир „Свети Павел“, основан в Яроу през 682 г., където остава до смъртта си. Там той бива ръководен от игумена Св. Целфрит, който наследява св. Бенедикт през 690 г., управлявайки и Уърмут, и Яроу.

Има инцидент в описания живот на Целфрит, който може да се отнася до младия Беда. Чума преминала през манастира на Целфрит през 686 г., като взела повечето монаси, които пеели в хора по време на църковните служби. Останали само игуменът и младото момче, отгледано и възпитано от него. Това младо момче „сега е свещеник в същия манастир и приветства възхитителните дела на игумена както устно, така и писмено на всички, които желаят да ги научат“, се казва в документа.

Разстроен от тази катастрофа, Целфрит решил, че трябва да пеят Псалмите без антифони, освен на утринната и вечернята. След една седмица той върнал четенето на антифоните на мястото им. С помощта на момчето и оцелелите монаси службите се изпълнявали с трудност, защото учещите се на църковния типик монаси напредвали бавно. 

Св. Беда бил ръкоположен за дякон, когато бил на деветнадесет години, а за свещеник на тридесетгодишна възраст от свети Йоан Бевърлийски, епископ на Хекшам (687 г.), а по-късно (705 г.) на Йорк. Беда изпитвал голяма любов към църковните служби.

Той станал ученик на св. Бенедикт Бископски, който е бил монах от известния манастир в Лерин (южна Франция) и сам е основал манастири. Св. Бенедикт донесъл много книги със себе си в Англия от Лерин и от други европейски манастири. Тази библиотека дала възможност на Беда да пише свои книги, които включват библейски коментари, църковна история и агиография.

Той обаче не бил обективен историк. Той застанал категорично на римската страна в дебата с келтското християнство (през 6-и 7-и век в Британия се разразява голям спора за отбелязване датата на Пасха. Групите в спора са две – римска партия и келтска. Свикан е впоследствие събор, на който е определено да се чества по римската пасхалия бел.ред.). Той обаче бил справедлив и задълбочен. Неговите книги, извлечени от „древни документи, от традициите на нашите предци и от моите лични познания“ (Книга V, 24), ни дават чудесен поглед върху религиозния и светския живот на ранна Британия. 

Да четеш Св. Беда означава да влезеш в свят, оформен от духовни традиции, много подобни на онези, които се ценят високо от православните християни. 

Тези светци показват същия героичен аскетизъм, видян в светците на Изток, и тяхната святост ни изпълва с любов и възхищение. „Очакваше се християните да постят в сряда и петък и имаше четиридесетдневен Рождественски пост“, пише той в своята Книга IV.

Св. Беда се разболява през 735 г. В продължение на около две седмици преди Пасха той отслабнал и имал проблеми с дишането, но не изпитвал силни болки. Останал весел и давал ежедневни напътствия на своите ученици, след което прекарвал останалата част от деня, пеейки псалми и благодарейки на Бога. Той често цитирал думите на св. Амвросий: „Не съм живял по такъв начин, че да ме е срам да живея между вас и не се страхувам да умра, защото Бог е милостив“ (Животът на св. Амвросий, гл. . 45).

Освен че дава ежедневни напътствия и пее псалми св. Беда работи и върху англосаксонския превод на Евангелието на свети Йоан, а също и книга с откъси от съчиненията на св. Исидор от Севиля (4 април).

Във вторник преди празника Възнесение Господне дишането на светеца станало по-затруднено и краката му започнали да набъбват. „Научете се бързо“, казал той на онези, които стояли да слушат поученията му, „защото не знам колко дълго мога да продължа. Господ може да ме повика след малко. “

След безсънна нощ, св. Беда продължил напътствието си в сряда сутринта. В Третия час се провело литийно шествие с мощите на светиите, съхранявани в манастира и братята отишли да присъстват на тази служба, оставяйки монах на име Уилбърт при св. Беда. Монахът му напомнил, че за довършването на книгата, която той диктувал, оставало още една глава. Монахът обаче не искал да смущава умиращия Беда. Св. Беда обаче казал: „Това не е проблем. Вземете писалката си и пишете бързо“.

В Деветия час Беда направил пауза и помолил монаха да доведе свещениците от манастира, за да може да се сбогува с тях, а когато всички дошли, той на свой ред разговарял с всеки от тях, като ги молел да се помолят за него и да го поменават в службите. Тогава той казал:

„Наближава времето на заминаването ми и душата ми копнее да види Христа, моя Цар в Неговата красота.“

Същата вечер Уилбърт му казал: „Скъпи господарю, остава едно изречение недовършено.“

Беда казал: „Много добре, запишете го.“

Тогава младият монах казал: „Вече е свършено.“

Св. Беда отговорил: „Добре казахте, че е свършено“. Тогава той помолил Уилбърт да го повдигне, за да може да види църквата, където се молил през целия си живот. След като казал: „Слава на Отца и Сина и Светия Дух“, св. Беда заспал в Господа, Когото бил и възлюбил през целия си живот.

Въпреки че св. Беда почива на 25 май, в навечерието на Възнесение, неговата памет се чества на 27-и, тъй като празникът на св. Августин Кентърбърийски е определен за 26-и. Тялото му първо е погребано в южната част на манастирската църква, след което по-късно е пренесено на място близо до олтара. Днес неговите свети мощи лежат в катедралата в Дърам. Св. Беда е единственият англичанин, споменат от Данте в Божествена комедия. 

Източник: orthochristian.com

За Ангел Карадаков

Виж още

Църковен живот и богословие: От взаимодопълване към взаимоунищожение

„Защото онези, които са успели или само в живота, или само в словото, а в ...