Начало / Новини / Аладжа манастир е най-посещаваният от музеите във Варна за 2019-та

Аладжа манастир е най-посещаваният от музеите във Варна за 2019-та

Предания разказват, че по времето на жестоките гонения срещу християните в Римската империя, в това закътано и пустинно място са намерили убежище неколцина изгнаници от близкия град Одесос. 

Най-посещаваният обект от регионалните исторически музеи на Варна през изминалата 2019 година е Аладжа манастир, информира агенция bulFoto.

Това съобщи директорът на Историческия музей в морската столица Игор Лазаренко. 107 509 е броят на посетителите, от които 81 858 чужденци. 

Вторият най-предпочитан обект е бил Археологическият музей. През него са преминали 33 537 души. От тях 19 271 са били чужденци. На следващо място с 31 090 посетители се нареждат Големите римски терми, а с 29 285 – природният феномен Побити камъни. Общият брой на преминалите през всички 11 обекти на РИМ-Варна – Археологически музей, Аладжа манастир, Големи и малки римски терми, Побити камъни, Природонаучният и Учебният музей, Терариумът и музеите по етнография, възраждане и нова история, е 255 444, от които 139 622 са били чужденци.

За миналото на средновековния скален Аладжа манастир край Варна е известно много малко. Оскъдните находки не дават отговор чии грижливи ръце са оформи-ли естествените пещерни ниши в монашеско обиталище. 

Предания разказват, че по времето на жестоките гонения срещу християните в Римската империя в това закътано и пустинно място са намерили убежище неколцина изгнаници от близкия град Одесос.

През 313 г. император Константин Велики обявява християнската религия за равнопоставена с останалите в империята. Той и неговите наследници предприемат масово църковно строителство. На много места, свързани с мъченическия подвиг на първите християни възникват монашески обители. 

Аладжа манастир изпъква със своята големина и живописна украса. Има сигурни доказателства, че манастирът е бил обновен и изписан повторно с помощта на владетелите от Добруджанското деспотство. Османската експанзия на Балканите слага край на монашеската обител.

Едно предание разказва, че монасите са били избити от османските нашественици след поражението на кръстоносната армия, водена от полско-унгарския крал Владислав ІІІ Ягело в битката при Варна през 1444 година. Лишен от подкрепата на държавата и църквата в условията на чуждото робство, през следващите столетия манастирът постепенно потъва в забрава. Времето не е пощадило и истинското му християнско име. До нас е достигнало само арабско-турското „аладжа“, което в превод означава „пъстър, шарен“. В края на ХІХ век Карел Шкорпил е записал едно предание, според което името на манастира е било „Св. Спас“ ( от Христос Спасител ) или „Възнесение Господне“.

По информация на: impressio.dir.bg

За Ангел Карадаков

Виж още

Раннохристиянската базилика при средновековна църква „Св. Спас“ в с. Червен брег вече е със статут на паметник от национално значение

Раннохристиянската базилика при средновековна църква „Св. Спас“ в с. Червен брег вече е със статут на ...