Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Скъпи братя и сестри,
(…)
Тема на настоящата беседа е от пастирско естество и е свързана с гробищните пространства, които можем да намерим в повечето енорийски църкви (това се отнася повече до Гърция, в другите православни страни като България местоположението на гробищата може да се различава – бел.прев.). Последно време се поставя въпроса за разширяването на енорийските гробища, особено в селата, поради увеличаването на гробовете и липсата на пространство за нови такива. Някои християни настояват да не се разкопават гробовете им или, както е известно в църковните среди, да не бъдат отваряни. По този начин повечето хора започват да мислят, че общинските гробищни пространства са частни семейни гробници. Традиция е за православната ни Църква да отваря гробовете, когато се навършат три години от смъртта на човек, и да съхраняват тленните останки в т.нар. осуарий (буквално, костница, или място, където се съхраняват костите, от гр. oστά, кости – бел.прев.) в костницата. На мястото на упокоилия се събрат се поставя следващия споминал се, което означава, че гробът е общ. Някога този обичай е бил прилаган, което е видно при по-старите гробища, намиращи се често в дворовете на църквите, където били погребвани тленните останки на енориашите.
При отварянето на гробовете се следва и особен ред, завещан от нашата Църква. На сутринта се отслужва света Литургия, а след това свещеникът извършва Трисвятое на гроба. Ако тялото е поставено в гробница, гробарят отмества плочата, отива до мястото, където са поставени костите, и с благочестие и молитва ги събира и измива. Първо се почиства черепа с чисто вино, което символизира потеклата от Разпнатия Христос кръв върху черепа на първосътворения Адам, видно на иконата на Разпятието Христово. Ако гробът е под земята, гробарят, при разкопаването, изобразява с кирката знака на кръста и започва внимателно да копае, докато не събере всички кости, които се измиват и поставят в осуария. Някои от близките на починалия се молят и прегръщат черепа, който предварително се покрива с бяла кърпа от гробаря. След това осуарият се поставя при другите. В по-стари времена е съществувал обичай всички кости да се поставят в тигел в края на гробището. По този начин малки гробищни пространства са били напълно достатъчни за всички жители без да е имало проблеми. За съжаление тази традиция, или от незнание, или от суеверие, или пък психологическа трудност, е престанала да се спазва или се е променила. В следствие на това и по-големите гробища са се препълнили и от време на време се налага да се разширяват. Отварянето на гробовете, освен църковното си тълкувание, има и практически аспект – осигурява пространство за всички. Невъзможно е да продължаваме да подкрепяме непрестанното разширяване на гробищата, тъй като рано или късно ще ни доведе до безизходица.
Скъпи братя и сестри. Всичко хубаво, което са ни е било завещано от богоносните свети Отци, е заложено в канони и решения от Вселенските събори, включително и за това как да се отнасяме към въпроси, свързани с нашите починали близки. Колкото и светът да желае да измени всеки един аспект от църковния ни живот, ние не бива да се отклоняваме от вярата и живота на предците ни. Имало е случаи на светци, които са искали техните мощи да бъдат изравяни. За душата изравянето на тленните останки е последното нещо, което ѝ дава отмора. Ако никога не бяхме извършвали ритуала по отваряне на гробовете, то нямаше да притежаваме това богатство от свети мощи на мъчениците, преподобните и пр. светци на нашата Църква. Освен това, денят на намирането на мощите на даден светец се счита за голям празник (…) Надявам се думите на Св. Апостол Павел да намерят своето приложение в нашия живот, а именно, “но живеем ли – за Господа живеем, умираме ли – за Господа умираме; следователно, живеем ли, или умираме – Господни сме.” (Рим 14:8).
Бог да ви благослови!
† Митрополит на Фтиотида Николай
Превод: Асен Андонов
Из Енорийски лист към Митрополията на Фтиотида, ноември-декември, 2012, брой 84
Снимка на корицата: pixabay.com
