Начало / Новини / Православен храм изплува от язовир Огоста

Православен храм изплува от язовир Огоста

Изоставената преди 35 години църква “Свето Вознесение господне” изплува от водите на язовир Огоста при спадане на нивото му през последния месец.

Потопената църква е била част от село Живовци, което заедно със съседното село Калиманица остават на дъното на един от най-големите язовири в България – язовир Огоста. Язовирът е строен в продължение на 20 години, събира водите си от 3 реки – Огоста, Бързия и Златица, той е четвърти по площ и втори по обем язовир в страната и се намира на 600 метра югозападно от покрайнините на град Монтана и на 60 метра над нивото на града.

Снимки: И. Найденова

Храмът е построен през 1858 г. от майстор Лило, основоположник на една от най-значимите Възрожденски строителни школи – Славинската. Майсторът е известен още с възобновяването на Лопушанския манастир. След построяването на язовир Огоста, църквата на село Живовци е потопена и периодично изплува при ниски води.

ПРЕДСКАЗАНИЕ ЗА ГИБЕЛТА НА ЖИВОВЦИ

Малцина от старите хора днес си спомнят, че Живовци и жителите му очаквали гибелта на селото още далеч, далеч преди да се вземе решение за построяването на язовир „Огоста“ и изселването му. И мнозина не го и дочакали. Но то наистина се случило. Затова разказва следното предание.

Някога, още през турското робство, в селото дошъл незнайно откъде белобрад старец. Събрали се хората около него, заприказвали го, той дълго мълчал, погладил си брадата, па рекъл: „Помнете ми думата, това село нема да го бъде. Вода ще го носи пет пъти, петата съвсем ще го затрие“. Поседял малко, погледал селото и си тръгнал.

Снимки: И. Найденова

И наистина след години, през 1830 г. на 27 юли (стар стил) на празника на Св. Панталеймон паднала голяма градушка, придружена с буря и пороен дъжд, който изкъртил голяма част от посадените орехови дървета в землището на Горно Церовене, близко до границата на с. Живовци. Облакът идвал откъм Чипровския балкан, минал през Тракийската равнина и заминал за Европейска Турция.

Второто наводнение е от 1858 година през месец май. На Спасовден е паднал голям пороен дъжд, вследствие на който река Огоста придошла толкова голяма, че дори в Горно Церовене единият й бряг е бил до местностите Под Стоянов лъг и Летони връх, а другият до Камено бръдце, които също са към границата на село Живовци. Това показва, че цялата низина е била под водата. Това наводнение е останало с имената Спасовска вода и Повогьето.
Случайно попаднах на един откъс от книгата „Срещи с кометите“ от Никола Николов, Валери Голев и Венелина Рачева, издадена през 1986 г.

„За кометите от 1858 г. споменава в своите летописни“ неволи“ и монахът Дамаскин Хилендарец: 1858 година, септемврия 16, три пъти този ден земята се тресе: на 6 сахата през деня, на 10 на икиндия и на 6 през нощта. И опашати звезди явиха се две – една много голяма на север, другата малка на изток. И води големи имаше през тази година. Срещнах старец на 120 години и той не помни да е имало друг път толкова много вода. И много градове се потопиха: Плевен, Търново, Габрово, Ловеч, Враца и други градове и села безброй. Тази година много страдах, 20 деня окован стоях в Черепиш с букаи, 14 дни хляб в устата си не турих, и пак оживях“…
Това е едно от потвържденията за наводнението от 1858 г.

Третото наводнение е станало на 12 май (стар стил) 1915 г. след пороен дъжд.

Четвъртото наводнение се е случило на 4 срещу 5 юни (нов стил) 1942 г. Паднал обилен пороен дъжд по цялото поречие на река Огоста и сутринта реката заляла почти цялото село. Тогава хората си изкарвали животните в местността Връо. Водата отнесла Горановата воденица на село Живовци и Иваново село (или Иванова махала), намиращо се към град Фердинанд. Удавили се две жени каракачанки от същото село.

Петата вода, която старецът предрекъл, е днешният язовир.

Това предание било забравено, докато не се заговорило за изселването на селото. Тогава старци, раждани през XlX век, си спомнили преданието за гибелта на селото от своите бащи и деди и го разказали на по-младите, които днес също ги няма сред живите, или са много малко. И така преданието е достигнало до днес, но днес то наистина е обречено на забрава.

Автор: Димитър Церовски

Източник: namoreto.bg

За Ангел Карадаков

Виж още

Софийската семинария бе представена на българската диаспора, живееща в Република Албания

На 16 февруари тази година Софийската духовна семинария бе представена на образователния форум в гр. ...