Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Логично е човек да остане без думи, когато едно общество се ръководи от принципа “Без Бог всичко е позволено” (Достоевски). Без Бога всичко се позволява, чак до смъртта, но тогава всичко става ясно.
За съжаление сме принизили човек до най-висока степен и сме го поставили в най-низшата позиция. Търсим начин да го погубим още преди да се е родил и веднага, щом умре, бързаме да се отървем от него, като че е боклук, който замърсява. Отгоре на всичко има някакъв Господ, Който подкрепя онова, което смятаме за боклук, и го издига до Небесата.
Като Свещеник и Господар на творението, Бог сътворява човек и го прави съобщник на божествения живот, унищожава смъртта, изцелява го и го преобразява. Едва когато съвременният човек отговори на въпроса какво е това човек и каква е неговата цел на съществуване, ще можем да говорим за надежда във всички житейски сфери. Докато обаче човечеството продължава да принизява човека с въвеждането на права и живот без смисъл, тогава няма как да очакваме нищо хубаво.
Господ ни призовава: “бъдете свети, понеже Аз съм свет” (Левит 20:7, 26; 1 Петър, 1:16), а ние се притесняваме къде да заровим тленните си останки и дали ще трябва да убием човека преди да се е родил, но същевременно се бием в гърдите щом иде реч за световния мир и климатичните промени. Опиянени вървим към пропастта, докато от другата страна ни очаква веселието на светците. Ах, бедни ми човече…
Бог стана човек, за да може човекът да стане Бог по благодат, а вие се занимавате с правата на общия ви боклук… Просто е трагично… “Покайте се, защото се приближи Царството Небесно.” Докато е време…
О. Спиридон Скутис
Превод: Асен Андонов
Източник: theodromion.gr
