Начало / Uncategorized / „Въпреки че съм починал, жив съм…“ спомени за св. Йоан Шанхайски

„Въпреки че съм починал, жив съм…“ спомени за св. Йоан Шанхайски

Свети Йоан (Максимович) Шанхайски и Сан-Франциски казва тези думи, като се явява, вече след кончината си, на една жена. Но той достигна до много хора и винаги преливаше от живот, утолявайки жаждата на мнозина. Днес е особено подходящо да си спомним, че чудотворецът св. Йоан от Шанхай и Сан Франциско, е наш съвременник. Той се престави пред Бога преди малко повече от половин век, през 1966 г. – тоест съвсем наскоро.

Руската задгранична православна църква  прослави този чуден божий угодник сред светиите на 2 юли 1994 г. На 24 юни 2008 г. св. Йоан Шанхайски и Сан-Франциски бе прославен и от РПЦ-МП. В Полтава на 2 юли същата година била отслужена първата празнична, съборна Литургия в чест на новоканонизирания светец. Докосващи бяха думите на молитвите, които бяха възгласени, посветени на св. Йоан, който е учил в Полтава и се е молил в местните църкви.

Архиепископ Йоан (Михаил Борисович Максимович) е роден на 4/17 юни 1896 г. в село Адамовка, Харковска губерния, в аристократично православно семейство, което материално е подпомагало манастира „Успение  Богородично“, намиращ се до Донецката река.

Бащата на бъдещия йерарх Борис Иванович Максимович (1871-1954) е бил водач на шляхтата (дворянството) в Изумския окръг на Харковската губерния. След революцията родителите на Михаил Максимович емигрират първо в Белград, а след това във Венецуела. Братята на йерарха също са живели в емиграция; единият е получил висше техническо образование и е работил като инженер в Югославия, а другият, след като е завършил специалност право в Белградския университет, е работил в югославската полиция.

Още от дете Михаил се отличавал с дълбока религиозност, стоял дълги нощи в молитва, ревностно събирал икони и църковни книги. Преди всичко той обичал да чете житията на светиите Светият и праведен живот на детето оставил дълбоко впечатление на неговата гувернантка, която била католичка. В резултат на неговия пример тя се обърнала и станала православна. 

След като завършва кадетския корпус „Петровски Полтава“ през 1914 г., младежът иска да учи в Киевската духовна академия, но по настояване на родителите си постъпва в юридическия отдел на Харковския университет, който завършва през 1918 г. Духовният водач на Михаил в тези години е прочутият харковски архиепископ Антоний (Храповицки).

По време на преследванията през времето на Революцията семейство Максимович емигрира в Белград, където бъдещият йерарх влиза в Богословския факултет на университета. През 1926 г. Михаил е постриган за монах от митрополит Антоний (Храповицки), предстоятел на Руската задгранична църква в чужбина, с името Йоан, в чест на своя покровител св. Йоан Тоболски, митрополит и известен църковен деец през XVIII век. През 1929 г. монах Йоан е ръкоположен в йеромонашески чин. 

По това време св. Николай (Велимирович), наричан още сръбският Златоуст, характеризира младия йеромонах така: „Ако искате да видите жив светец, отидете в Битоля при о. Йоан.“

Отец Йоан постил строго, отслужвал Божествената литургия и общувал всеки ден с хората. От деня на монашеското си пострижение, никога не лягал през деня, като понякога се намирал сутрин заспал на пода пред иконите си. Неговата кротост и смирение напомняло на онова, което е увековечено в живота на най-големите аскети и отшелници. Отец Йоан бил рядък човек на молитвата; той бил потопен в молитвата, разговаряйки само с Господа, Пресветата Богородица, ангелите и светиите, които стояли пред духовните му очи. Евангелските събития са му били известни, сякаш са се случили пред очите му.

През 1934 г. йеромонах Йоан  бил ръкоположен за епископ, след което заминава за мястото на бъдещата си служба, Шанхай. Митрополит Антоний (Храповицки) казва за него:

„Този ​​млад и слаб човек, почти дете на външен вид, е чудо на аскетичното постоянство и строгост и е огледало на подвижническата непоколебимост и строгост в нашето време на общо духовно самодоволство.“

В Шанхай младият епископ обичал да посещава болните, което правел всеки ден, като изслушвал техните изповеди. Ако ситуацията на някой пациент станела критична, владиката отивал по всяко време на деня или нощта и се молел дълго време при леглото на болния. Има много случаи на изцеление на неизлечимо болни от молитвите на св. Йоан.

С идването на комунистите на власт в Китай руските емигранти били принудени да бягат. На остров Тубабао (Филипините) бил организиран лагер за руски изгнаници, в който епископ Йоан живеел със духовното си стадо. През 1949 г. около 5000 руснаци живели във временен лагер на Тубабао, бягайки от Китай. Този остров е рядко населен, тъй като е по пътя на сезонните тайфуни. По време на двадесет и седеммесечното съществуване на лагера, той бил заплашен от тайфун само веднъж, но той променил курса си и заобиколил острова. Когато един руснак споменал за страха си от тайфуна в разговор с някои филипинци, те казали, че няма причина да се безпокои, защото „вашият светец благославя лагера ви всяка вечер от всичките четири страни“.

Подхранвайки и подкрепяйки своето стадо, св. Йоан пламенно се молел за всички. Той успял да преговаря с властите на САЩ за преместването на руските изгнаници в Америка. Тогава американският закон бил изменен и голямата част от емигрантите се преместили в САЩ, а останалите заминали за Австралия.

През 1951 г. архиепископ Йоан е назначен за управляващ йерарх на Западноевропейската екзархия на Руската задгранична църква. В Европа, както и в Сан Франциско, където епископът се премества през 1962 г., славата му се разпространила и сред неправославните. В една парижка католическа църква свещеникът се опитал да вдъхнови младежите със следните думи:

„Искате доказателства! Казвате, че сега няма чудеса или светци!? Защо да ви дам теоретични доказателства, когато св. Йоан Босия (Saint Jean Pieds-Nus) обикаля улиците на Париж днес?“

Блаженият Йоан получил такова име, защото винаги ходел бос – дори по твърдия чакъл на Версайския парк. След сериозна инфекция на кръвта от порязване със стъкло, на владиката било поръчано да носи обувки. Носел ги – под мишниците си, докато отново не беше заставен да носи обувки.

Архиепископ Йоан често служил в църквата бос, което объркало останалите свещеници. Обаче всяко негово действие имало дълбоко значение и смисъл на Божието присъствие. Някога пророк Моисей чул от Господа: Свали обувките си от краката си, защото земята, на което стоиш, е свещена (Изх. 3: 5), а сега блаженият Йоан показа с босият си крак, че сега цялата земя е осветена от стъпките на Христос, и че ние стоим пред Живия Бог на всяко място.

Владиката бил известен и много почитан в целия свят. В Париж диспечерът на жп гарата щял да забави отпътуването на влака до пристигането на „руския архиепископ“. Във всяка европейска болница знаели за епископа, който можел да се моли цяла нощ за умиращите. Той бил призован да стои пред леглото на всички, които били тежко болни, независимо дали са католици, протестанти, православни или иноверни, защото когато се молел, Бог бил милостив.

Ето какво например казва г-жа Л. Леу: „Съпругът ми пострада в автомобилна катастрофа в Сан Франциско; беше сериозно наранен и страдаше страшно. Познавайки силата на молитвите на Владката, си помислих: „Ако го поканя тук, тогава мъжът ми ще се съвземе“. Минаха два дни и изведнъж Владката се появи – той прекара пет минути с нас. Тогава дойде най-трудният момент в страданието на мъжа ми и след това посещение той направи рязък обрат в състоянието си и скоро напълно оздравя. По-късно се срещнах с господин Т. и той ми разказа, за един път, когато карал Владиката до летището. Изведнъж Владиката му казал: „Хайде сега да видим Л.“ Той възрази, че ще закъснеят за самолета и че в този момент той не може да обърне колата. Тогава Владиката казал: „Можеш ли да вземеш живота на друг човек върху себе си?“

Ето и още една история: Жена на име Александра лежала болна в парижка болница. Разказали на св. Йоан за нея. Той им дал бележка, че ще дойде и ще й даде св. Причастие. Лежейки в обща стая, в която имало около 40-50 души, тази жена се чувствала неловко пред французойките, защото православен епископ, облечен в невероятно изтъркани дрехи и при това бос, щял да я посети. Когато й дал Светите дарове, нейната съседка в стаята, французойка, й казала:

„Колко си щастлива, че имаш такъв духовен баща. Сестра ми живее във Версай и когато децата й се разболеят, тя ги изпраща на улиците, където св. Йоан обикновено ходи и го моли да ги благослови. След като получи благословията му, децата веднага се оправят. Ние го наричаме светец“.

Веднъж, когато случайно бил в Марсилия архиепископ Йоан, решил да отслужи панихида на мястото на жестокото убийство от 1934 г. на сръбския цар Александър I Карагеоргиевич, покровител на руската емиграция. Никой от духовенството му не искал да служи с него, от фалшив срам. Владката отишъл сам. Жителите на Марсилия останали изумени, като видели свещенослужител в необичайни дрехи, с дълга коса и брада, разхождайки се по улиците с куфар и метла. Фотографите от пресата го забелязали и веднага започнали да заснемат снимки. Междувременно Владиката спрял, почисти малка част от тротоара с метлата, отворил куфара си, положил епископско килимче с орел на пометеното място, запалил кадилницата и започнал да служи панихида.

***

Има много свидетелства за стриктното изпълнение на наредбите на Църквата от светеца. Има много, което е поучително за нас в тези известни „укази“ на Владиката. Те вдъхват благодат и строгост, обединени в мъдростта на епископ Йоан. Православието на св. Йоан било безкомпромисно; въпреки милостта си към всички без изключение, той особено категорично се противопоставя на икуменизма. Запомнящо било и неговото отношение към жени, които целували свещени предмети с червирани устни.

Той дори забранил на „бедните и нещастни бабушки“ да раздават пасхалните яйца преди края на пасхалната служба, дори на онези, които се молели с изключителна слабост. Ето писаното от светеца по този въпрос:

„Най-важното в светлия ден на Пасха е нашето общение с Възкресения Христос, което се проявява особено в Причастяването в светлата служба, за което многократно се молим през Великия пост. Напускането на Пасхалната служба, преди края на Литургията е грях или неразбиране на богослужението. Ако имате някаква непреодолима необходимост от това, яйцето, бидейки само символ на Възкресението, не може да замести действителното участие във Възкресението в Божествената Литургия“.

Въпреки обичайната строгост на св. Йоан децата много го обичали. Има много трогателни истории за това как владиката необяснимо знаел къде може да има болно дете и го утешавал и лекувал. Получавайки откровение от Бога, той спасил мнозина от непосредствени неприятности и понякога се явявал на онези, на които това било особено необходимо, въпреки че такова пътуване изглеждало физически невъзможно.

Сега, в нашето време на информираност, православният свят стана активно предразположен към деформации отвън. По-специално, шеговитите и закачливи западни култови празници станаха всеобхватни. Важното за нас тук е отношението на св. Йоан който, насред западния свят, се застъпва за православно благочестие и не допуска никакво отклонение дори поради слабост или, както сега казват младежите, „за забавление“.

Когато Владиката научил, че някои от енориашите му отишъл на бал за Хелоуин в навечерието на възпоменанието на праведния св. Йоан Кронщадски, той отишъл на бала, безшумно обиколил залата, оглеждайки участниците в тяхното удивление и срам и после мълчаливо си тръгнал. На следващата сутрин той  издал указ, в който говори „за недопустимостта да се участва в забавления, в навечерието на неделните дни и празничните служби”, като казва: „Свещените правила ни казват, че християните прекарват навечерието на празничните дни в молитва и богосъзерцание, подготвяйки се за участие в или с присъствие на Божествената литургия. Ако всички православни християни са призовани към това, тогава още повече се отнася за прякото участие в църковните служби. Участието в забавления в навечерието на празниците е особено греховно. С оглед на това онези, които отиват на бал или подобно развлечение и забавления в съботната вечер или навечерието на празници, не могат да участват в хора, да служат в или да влязат в олтара или да стоят на клироса на следващия ден“.

Блаженият Владика възпоменавал московският патриарх Алексей I на Божествените служби, заедно с предстоятеля на Руската задгранична църква, като казвал, че „сме разделени поради обстоятелства, но литургично сме едно. Руската църква, като цялата православна църква, е обединена евхаристийно, а ние сме с тях и в тях. Но в административно отношение ние трябва, в името на нашето стадо и в името на добре познатите ни принципи, да извървим този път – но това по никакъв начин не разрушава нашето тайнствено съединение с цялата Църква“.

***

Св. Йоан предвидил кончината си. На 19 юни (2 юли нов стил), 1966 г., в деня на апостол Юда, по време на архипастирското са посещение в Сиатъл за празника на Курската чудотворна икона на Божията майка, закрилницата на руската диаспора, този велик праведник се отправил към Господа. След смъртта на епископ Йоан, един холандски православен свещеник написал с разбито сърце: „Вече нямам и няма да имам по-голям духовен баща, който ще ми се обади в полунощ от друг континент и ще каже:„ Иди да спиш сега. Ще получиш това, за което се молиш“.

Четиридневното бдение над тялото на Владката било увенчано с погребалната служба. Епископите, отслужващи богослужението, не можели да сдържат сълзите си. Поразително, църквата била изпълнена с тиха радост по време на службата. Свидетелите отбелязват, че изглеждало като да не присъстват на погребение, а при отваряне на мощи на новооткрит светец.

Светецът е погребан в криптата на катедралата в чест на Иконата на Божията Майка – „Радост на всички скърбящи“ в Сан Франциско. Чудесата на изцеление и помощ в земните дела скоро започнали да се случват на гроба на Владката. Хиляди по целия свят почитат св. Йоан като велик и праведен светец, обръщайки се към него с пламенни молитви, умолявайки неговата помощ и утеха в духовни и физически страдания.

Източник: orthochristian.com

Текстът е със съкращения. 

За Ангел Карадаков

Виж още

Неделя на слепия – телесна и духовна слепота

Днес църквата възпоменава едно от най-великите чудеса, извършени някога от Господа нашего Иисуса Христа. Той ...