В съвременното общество на социално неравенство и бедност, недоволните са се увеличили. Това са онези хора, които не проявяват търпение, не показват любов, но и се притесняват и тревожат за всичко.
Децата се жалват от родителите, защото не им били дали всичко, от което имат нужда, за да бъдат щастливи, а те, бедните, ден и нощ се трудят за тях. Учениците мърморят срещу учителите си, работниците – срещу работодателите си, гражданите, срещу държавата, вярващите – срещу църквата, хората – срещу Бога. Нямат силата да се изправят срещу възникващите проблеми. Искат повече, отколкото дават и заслужават. Чувстват се обезсърчени и изпадат в самосъжаление и отчаяние.
Древна болест е човешкото отчаяние. То унищожава любовта без да поправя злото.
Случва се, че често нечии жалби са правдиви. Това не означава обаче, че ропотът и злината са оправдани. Като християни трябва да проявяваме търпение и да възлагаме надеждата си в Бога. Същевременно трябва да живеем морално и според закона, за да може да поправим грешките. В Църквата трябва да се водим от познатия нам израз “всички за един, един за всички”. Днес обаче не всеки, който страда от предприетите крайно изтощителни икономически мерки, е съгласен с този род мисли. При все това, ако се оплакваме, няма как да поправим положението.
Единствено запазвайки самообладание, предприемайки добри решения, организиран труд и обединяване на силите, бихме могли да обърнем в положителна насока настоящата ситуация. Роптаенето е голямо зло.То разтрогва семейства, родови връзки, сътрудници и цели общества. Крайно време е да престанем с недоволството си и братски да обединим усилия, за да поведем страната си напред – като общество и Църква.
† Митрополит на Фтиотида Николай
Превод: Асен Андонов
Из Енорийски лист към Митрополията на Фтиотида, юли-август, 2013, брой 88