Начало / Uncategorized / Зад гроба няма покаяние, има съд

Зад гроба няма покаяние, има съд

Миналата неделя Църквата ни предложи поука от името на великия пророк Йоан Кръстител. Днес такава поука ни се предлага вече от само Господа Спасителя. И предлага ни се тя с думите, с които се започнала някога неговата проповедническа дейност. 

След 40 дневен пост и борба с изкушения в пустинята, Христос се появява със Своята божествена светлина между хората, които до тогава се намирали в тъмнина и смъртна сянка. Явява се той при измъчените от греха и невежеството, за да ги призове чрез покаяние в Царството на свободата, правдата и братството. За това ни разказва днес прочетеното евангелие. 

„А като чу Иисус, че Иоан е предаден, отиде в Галилея; и като остави Назарет, дойде и се засели в Капернаум крайморски, в пределите Завулонови и Нефталимови, за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва: „земята Завулонова и земята Нефталимова, на крайморския път, отвъд Иордан, езическа Галилея, народът, който седеше в мрак, видя голяма светлина, и за ония, които седяха в страна и сянка смъртна, изгря светлина“. Оттогава Иисус начена да проповядва и да казва: покайте се, защото се приближи царството небесно.“

На по-ясен език може да се каже: луната се скрива, слънцето изгрява. „Викащият в пустинята“ – Йоан Кръстител – наистина е бил една пълно-светла луна в тогавашния духовен мрак. Хората, които се лутали из дебрите на греха, като узнавали за неговото благовестие, бързали да отидат при него, за да го послушат и да утешат измъчените души. Но, ето че Йоан бил предаден на развратния цар Ирод, когото той бе изобличил в незаконно кръвосмешение с братовата си жена. Ирод го хвърли в тъмницата и там го погуби. Проповедта на Кръстителя се прекрати; светлата луна зайде. 

Когато Иисус Христос узнава за станалото, веднага заминава за крайморските предели на Галилея и се спира в гр. Капернаум. Народът в тези места тънел в най-грубо невежество и пълен греховен мрак. Пророк Исая казва, че там седели в смъртна сянка. И ето тук именно най-напред изгрява слънцето на правдата. Христос Спасител се спира при тях и начева вече да проповядва и да казва: „Покайте се, защото наближава Царството небесно“. 

Това евангелско събитие е твърде назидателно. Вниманието ни се спира, преди всичко, на обстоятелството, че както Йоан Кръстител, тъй и Христос Спасител слагат едно и също начало на проповедта си. Единията и другият захващат с думите: Покайте се! А това обстоятелство ни говори, че главното условие за възраждането и духовната обнова, за радостта и щастието на хората, е покаянието. То ни говори, че покаянието е вратата, през която се минава за царството на благодатта и правдата. Необходимо е да се измени нрава, да се обнови духовно сърцето, да се изправи животът, та да може да се заживее по благотворните евангелски правила. А това може да стане чрец покаяние. 

Христос Спасител носи всеопрощение; но прощение ще получат ония, които се покаят. На тях ще се благовествува за царството на спасението и вечния живот. Потребно е те чрез дълбоко разкаяние да съкрушат коравите си сърца, да изплатят с покайни сълзи вътрешните неправди и беззакония и да направят в сърцата си място за мира и утаха. Защото думата Евангелие означава утеха. Ето затова още от първия момент, както Йоан Кръстител, тъй и Христос Спасител започнали новото евангелско благовестие с думите: покайте се! 

Двадесет столетия вече са се изминали от тогава. През тези векове божествената светлина на Евангелието разпръсна своите благотворни лъчи по целия свят. Но този призив за покаяние винаги се е правил към хората. Защото покаянието е необходимо за човешкото благоденствие. 

Съблазните и изкушенията ни дебнат от всички страни. Те дори и Иисус Христос нападнаха. Но той ги побуди. Ала хората не винаги могат да ги побеждават. волно или неволно, ние често пъти ставаме оръдие на злото. Безспирно вършим грехове и неправди, които помрачават нашия духовен поглед и забравяме да живеем по правилата на Божия закон. А последиците от това са: тежки изпитания, непоносими скърби и нещастия в живота.

Къде може да се намери облекчение и утеха? Христос ни казва: в покаянието. „Покайте се“ – казва ни Той – внесете тази светла обнова в душата си. Тя ще ви донесе мир в сърцата, радост в семействата и благоденствие в обществото. Потребно е всеки да се вглежда в себе си и да вижда  в какво и как е грешил. Това не е трудно. Заповедите на закона Божи са известни. Има и съвест в душата. 

Заповедите предписват: вяра в Бога, любов към родители и ближни, морална чистота, справедливост, милосърдие и добротворство, а забраняват: кражба, убийство, безчестие, лъжа и измама. Запитай съвестта си и тя ще ти каже, кои от тези заповеди си изпълнил и кои престъпил. Тогава ще се убедиш, че злощастието те е постигнало, или от неизпълнението, или то нарушението на някои от Божиите заповеди. Както, като се огледаш в чисто огледало, можеш да видиш и най-малките пъпчици и петенца по лицето си, така се откриват нашите грехове и престъпления, когато съвестта ни се огледа в огледалото на Божия закон. 

И какво остава да сторим, щом окото на съвестта ни вижда извършените от нас неправди и грехове, които са причинили толкова скръб на нашите ближни? Нищо друго, освен да се признаем за виновни. Излишно и безполезно е, да се извиняваме с незнание, с увлечение, или измама. Трябва бързо да се изпълни съвета на Спасителя: покайте се! Тук е спасението. Съвестта трябва да получи свобода да те измъчи със своя бич и да те застави да поискаш прошка от Бога. Да се съкруши и смекчи коравото сърце, защото съкрушеното и смирено сърце става достойно за царството на светлината, правдата и радостта. 

Христос нито разпитва за големината и тежестта на нашите грехове. Той казва само: покайте се! Велико е божието милосърдие. Каквино и да са нашите грехове и престъпления, то ще ги покрие. Но нашето разкаяние трябва да бъде искрено и доброволно. С изтърпените ужасни мъки и страдания, с цената на своята кръв и кръстна смърт, Христос направи твърде лесно опрощаването на покаялите се. Можем ли и бива ли, след това, да останем равнодушни към Неговия позив за покаяние? 

Не само неразумно, но и престъпно е да продължаваме да тънем в греховниям рак, който причинява толкова скърби и нещастия, когато всеки момент може да се получи прошка и светлина. нима, защото Господ е безкрайно благ към нас, ние трябва да презираме неговите благодеяния? Или нехаем за богатството на Божията благост, кротост и дълготърпение, без да разумяваеме, че Божията благост те води към покаяние? (вж. Рим. 2:4).

Не, ние трябва да бързаме да изпълзваме милосърдието Божие и да измолим опрощение. Дълготърпението на Бога се продължава само в тоя живот. То ще се свърши заедно с живота ни на земята. Ала нам предстои друг живот във вечността. Но . Там започва тържество на правосъдието, а не на милосърдието и дълготърпението. Затова още древният библейски мъдрец е съветвал: „недей се бави да се обърнеш към Бога, не отлагай днес за утре, защото внезапно ще се прояви неговият гняв и във време на разплата (за греховете си) ще погинеш“ (Сир. 5:8-9).

И тъй нека не забравяме, че дето заповедите на Божия закон не се спазват, там царува греховният мрак и „смъртна сянка“. А където настане покаяние и духовна обнова по началата на вярата, любовта и правдата, там изгрява светлината на царството Божие. Прочее, нека послушаме съвета на Христа Спасителя. Нека помним, че на всички ни предстои смърт; за всички ни се готви съд и че за мнозина ще се отвори адът. Тая мисъл нека сломи и смекчи окаменелите и упорити сърца и да ги доведе до искрено покаяние. Тя нека ни направи достойни за приближаващото се царство Небесно. Амин. 

Видински митрополит Неофит

Снимка: pixabay.com

За Ангел Карадаков

Виж още

Акция „Спаси икона“ подемат от Архиерейското наместничество в Ямбол

Акция „Спаси икона“ подемат от Архиерейското наместничество в Ямбол. Идеята е да се съхранят икони, ...