Начало / Интереси / беседи / Срещу света

Срещу света

Колко от вас си закупиха билети за Pawerball (популярна лотария в САЩ бел. пр.) през последните седмици? Колко са си представяли как спечелват 1,5 милиарда долара и как това ще промени живота им по най-хубавия начин?

Всъщност, една девойка от Тенеси, която спечели тази сума, ще занесе у дома си 157 милиона долара след данъчните удръжки. Това би ли ви изглеждало като сбъднатата мечта? За това ли мечтаят много от нас днес – бързото забогатяване? Ето защо купуваме лотарийни билети и посещаваме казината.

Е, това е една от големите лъжи на нашата епоха. Дяволът, който е баща на лъжата, заблуждава много хора, включително много от православните християни, с тази лъжа. Ние глупаво мечтаем да спечелим от лотарията, да ударим печелившо число в казиното, да забогатеем бързо и мислим, че парите и богатството ще направят живота ни страхотен. Нека го кажа много ясно – според Св. Писание и нашата православна християнска вяра това е лъжа! Като християнин животът ми не трябва да бъде мания за забогатяване и намиране на щастие чрез парите! Всъщност бързото забогатяване или дори постепенното такова ще унищожи духовно повечето хора. Ето защо Господ каза, че по-вероятно е камила да мине през иглени уши, нежели богат човек да влезе в Царството небесно. 

Най-голямата цел на живота за християните трябва да бъде нещо по-голямо от световен успех или материални притежания. 

Трябва да култивираме нашето общение със Създателя си – да открием божествената любов и да се изпълним с нея. Трябва да знаем в дълбочината на душата си, че сме създадени от любов, дълбоко и истински сме обичани от нашия Създател, че нищо в живота не може да отнеме тази любов от нас, ако самите ние не го позволим, и че винаги можем да живеем в тази любов – да пребъдваме във вечността, за обиколени от божествената любов. 

Една от големите измами на този свят е ограниченото разбиране за живота – тук и сега, единствено и само в рамките на този материален свят. Забравяме, че вечният наш Бог ни е създал да живеем и пребъдваме вечно с Него. Разбира се, че все още живеем в материалния свят, но като християни никога не трябва да се идентифицираме твърде тясно с този свят. Това имаше предвид и Господ Иисус, когато каза на Своите ученици да бъдат „в света, но не от света“. Всъщност в последната молитва, която Иисус казва преди да бъде разпнат, Той се моли: „Не се моля да ги вземеш от света, но да ги опазиш от злото. Те не са от света, както и Аз не съм от него“ (Йоан. 17:15-16).

„Моите ученици не са от света“. Тази молитва подчертава, че Христос се моли за Своите ученици да не се привързват твърде много към нещата от света. Той също се моли последователите Му да не бъдат изведени от този свят, въпреки всички предизвикателства, борби, опасности и зло, пред които ще се изправят. Не забравяйте, че пред първи век ранните християни се сблъскват с много, на пръв поглед, непреодолими препятствия – Римска империя, която ги презира, еврейска общност, която ги отхвърля, клевети, опастонст, преследване и мъченичество, които ги очакват. Интересното обаче е, че Христос не се моли учениците Му да бъдат изведени от всяка трудна ситуация, нито се моли те да станат успешни, богати и в тънат в удобства. Вместо това, нашият Господ се моли учениците Му да бъдат изпълнени с Божията сила, за да вършат Неговата воля в този свят. 

Господ Иисус също така напомни на учениците Си и за нещо друго – да поддържат перспективата за вечността в света. Точно както Самият Той не бе от този свят, Христовите последователи никога не бива да се идентифицират твърде тясно със светските и материали ценности и страсти. Нашият истински дом и гражданство не е просто тук и сега на земята, но тук и сега и за цяла вечност. Всички ние сме просто пребиваващи, преминаващи през този кратък живот тук и сега. По време на земния ни престой можем да бъдем отхвърлени и никога да не се чувстваме прекалено добре у дома си, защото това всъщност не е нашият постоянен дом!

Ние бяхме създадени за вечността, а нашето вечно гражданство е в Царството небесно. 

Последвайте вечността, на небето, и ще изпитате Царството Божие тук и сега. Ако държите очите си съсредоточени върху земята и временния живот и няма да спечелите нито земята, нито небето. Иисус подкрепи тази идея, като каза на учениците Си: „Ако обичате света, Вие не сте Мои“. Не ставайте твърде привързани към нещата от света. Всичко това е временно. Ето двама от най-великите светии, които представиха това отношение на „битието в света, но не от света“. Св. Антоний Велики се счита за отец и баща на монашеството. Когато бил млад човек, чул думите в Църквата: „ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене“ (Мат. 19:21). Чувайки тези думи, той веднага продал всичко, което имал и избягал в пустинята, за да търси постоянно общение с Бога. През следващите 85 години той се бори с дявола и демоните и се стремя към съвършенство с Бога. Животът му вдъхновява велико движение на хора, които „бягат от света“, за да търсят Бога в пустинята. Ето защо той се нарича баща на монашеството. Той желаел да стане съвършен, както нашият Отец на небето е съвършен.

Написаното от св. Атанасий Велики върху „Животът на св. Антоний“ изложи голяма част от християнския свят на тази нова форма на християнството – тази активна монашеска борба за отричането на света и все пак, за откриване на най-големите богатства на света – перлата на великата цена – Господ Иисус Христос. И все пак самият св. Атанасий се превърна в още един невероятен пример за това да бъдеш в света, но не да си от света. Всъщност има фраза: „Атанасий срещу света“ именно защото той с готовност се изправи срещу голяма част от света, включително и голяма част от християнския свят, когато някои изпаднаха в погрешни вярвания за Христос. За него нямаше значение, че целият свят върви в една посока, той щеше да продължи курса си в единствената истинска посока, която водеше към общение с Бога. 

Св. Атанасий страдал за своята позиция – бил изгонен от Александрия няколко пъти, включително и бил отстранен и заточен за повече от 20 години от епископския си престол. И все пак той никога те предаде вярата или омаловажи истината. Това е вярата на нашите наставници и на нея трябва да се стремим да подражаваме! 

И св. Антоний, и св. Атанасий бяха харизматични фигури, които не се поддадоха на лъжите на този свят. Те разбраха краткотрайността на живота и по този начин охотно пожертваха светските удоволствия, за да търсят вечните радости на Божието царство. Те живееха в света, но не бяха от света! 

Нека всеки от нас да види през лъскавите лъжи на света – мечтите за милиарди долари или всяка друга глупост и може би ще си спомни, че търсим първо Царството Божие, цялата му правда, а всички други неща ще ни бъдат дадени. 

Автор: свещеник Лука Веринос

Източник: www.pravmir.com

За Ангел Карадаков

Виж още

Младенците избити от цар Ирод и въпросът за злото в света

„Глас бе чут в Рама, плач и ридание и писък голям: Рахил плачеше за децата ...