„Яви се Йоан… и проповядваше покайно кръщение за опрощаване на греховете“ (Мк. 1:3).
Преди Христос да излезе и да прогласи в света царството на спасението, св. Йоан Кръстител издигна своя глас в пустинята и призова хората към покаяние. Предсказанията на пророците едно подир друго се изпълнявали. Зората на спасението постепенно изгрявала. Тя раздвижвала вековния духовен мрак, който щеше да отстъпи мястото си на Христовата светлина. С проповедта си св. Йоан Предтеча приканил хората да се приготвят чрез покаяние и измиване на греховете, та достойно да приемат тая светлина. Това обстоятелство ни разказва днешното евангелие.
„Начало на Евангелието на Иисуса Христа, Сина Божий, както е писано у пророците: „ето, Аз изпращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе.“ „Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му.“ Иоан кръщаваше в пустинята и проповядваше покайно кръщение за опрощаване грехове. И излизаха при него цялата Иудейска страна и иерусалимци, и всички се кръщаваха от него в река Иордан, като изповядваха греховете си. А Иоан носеше дреха от камилска вълна, и кожен пояс на кръста си, и ядеше акриди и див мед. И проповядваше, думайки: след мене иде по-силният от мене, на Когото не съм достоен да се наведа и развържа ремъка на обущата Му; аз ви кръстих с вода, а Той ще ви кръсти с Дух Светий“ (Мк.1:1-8).
Евангелието обяснява мисията на Йоан Кръстител. Бог Отец сам говори за него през устата на пророците, като предтеча на Христа Спасителя. Времето за обнова и спасение на човечеството настанало. Синът Божий идва да издигне светилника на божествената светлина в света. Иисус Христос ще излезе на всемирна пропоповед. И св. Йоан Кръстител приготвя пътя му, според както е писано: „Ето аз пращам пред твоето лице моя ангел, който ще ти приготви пътя“.
Тоя ангел е „викащият в пустинята“: пригответе път на Господа. Къде е трябвало да се приготви този път за Бога? Никъде другаде, освен в сърцата, в душите, в чувствата на хората. С предварително покаяние те трябвало да се приготвят да приемат светлината на Христово учение за правда, братолюбие и милосърдие…
Св. Йоан Кръстител наистина е един безподобен ангел Господен. От най-ранната си младост той се отдалечава в пустинята. Висок, възслаб, с черни коси, проницателни очи, той носил скромно облекло от камилска вълна, препасан о кожен пояс. Избягвал света и греха. Водил свят ангелски живот. Хранил се с овошки, акриди и див мед.
Въпреки скритостта му в пустинята, хората го намирали. Болестите карат хората да предприемат далечен път – цярове да търсят. А човешките души били болни от греха. Затова те намирали великия проповедник и в далечната пустиня. Измъченото под гнева на безправието и мрача човечество жадувало за справедливост, светлина и утеха. Това именно проповядвал „викащият в пустинята“. И хората от най-далечни краища на големи тълпи идвали при него да го послушат, да се поучат в доброто и да приемат покайно кръщение.
А неговата проповед била кратка, ясна и убедителна. На всички той казвал: „Покайте се, за да ви се простят греховете. Ето иде небесната светлина, приближава се царството Божие. Станете достойни за тях. Стига сте се лутали из пущиняците на греха. Измийте се, изповядайте се, сторете плод на добри дела. Ето брадвата е вече при корена на дърветата; всяко дърво, което не дава плод, ще бъде отсечено и хвърлено в огъня… Бързайте да сторите добър плод на милосърдие и братолюбие. Отделяйте от излишъците си за ония, които гладуват… Пригответе се така да приемете тогова, който иде след мене, на когото аз не съм достоен и ремъка от обувката да развържа. Той ще ви освободи от злото и ще ви утвърди в правда и истина…“
Тълпа от бирници и митничари – които обществото тогава считало за най-грешни хора, защото се занимавали със събиране на данъци и берии – го попитали: ние какво да правим? – Бъдете добросъвестни и справедливи – отговарял им Йоан Кръстител, не искайте и не вземайте повече от това, което законът е определил…
– А ние какво да правим? Попитали го група войници – Той ги съветвал: бъдете верни на службата си; обичайте народа си; не обиждайте, не крадете, не безчестете никого; не се ползвайте със силата на оръжието си, освен да пазите свободата на отечеството си. Направете добри сърцата си и родолюбиви чувствата си. Пригответе се да станете войници и на Божието царство и пазители на неговата правда и свобода…
Тъй поучавал великият ангел Господен и приготвял пътя на идещия Спасител. Доволни, с облекчени и обнадеждени сърца, всички се завръщали по домовете си с решение да изпълнят тия съвети…
Скоро, след това се появи и Христос Спасител. Със силата на светлината, любовта и правдата той прогони греховния мрак и безправието. Хората си отдъхнаха с облекчение. Злото, наистина, не се унищожи, но хората придобиха благодатна сила да се пазят от него, да се борят и да побеждават. Нещастието сега е в това, дето често пъти на хората липсва добра воля да си служат с благодатната сила на любовта и правдата. Слабата, а още повече и злата воля причинява скърби и страдания сега. Защото тя влече към греха и престъпността. Благодарение на това обстоятелство злото лесно се увеличава. Окръжило ни от всички страни със съблазни, то постепенно се промъква у нашите съседи, в нашите семейства и в нашите души и сърца. Пагубното влияние на греха от всички се чувства. Той разваля нашите добросъседски отношения; всява раздори и караници; внушава беззакония и неправди; предизвиква омраза, завист и престъпна алчност; покваря чистите нрави…
Как можем да се спасим от него? – Не иначе, освен като в покаяние засилим нашата свободна воля към доброто. Ще се спасим, когато приемем всеблагия дух на Христа Спасителя. Той е при нас, но не е в нас. Той постоянно чука при вратите на нашите сърца. Трябва да му отворим, и когато той ги завладее с благодатта си, ще ни даде духовна сила да побеждаваме злото и греха.
Спасението е в силата на Христа и Неговия евангелски закон.
– А ние какво да правим? Ако ние при сегашното си духовно-нравствено състояние, бихме задали този въпрос на „викащия в пустинята“ ангел Господен, той и нас би посъветвал пак тъй ясно и убедително, както на отишлите някога при него:
– Покайте се, за да ви се простят греховете. Приемете в сърцата си духа на Христа Господа. Застанете близко в светлината на евангелския светилник, под водителството на Христовото учение.
– Вие родители, пазете вашето семейно кътче в безукорна чистота. Погрижете се вашите деца – ангели да отраснат и се възпитат в благотворната атмосфера на вярата и благочестието. Нека Христос царува във вашия дом и Неговият благ дух да владее сърцата ви и да ръкови делата ви.
– Вие учители и възпитатели, които раздавате просвета на подрастващите поколения, стойте близко до евангелския светилник, до учението на Христа Спасителя. Той ще ви даде сила да просветите душите и да облагородите сърцата на тия крехки същества. Той ще ви помогне да ги водите в пътя на истината и доброто. Пазете се да не съблазните някое от тях с думи или с дела. Помнете, че велик ще се нарече онзи, който научи другите на добро, но горко на този, който съблазни невинносттта…
– Вие народни дейци и водители, които ръководите народно-държавния живот към свобода и напредък, не се отдалечавайте лекомислено от Христа Спасителя, който е истина, път и живот. Той с учението си, ще ви научи и поддържа в истината, а истината е, която създава напредъка и благоденствието на народите. Духът на Бога нека ви упътва към творческа дейност. Помнете, че дето е духът Господен, там е истинската свобода и напредък.
– Вие юристи и съдии, които раздавате право и правосъдие, пазете в ума и сърцата си закона на правдата Божия, изразена в Христовото Евангелие. Силата на тази правда ще опази здрава съвестта ви и ще ви научи правилно да тълкувате и прилагате гражданските закони. Помнете, че с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени.
– Вие търговци и занаятчии, не забравяайте, че спечеленото с измама и неправда няма да дойде до вашите синове и внуци. То носи не благословия за вашите домове, а проклятие. Затова бъдете искрени и честни в предприятията си. Христовият дух да ръководи вашите дения. Той да пази съвестта ви светла и ръцете ви чисти от неправда.
– Изобщо вие, граждани-християни, изпълнявайте вашите частни и обществени длъжности усърдно и добросъвестно. Бъдете добродетелни и милосърдни. Сторете плод на покаяние. Приближава се денят – безплодните дървета да бъдат отсечени и изгорени. Бързайте да вършите добро. Дайте в сърцата си по-широко място на Христа. Със светлината Си Той ще ви просвети, с любовта Си ще ви облагороди, със силата Си ще ви освободи от греха, а с милосърдието Си, ще ви прости и спаси. Бързайте да извършите над себе си покайно кръщение, а Той ще ви кръсти с Дух Светий.
Такива съвети и наставления би ни дал викащият в пустинята ангел Господен. Прочее, нека се погрижим да ги изпълним и да осигурят поне отчасти нашето лично, семейно и обществено щастие и благоденствие. Амин.
Видински митрополит Неофит