Начало / Uncategorized / Монашеското пострижение е второ кръщение

Монашеското пострижение е второ кръщение

Говорейки за светите тайнства, искам да кажа нещо и за тайнството Пострижение. Монашеското пострижение тайнство ли е? Разбира се, че е тайнство! 

Както Църквата отслужва тайнството Венчание на мъж и жена, които искат да създадат семейство, така тя отслужва тайнство и за онези мъж или жена, които искат да се посветят на Бога и да живеят в целомъдрие. Църквата обаче отслужва друго тайнство – Монашеското пострижение! И колко е красив редът на това тайнство! Ако разберете, че някъде постригват монах или монахиня, отидете в този манастир, в който ще бъде пострижението, за да се насладите не само на това, което виждате, но и на това, което чувате! 

По същество монашеският постриг е второ Кръщение. Всички сме били кръстени и сме дали обет, че ще принадлежим на Бога. На кръщението казваме (ние или нашият кръстник бел. пр.): „Отричам се от сатаната“ и „Съчетавам се с Христа“ и се посветихме на Бога чрез постригване на косите си, но с времето забравяме за всичко това. Всъщност чрез нашето кръщение ние се обвързваме със задължението да принадлежим на Бога. С думите „Отричам се“, които тогава произнесохме (като сме кръстени като бебета, то чрез устата на нашия кръстник), изгонихме сатаната от живота си и дори го наплюхме три пъти, губейки всякаква връзка с него. С думите „Съчетавам се“, подписахме, в присъствието на ангели и хора, свещен договор, с който казваме, че вече изцяло принадлежим на Бога. С думите Си: „Ако иска някой да дойде след Мене“ (Лук. 9:23) Господ призовава некръстените. Кръстените трябва да отговорим: „Говори, Господи, понеже Твоят раб слуша“ (1 Цар. 3:9).

Велико нещо е, братя мои, че се кръстихме и станахме християни. Колко страшно е, че забравяме кръщелните си обети и от това сега губим благодатта на светото Кръщение. 

Но идват избрани души – мъже и жени, млади и стари, които желаят да подновят обетите на своето свето Кръщение. Този път съзнателно да кажат, че отхвърлят всички дела на дявола и изцяло принадлежат на Бога, и да повторят своето пострижение на косите, както то бе сторено при Кръщението. Постригването на косата първо симнолизира нашата жертва пред Бога от самия връх на тялото ни, и второ, означава изоставяне на нашите нечестиви мисли и посвещаване на нашия ум на Бога. 

И тъй, монашеският постриг е преди всичко повторение на нашите обети, дадени при св. Кръщение… но не е само това. Можем да говорим и за монашеския живот, като за брак. Душата на монаха или монахинята се вечават с Христа и ангели присъстват в този момент и свидетелстват за светостта и неразриваемостта на този свят съюз. 

По време на венчанието на мъж и жена, свещеникът чете молитва, в която се обръща към Бога и го нарича „свещеник на тайнствения и неопетнен брак и ръководител на закона на брака на тялото“. Ние знаем какъв е този „брак на тялото“, който Господ „е определил“. Това е бракът на нашите родители, от които сме родени. Но какъв е този „тайнствен и неопетнен“, който Бог е дал, както в гореспоменатата молитва? Това е бракът на монасите и Бога, монашеския постриг. Това е много красив и сладък брак на душата с Христа. Монахинята знае, че Небесният младоженец Христос никога няма да я удари или да се разведе с нея. Христос беше бит и разпнат за Невестата си и Той приготвя за нея дворец на Небето – Небесното Царство!

Божията любов се излива изобилно при монашеския постриг.

„Привлече ме, Христе, с любовта Си и ме преобрази с Твоето божествено желание“(част от канона от причастните молитви). 

Този „тайнствен и неопетнен“ брак не е естествено състояние на човека. Естествено за човека след грехопадението е бракът. Девствеността не е естественото състояние, а свръхестествено. За това ви и питам: Как монах или монахиня, имайки тяло, може да преодолее естеството и да живее ствръхестествено! Много е просто! Те достигат до свръхестественото, защото имат постоянно общение с Бога, Който е същност на всичко. Св. Йоан Лествичник казва:

„Когато природата е победена, трябва да се признае, че това се дължи на присъствието на Този, Който е над природата“. 

Монасите и монахините имат своя свят. Те винаги живеят „възнасяйки сърцето си“. Пример за отрязването им от светското е лентата над очите им. Под лента имам предвид апостолика, който носят монахините и калимавката, която носят монасите и йеромонасите. Ето защо, скъпи мои християни, бъдете много внимателни, когато срещнете монаси или монахини. Внимавайте какво говорите. Вашият разговор с тях трябва да бъде не от светски, а от Божествен характер, защото когато говорите с тях за светски неща, вие ги извличате от техния свят, от „тяхната вода“, както казваме. Ще им навредите и по някакъв начин ще навредите и на себе си. Защото, ако монахът прекъсне общението си с Христос, което трябва да бъде непрестанно, и започне да размишлява за светски неща, тогава, когато го помолите да се моли за семействата ви, за проблемите ви, молитвата му няма да има сила и няма да бъде чута. Когато отидете в манастир, разговаряйте с монасите и монахините, сякаш самият вие сте монах или монахиня. Подобно посещение в манастир ще ви донесе благодат от Бога и Майката Божия. 

В заключение ще ви кажа следното: ако вашето дете, момче или момиче, ви каже: „Мамо, татко, искам да се посветя на Бога и да замина за манастир“, не му пречете и не се противопоставяйте на това желание, което му е вложено от Бога. Извършвате най-големия грях, ако му попречите – още по-голям грях, отколкото ако сте съборили църква. И ще ви кажа защо. Ако разрушите църква, ние ще съберем пари и ще я изградим отново. Но ако осуетите детето си в неговото свещено призвание, това зло не може да бъде поправено. Голяма чест и голямо благословение за едно семейство е да даде датето си на Бога, да се посвети и да стане монах или монахиня. 

Автор: Гортински и Мегалополски митрополит Йеремия 

Източник: orthochristian.com

За Ангел Карадаков

Виж още

Православна литургия в центъра на Париж и Европа

Всяка неделя православната гръцка патриаршия „Св. Стефан“ в Париж се превръща в събирателен център на ...