Начало / Uncategorized / Спасяват Потопената църква, намираща се в язовир „Жребчево“

Спасяват Потопената църква, намираща се в язовир „Жребчево“

Идеята на живеещи в малкото балканско градче Твърдица да поставят камбана на потопения преди десетилетия във водите на язовир Жребчево православен храм „Свети Иван Рилски“ подължава да разпалва страстите в социалните мрежи.

Дискусията откри с емоционален пост в профила си във Facebook секретарят на общинската администрация Пламен Курумилев в Твърдица. Той е родом от заличеното от картата на България заради язовира с. Запалня. От него оцелява единствено потопената църква „Св. Иван Рилски“. „Кръстът са очите на една църква, а камбаната е нейният глас.

Вече повече от 65 години този потопен храм е мълчалив свидетел на всичко. 

Може би е време да има своя глас. В този смисъл търся съмишленици да и върнем гласа като й дарим камбана. Вече дори съм намерил къде ги изработват. Иска ми се да и дадем възможност да възвестява добри събития – например сватба на млади хора, решили да сключат черковен брак тук“, казва Курумилев. И съобщава, че със съпругата му са решили да го направят това лято там. Поне докато още има камък върху камък от църквата или докато се намерят хора, които имат възможност най-накрая да и обърнат внимание и да я спасят… Оказа се, че още през пролетта на 2016 г. година наистина е бил сформиран Инициативен комитет за спасение на черквата. Ентусиастите изпратили писмо до тогавашния Старозагорски митрополит Галактион с надежда, че могат да разчитат, ако не на финансова, то поне на духовна подкрепа за своята мисия. „Отговор, дори и формален така и не бе получен“, казва един от инициаторите тогава Курумилев, който сега отново отваря темата.

„Дори храмът „Св. Иван Рилски“ да е бил отписан от активите на Старозагорската митрополия, то мястото си остава осветено во веки веков“, посочват най-ревностните поддръжници на спасителната мисия. От Старозагроската митрополия потвърдиха, че храмът наистина не е вече в активите й. По време на строителството на яз. „Жребчево“ при отчуждаването на църквата държавата е платила на митрополията близо 100 хил. лв. Въпреки сериозните пречки и трудности за възстановяването или поне поддържането на потопената църква „Св. Иван Рилски“, Старозагорската митрополия била готова да подкрепи всяко разумно и възможно предложение за това.

Твърдичани се надяват, ако намеренията им рано или късно се осъществят, спасеният храм да бъде обявен и за паметник на културата. Те напомнят, че вече десетилетия на брега на язовира, близо до останките на църквата, си дават среща потомците на живелите в заличеното през 1965-а село Запалня. Миряните са изградили импровизиран олтар с икони и тук палят свещички в памет на предците си. 

Спасяването и възстановяването на потопената в яз. „Жребчево“ църква според мнозина миряни е мисия невъзможна. Храмът в момента е публична държавна собственост.

Изграждането на каквото й да е съоръжение, дори и камбанария от метални винкели, трябвало да стане с разрешение от Министерството на земеделието, храните и горите, уточняват от „Напоителни системи“ – клон Сливен, което стопанисва водоема.

Казват, че навремето строителите на язовир „Жребчево“ не посмели да разрушат храма от страх от Божие наказание и оставили това да свърши водата. Но яката каменна църква не се предава вече шест десетилетия. Водите на язовира заливат периодично черквата, тъй като най-високата водна кота е 266 , а основите й били 7 м по-ниско. Обемът в язовирната чаша обаче достигал тази най-висока кота не повече от 2-3 пъти на 7-8 години. Най-често водата е малко над основите на храма. Дори и когато водоемът е пълен и потопява храма, над водата винаги оставал православния кръст.

Като напомняне, че в грешния ни свят вечна е единствено Вярата.

Светинята е дело на тревненски майстори

Според официални документи на някогашното с. Запалня, селището е съществувало от средата на ХV век. Православният храм „Св. Ив. Рилски“ е бил изграден малко след Освобождението от турско робство – през 1891 г. Градежът бил извършен от прочутите по онова време тревненски майстори Ненко и Рую Руеви, а зографията била изпълнена от по-малкия им брат Иван Руев. Стенописите по тавана пък са били завършени по-късно от иконописеца Кирил Кънев и проф. Иван Мандов, чийто род бил от този край. Първи каноничен свещенник в храма е бил козаревският поп Петко Славов. Общо 250 са били някога къщите на попадналото в чашата на язовир „Жребчево“ с. Запалня, а над 1 000 души са живеели в него по последната регистрация жителите му. При изселването си покрусените запалненци дарили на храмове в Твърдица и Гурково двете бронзови камбани с уговорката, те да бият задължително при смърт на техни съселяни, заселили се основно в тези подбалкански градчета.

Източник: в-к Стандарт 

За Ангел Карадаков

Виж още

Днес се навършват 785 г. от провъзгласяването на Търновската патриаршия

През 1186 г. братята Асен и Петър възкресили славата и величието на Симеоновата и Самуиловата ...