Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Монашеството е специално призвание от Бога, което е свързано с взаимоотношенията. Това е връзка, която включва общност – монашеско братство, но преди всичко е за връзката между монаха и Бога.
Монасите не са свети хора, които живеят живот, отделен от света, но са хора, които търсят святост, влизайки в отношения с Бога, Който чрез тази връзка дарява святост. Монахът се опитва с Божията помощ да живее живот, който е в подражание на ангелите, така че монашеският живот често се нарича и ангелски живот. Чрез непрекъснатото си общение с Бога монахът се опитва да преобрази собствения си живот, което преображение идва с действието на Светия Дух.
Святостта не е нещо, което се отнася само за светиите, чиито икони почитаме и за чийто живот четем.
Светейността се разбира по-добре като пълнота или изцеление. Търсим изцеление от тъмнината и отчуждението, които сме наследили в резултат на падането. Ние търсим праведния Бог, Който единствен може да ни излекува от нашата немощ. Докато Христос се увеличава в нас, нашата паднала природа намалява. В монашеското подчиненият Аз се заменя с волята на Бог и егото се потъпква.
Целта на монаха е да придобие Светия Дух, от Когото идва истинското покаяние и смирено, разкаяно сърце. Тази връзка, която носи изцеление за монаха, носи и изцеление за света. Свети Серафим Саровски казва, че ако придобием мирен дух, хиляди около нас ще се спасят. По този начин монахът не е човек, който напуска света, защото се грижи малко за тези в света, а защото се грижи за всички и всичко. Понеже обича ближния си и целия свят, той се предава да бъде преобразен от Светия Дух, превръщайки се в жив мъченик.
Монахът стои пред Бога като ходатайства за цялото човечество, не защото умишлено бяга от другите, а защото застава по-близо до другите, като влиза във вътрешна и проникновена връзка с Иисус Христос, на Когото и служи.
С любов в Христос,
Игумен Трифон
