Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Светите Ангели с тези слова оповестиха Твоето идване на земята, Спасителю! Кратки слова, но преплетени от съдържание. И то заветно… Разбирам, Ангелите оповестиха, че Ти идеш за слава на Бога, да донесеш най-скъпия дар на света – мира и да облагодатиш сърцата на хората, за да живеят в любов и благоволение един към друг.
Това иска животът от човека – да слави Бога, Който го е създал и му е определил синовна чест – да живее в мир, един от основните елементи на живота, а толкова оскъден, и сърцето му да се изпълни с любов и благост към ближните за радостно и благоплодно изживяване на земните си дни… Ангелите в оная спасителна нощ предадоха тая истина на удивените овчари и оттогава тя е завет на всички човеци през вековете… Защо завет? – Защото всяка истина е завет, а тази – прекомерно голям!…
Ти, Спасителю, слезе на земята да откриеш на човеците образа на Бога, да Го възлюбим и заживеем съгласно волята Му, като славим името Му с живота и делата си. Ние сме длъжни да чуем и приемем словото Ти, защото Бог е наш Творец и промислител, и ние сме длъжни да живеем за Негова слава, както Си ни завещал: „Така да просветне светлината ви пред човеците, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния Ваш Отец“ (Мат. 5:16), и както светият Твой апостол ни съветва: „Ядете ли, пиете ли, или нещо друго вършите, всичко за слава Божия вършете“ (I Кор. 10:31).
Човекът беше създаден праведник – да живее в благодатен мир и радост, но сатаната го прелъсти и той загуби своята праведност, блаженият мир излезе от сърцето му и скръб затрови дните му. След грехопадението се превърна от брат на враг и се постави началото на непрекъснатата верига от страдания и мъки. Изпаднал в мрежите на греха, зажадува за мир, но сам не можеше да го придобие. Ти дойде, Господи, и му го донесе благодатен дар и ожесточените сърца на човеците познаха благостта, която услажда живота…
Ти, Спасителю, донесе мира на земята и благоволението между човеците, и макар че те продължават да воюват и да враждуват помежду си, тия дарове дават своя плод. Там, където с порочните си сили ние не можем да успяваме в делото на мира и благоволението, Твоята победоносна благост върши това и виждайки го пеем и вдъхновено славословим Бога: „Слава на Тебе, Който ни показа светлината! Хвалим Те, благославяме Те, покланяме Ти се, славослови Те заради Твоята велика слава!… Господи Боже – Отче Вседержителю, Син Единородний Иисусе Христе и Светий Душе, помилвай и спаси си!“
Автор: иконом Димитрий Петканов
Източник: кн. „При нозете на Христа“
