Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Българският е сред езиците, в които са заложени две думи за втория най-голям християнски празник, който отбелязва православния свят – Рождество Христово и Коледа.
И все пак, всяка година в църковните среди, се повдига въпросът за произхода на думата “Коледа” и това, че всъщност тя има езически произход, като християните биват насърчавани да използват другата дума, която е чисто християнска – “Рождество”. Сама по себе си думата “коледа” е заемка от лат. сalends, което е свързано с първия ден месеца, когато се е отбелязвал новия лунен цикъл в римския календар. На по-късен етап този ден започва да се използва за означаването на “Рождество Христово”. Произходът на думата остава крайно неясен и, макар и да е имало езически корени, в последствие думата придобива християнски смисъл, което означава, че отдавна вече е изгубила езическия си смисъл, но подобно на много други древни празници, е достигнал християнската си пълнота. “Рождество” от своя страна няма нужда от разяснение. Любопитно е да проверим как останалият християнски свят подхожда към тази тема, като направим кратко проучване за етимологията на думите, свързани с този празник. За улеснение на читателя, ще “обобщим” значенията на думите, които се използват по света за този празник в отделни абзаци, като ще предложим и приблизително тълкуване на етимологията. Не претендираме за изчерпателност, като сме сигурни, че може да се намерят и много други варианти, както и много други езици, които разполагат с различни наименования на деня, но, поради ограничение на достъпа на ресурси, ще се ограничим с по-познатите ни наименования. Остава и уговорката, че науката етимология е трудна и често направените изводи могат да бъдат оспорени поради чисто практическата трудност да проследим контекста на думи на хиляди години.
“Рождество Христово”
В някои езици Рождество се нарича с точното си наименование. Сред тях са българският, руският, украинският, полският, гръцкият и албанският. Във всеки един от тези езици този свят ден носи името на събитието, което се празнува, а именно – раждането на Иисус Христос.
български/руски – Рождество Христово
украински – Різдво
полски – Boże Narodzenie
гръцки – Χριστούγεννα
aлбански – Krishtlindja
“Божий ден”
В страните от бивша Югославия като Македония, Сърбия, Хърватия и Словения, Рождество се нарича “Божик” или “Божич”. Думите означават Божий ден, с което се отдава специално внимание на деня, в който Бог се е родил.
македонски – Божиќ
сръбски – Божић
словенски/хърватски – Božič
“Свята нощ”
В други езици като немския, чешкия и словашкия, думата за Рождество буквално означава “свята нощ”. В тези езици се набляга на светостта на деня, в който Бог се ражда, за да ни спаси от греховете.
чешки – Vánoce
словашки – Vianoce
немски – Weihnachten
“Празник”, “Зимен фестивал”
В езическите времена, особено в Западния свят, в дните, в които днес отбелязваме раждането на Спасителя, хората са се събирали, за да отбелязват зимното слънцестоене, което се е изразявало в най-различни веселия, песни, музика и танци. С идването на християнството, светите отци на Църквата са успели да покажат на хората истинската причина на радостта и празникът на Рождество постепенно измества езическите обичаи. Въпреки това, думите, означаващи “веселие, празник, събиране” все още остават в употреба и така, в скандинавските езици, както и финскиа и естонскиа, хората и до днес свързват Рождество с голямата радост от раждането на Словото Божие. В латвийския значението е подобно, но означава “зимен празник”.
датски/ норвежки – Jul
исландски – Jólin
фински – Joulu
естонски – Jõulud
латвийски – Ziemassvētki
“Рождество, раждане”
В повечето романски езици думата за Рождество всъщност идва от лат. natale (рождение). Така във френския, испанския, италианския, португалския, дори и уелския и ирландския, думата за Рождество означава именно “рождение”.
френски – Noël
италиански – Natale
испански – Navidad
португалски – Natal
уелски – Nadolig
ирландски – Nollag
“Събиране за служба”
Много интересен е случаят на румънския, унгарския, латвийския, холандския, шведския и английския. При първите три езика се смята, че думата произхожда от лат. calatio, което означава “призоваване, свикване за събиране”. Всъщност се предполага, че употребата на думата е свързана с призоваването на свещениците за молитва, като думата за Рождество акцентира именно върху рождественската служба в тези случаи. В английски, шведски и холандски думата е подобна, но всъщност Christmas означава “Христова служба, Христова меса”. Днес често забелязваме английското Christmas да се изписва като Xmas. Някои хора не одобряват това изписване, но се оказва, че то има чисто християнски произход. Това е бил съкратен начин на изписването на думата, като Х е взаимствано от древната практика Христос да се изписва като Х.
английски/шведски – Christmas
холандски – Kerstmis
румънски – Crăciun
унгарски – Karácsony
“Коледа”
Наименованието на първия ден от месеца за древните римляни, когато е започвал нов лунен цикъл. Произходът на думата е спорен. Смята се, че думата произхожда от латинското calends, от което произхожда славянското коляда/коледа, с което се е отбелязвал езически зимен празник. При всички положения на по-късен етап думата придобива значението на Рождество и става “денят, в който се отбелязва Рождество Христово”. Произходът на думата остава спорен, но и до днес се използва широко, като съществува дума за “коледа” във всички славянски езици, румънски, литовски, гръцки, и др. В гръцкия например така наречените каланда – “κάλαντα”, се използват за обозначаването на рождественски песни, които са с изцяло християнски характер.
Други езици
В Далечния изток, където празникът не е толкова популярен, придобива все повече почитатели сред азиатците макар и често с чисто комерсиални цели. Някои езици директно са взаимствали от английския, като японския и хавайския, но други са проявили повече изобретателност, като например китайците, които наричат Рождество “Раждането на Мъдреца”.
китайски – Shèng Dàn
японски – Kurisumasu
хавайски – Mele Kalikimaka
Както забелязваме, повечето езици по света имат дума, с която обозначават великия ден, когато Бог се ражда, за да ни спаси. Всяка една дума, макар и да има различен нюанс, цели да насочи нашето внимание на важността и светостта на този празник. Що се отнася до вечния спор, независимо коя дума използваме, то, ако влагаме истинския смисъл в нея, тя може единствено ще ни помогне да комуникираме с другите по-успешно.
По статията работи: Асен Андонов
