Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Човекът, живеещ в общество сред други хора, по природа е призван да създава междуличностни отношения и да пребивава в радост от общението с другите. Ежедневието днес превръща отношенията между хората в студени и обезличени.
Топлотата и любовта са нещата, които създават искреност в отношенията и са всичко онова, от което човек има нужда, за да води щастлив живот и днес, и утре. Изразът “горко на един, кога падне, а няма другиго, който да го подигне” (Екл. 4:10, бел.прев.) най-точно описва нещастието човек, който е сам. Днес хората живеят толкова близо един до друг, но душите им преживяват самотата по един трагичен начин. Блъскат се по улиците, площадите и обществените места на големите градове, но остават чужди и непознати помежду си.
Светът създава приятелства и познанства, чиято единствена цел е личният интерес и използването на ближния.
Църквата ни предлага възможност да превърнем обезличените връзки в междуличностни отношения. Това е път на любов и признаване на достойнството на всеки един човек с неговите добри и лоши качества; на малкия и големия; на добродетелния и грешния. Единението, което се създава чрез Христос и живота в Църквата, представлява сила, която закрепва отношенията за цял един живот. Свети Максим пише: “Христовите приятели съхраняват любовта завинаги”.
Във времена на възможности за неограничено общуване, в междучовешките отношения настъпва криза. Без Христовата утеха отношенията остават временни и използвачески. Църквата осигурява трайност във връзките между хората, тъй като те се строят върху етичните основи, положени от Онзи, Който ни обединява и въвежда в живот, където “няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса.” (Гал. 3:28)
† Митрополит на Фтиотида Николай
Превод: Асен Андонов
Из Енорийски лист към Митрополията на Фтиотида, юли-август, 2018, брой 118
