Много християни ме питат кога трябва да стоят прави и кога може да седят по време на светата Литургия. И с право питат – никой не ги е учил.
Поради това е нормално да седят, когато трябва да са прави без причина. Ще опитаме да очертаем няколко насоки, които, смятам, ще бъдат от полза. На първо място трябва да споменем, че човек може да се моли и седнал в храма. Има някои моменти по време на светата Литургия обаче, когато всички трябва да стоят прави. Тези моменти са следните:
- В началото на св. Литургия, когато свещеникът възглася “Благословено е Царството на Отца…”. Всички стоим прави, когато чуем как се призовават Трите Лица на Светата Троица (Бог, Отец и Св. Дух) и разбира се, се прекръстваме благоговейно.
- Стоим прави в края на третия антифон и по време на Малкия вход, придружен от прочитането на Евангелието. В този момент дяконът или свещеникът възглася “Премъдрост, да застанем прави”, т.е. – предстои да чуем Премъдростта Божия, Светото Евангелие. Всички трябва да стоят прави.
- По време на “Трисвятое” – “Святий Боже, Святий Крепкий…” – всички стоим прави и благоговейно се прекръстваме.
- По време на четенето на Апостола може да седнем, но в момента, в който чуем “Премъдрост, да застанем прави, за да изслушаме Светото Евангелие…”, трябва да се изправим и да останем така, докато не бъде поставено обратно на светата Трапеза (т.е. на престола бел. ред.).
- Стоим прави и винаги, когато епископът, свещеникът или дяконът кадят, например – по време на Деветата песен (от канона на утринната бел. ред), на Славословието, след Малкия вход, по време на Херувимската песен, и т.н.
- Стоим прави и по време на Великия вход, докато свещеникът не влезе в олтара.
- Стоим прави всеки път, когато епископът или свещеникът благославя от Царските двери, например, когато се обръща с благослова “Мир всем”.
- Стоим прави също по време на четенето на “Символа на вярата”.
- В момента, в който свещеникът произнесе “Станем добрем, станем добрем со страхом…”, стоим изправени. От този момент нататък започва най-важната част на литургията – Възношението, т.е. – благославянето на хляба и виното и претворяването им в Тяло и Кръв Христови. Оставаме прави, докато епископът или свещеникът не благослови от Царските двери с възгласа “И да бъдат милостите на великия наш Бог…”
- Стоим прави по време на молитвата “Отче наш…” и оставаме прави до възгласа “Святая святих”.
- Отново се изправяме тогава, когато свещеникът призове вярващите да се причастят със Светите тайни от Царските двери “Със страх Божий…”. Необходимо е да останем прави, докато хората не приключат да се причастяват.
- И накрая трябва да сме прави по време на Отпуста, когато за последно свещеникът или епископът ни благославят.
Превод: Асен Андонов
Източник: https://theodromion.gr
Снимка: pixabay.com